Българската боксьорка Станимира Петрова е една от надеждите ни за

Българската боксьорка Станимира Петрова е една от очакванията ни за орден на Игрите в Париж. Преди заминаването за френската столица тя приказва пред Gong.bg. 33-годишната международна шампионка и многократна европейска златна медалистка споделя за детството си, упоритостите и бъдещето си. Жребият не беше благоразположен към нея и още на 1/8-финалите на следващия ден Петрова ще се изправи против доста мощната представителка на Тайван - Хсиао вен Хуан, която е настояща международна шампионка и бронзова медалистка от Игрите в Токио 2020.

Станимира, по какъв начин стартира да се занимаваш със спорт?

- Покрай брат ми. Той тренираше таекуондо и аз доста желаех да съм като него - настоявах, плачех, тръшках се и най-после ме записаха.

А спомняш ли си първия си треньор по бокс?

- Помня всички. И в таекуондото, и в бокса. След 15 години занимания с таекуондо и на смешка започнах с бокса. Най-дълго съм била със настоящия ми треньор - олимпийският първенец Петър Лесов.

Бойно дете ли беше?

- Бях буйна, само че в никакъв случай не съм се била на открито. Успявах са печеля разногласията вербално.

Разкажи някоя забавна история от детството си.

- В 5-6 клас бях от по-отраканите девойки. Играехме си на приспиване. Притискаш една точка на сънната артерия и по този начин. Показвах го на останалите със себе си и по едно време съм паднала на земята с прави колена. Бях цялата синя. Другите са ме събудили, само че забавното е, че след тази преживелица станах ритмична, почнах да рисувам. Всичко стартира да ми се отдава.

Имаш ли обичани боксьори?

- Като дребна харесвах Брус Лий от филмите, а също и Мохамед Али. В момента обаче желая хората да подражават на мен.

Спомняш ли си първия златен орден?

- Ако изключим републиканските шампионати, първото ми злато беше от Световното състезание (б.р. преди 10 години). Бях доста горда и щастлива, мъчно ми беше да го допускам.

Обмисляш ли да се занимаваш с професионален бокс?

- По-скоро не. Целта ми е да печеля олимпийски орден.

Забрави ли към този момент бъбречната рецесия и интервенцията, които те извадиха от Световното състезание в Индия предходната година?

- Няма по какъв начин, това е най-драматичният миг в живота ми. Но в нито един миг не съм мислила да се отхвърлям. По същото време тази година пипнах вирус, който ме държа месец и половина. Заради това пропуснах Европейското състезание в Сърбия. Исках да играя, само че докторът ми забрани.

На предходната Олимпиада в Токио бързо завърши присъединяване си.

- Много бях разочарована, в Рио също. След Токио се бях отказала, 3-4 месеца не влязох в залата. Треньорите и Стефка Костадинова ме убедиха да се върна. Петър Лесов има вяра в мен и той е главната причина да не преставам да преследвам фантазията си.

Как определяш възможностите си за орден в Париж?

- Това е фантазията ви, както към този момент споделих. След две участия на Олимпиади, всичко друго от стълбицата, ще е отчаяние за мен.

Мислила ли си какво ще правиш след Олимпиадата?

- Ще забележим, само че към този момент ми е време за деца.

Може ли да те забележим като треньор?

- Нямам такива упоритости, ще се насоча към мениджърската специалност. Но след време може би.