Антарктида vs. български бетон: 3 предизвикателства при изграждането на новата лаборатория
Българската база на остров Ливингстън. фотография: Българска телеграфна агенция
Три са основните провокации при построяването на фундаментите от бетон на новия лабораторен блок в българската на Антарктида. Тя е ситуирана на остров Ливингстън. Това означи пред Българска телеграфна агенция Олег Василев от Българския антарктически институт Той е експерт по планиране на бетонови сформира, физик и участник в 31-вата българска антарктическа експедиция като строител и логистик.
Василев дава отговор за построяването на основите на новия лабораторен блок в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “.
Едноетажната постройка на Антарктида
ще се издига върху 32 фундаментни стъпки. 15 от тях към този момент бяха положени по време на 30-ата антарктическа акция, което значи, че в този момент остава да се повдигнат останалите 17.
„ Антарктика основава комплицирана среда за построяването на бетон и съхраняването на неговите механични индикатори по метода, по който тези индикатори са залегнали в строителния проект. Основните провокации произтичат от многочислените цикли на заледяване – развой, в който водата минава циклично от течно в твърдо агрегатно положение, при което се уголемява и
нанася задълбочаващи се вреди
във втвърдения бетон. Жаргонният израз за този развой е „ мразовит чеп “ – чеп, който става все по-голям и по-голям до цялостното разрушение на бетона “, изясни експертът.
В лаборатория в София са направени предварителни изпитвания, които дефинират вярното планиране и подготовката на състава на бетона.
„ Резултатите, които постигнахме, ни дават опция да подсигуряваме дълготрайна употреба на оборудването “, безапелационен е той.
„ Друг аспект, който прави бетона характерен за средата, в която го поставяме, е химическата експанзия от близостта на морето. Използваме високоякостен сулфатоустойчив цимент, създаден в България. Той е характерно ориентиран към подобен вид приложимост “, показа Василев.
„ Третото предизвикателство, което срещаме, произтича от геометрията на бъдещата постройка, която е проектирана да се самопочиства от натрупващи се преспи. Изграждането на подобен вид сграда е превантивна мярка против затрупване от сняг. За задачата постройката се слага на колонни детайли над терена, с цел да се подсигурява
висока скорост на ветровия поток,
който да предотврати натрупването на снежни преспи. Този вид структура основава натоварване при старания на опън. Именно това е мотивът да търсим от бетона високи стойности на здравина при напън, само че и на опън при прегъване “, добави експертът.
Фундаментните стъпки са с еднообразно сечение – метър на метър, до момента в който височината им варира съгласно котата на терена (бел. ред. местоположението на новия блок е на Песяков рид, където теренът е неравен). Във всяка фундаментна стъпка има най-малко
75 метра арматурно желязо,
което значи, че на мястото на градежа са качени общо към 2400 метра арматурно желязо.
Предприемането на сходни ограничения подсигурява дълъг живот на постройката и минимални разноски за саниране.
„ На база на предварителна подготовка при предпроектирането мога да се наемам, че за идващите 75 години няма да е належащо саниране на фундаментните стъпки “, акцентира Олег Василев.
Вече приключи първият стадий от товаро-разтоварните действия на след идването на българския боен научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “. При интервенцията НИК 421 ресурси българската база на Антарктида „ Св. Климент Охридски “ с гориво, храна и други консумативи, само че също по този начин подкрепя с материална част и прилежащата испанска база „ Хуан Карлос I ”.
Три са основните провокации при построяването на фундаментите от бетон на новия лабораторен блок в българската на Антарктида. Тя е ситуирана на остров Ливингстън. Това означи пред Българска телеграфна агенция Олег Василев от Българския антарктически институт Той е експерт по планиране на бетонови сформира, физик и участник в 31-вата българска антарктическа експедиция като строител и логистик.
Василев дава отговор за построяването на основите на новия лабораторен блок в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “.
Едноетажната постройка на Антарктида
ще се издига върху 32 фундаментни стъпки. 15 от тях към този момент бяха положени по време на 30-ата антарктическа акция, което значи, че в този момент остава да се повдигнат останалите 17.
„ Антарктика основава комплицирана среда за построяването на бетон и съхраняването на неговите механични индикатори по метода, по който тези индикатори са залегнали в строителния проект. Основните провокации произтичат от многочислените цикли на заледяване – развой, в който водата минава циклично от течно в твърдо агрегатно положение, при което се уголемява и
нанася задълбочаващи се вреди
във втвърдения бетон. Жаргонният израз за този развой е „ мразовит чеп “ – чеп, който става все по-голям и по-голям до цялостното разрушение на бетона “, изясни експертът.
В лаборатория в София са направени предварителни изпитвания, които дефинират вярното планиране и подготовката на състава на бетона.
„ Резултатите, които постигнахме, ни дават опция да подсигуряваме дълготрайна употреба на оборудването “, безапелационен е той.
„ Друг аспект, който прави бетона характерен за средата, в която го поставяме, е химическата експанзия от близостта на морето. Използваме високоякостен сулфатоустойчив цимент, създаден в България. Той е характерно ориентиран към подобен вид приложимост “, показа Василев.
„ Третото предизвикателство, което срещаме, произтича от геометрията на бъдещата постройка, която е проектирана да се самопочиства от натрупващи се преспи. Изграждането на подобен вид сграда е превантивна мярка против затрупване от сняг. За задачата постройката се слага на колонни детайли над терена, с цел да се подсигурява
висока скорост на ветровия поток,
който да предотврати натрупването на снежни преспи. Този вид структура основава натоварване при старания на опън. Именно това е мотивът да търсим от бетона високи стойности на здравина при напън, само че и на опън при прегъване “, добави експертът.
Фундаментните стъпки са с еднообразно сечение – метър на метър, до момента в който височината им варира съгласно котата на терена (бел. ред. местоположението на новия блок е на Песяков рид, където теренът е неравен). Във всяка фундаментна стъпка има най-малко
75 метра арматурно желязо,
което значи, че на мястото на градежа са качени общо към 2400 метра арматурно желязо.
Предприемането на сходни ограничения подсигурява дълъг живот на постройката и минимални разноски за саниране.
„ На база на предварителна подготовка при предпроектирането мога да се наемам, че за идващите 75 години няма да е належащо саниране на фундаментните стъпки “, акцентира Олег Василев.
Вече приключи първият стадий от товаро-разтоварните действия на след идването на българския боен научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “. При интервенцията НИК 421 ресурси българската база на Антарктида „ Св. Климент Охридски “ с гориво, храна и други консумативи, само че също по този начин подкрепя с материална част и прилежащата испанска база „ Хуан Карлос I ”.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ