Българската армия има славна история, забележителни прояви на героизъм, висока

Българската войска има славна история, забележителни прояви на подвиг, висока чест, достолепие и несклоняем дух. Въпреки това, тя е част от един срамен исторически акт през 1968 година, който също е значимо да помним. Вижте невероятната история на български боец, взел участие в „ Пражката пролет “.

През януари 1968 година 19-годишният редови войник Тошко Цветанов отбива военната си работа в отделение 65010 в Елхово. През лятото същата година става директен участник в едно от най-значимите исторически събития в Европа след втората международна война. 

След всеобщи студентски митинги, почнали в Прага през януари 1968 година, до пролетта на същата година в Чехословакия стартират да излиза свободна преса, основават се свободни радиостанции.  Чехословакия изживява една пролет като демократична страна и пробва да скъса с еднопартийната тирания, наложена от Москва. Но следва кърваво лято.
Снимка: bTV
„ Натовариха ни на една баржа танковете и няколко камиона на Атия ни натовариха и тръгнахме.  Всичките са писали за тези чешките събития за харманлийци, никой не е писал за това отделение за Елхово “, споделя Тошко Цветанов.
Снимка: bTV
България е първата от страна соцлагера, която предлага на Съветския съюз революцията в Прага да бъде потушена с военна мощ. Изпращаме бойци и танкове против народа на Чехия и Словакия. Тошко е един от тези бойци. 

Знаехте ли къде отивате?

„ Никой не знае, подвигат ни под паника. Пътувахме някъде, тъмни глъбини из Странджа и се оказа, че сме на Атия.  Натовариха ни на този транспортен съд, мирише на мазут и не се трае, корабът – мрачен “, дава отговор редови войник Цветанов.

На идващия ден корабът с бойците от отделение 65010 идва в Иличовск, Съветски съюз, сегашен Черноморск, Украйна, Одеска област.  Целият полк се събира и потегля – 700 км и 29 танка. Сред бойците царува цялостна дезинформация къде отиват и за какво.

„ Ние сме в конски вагони. Бяха ни раздали консерви като удариш ножа и хвърчи нагоре. Минал ѝ срокът, бомбирали. Разстройство и няма къде, ти си в конски вагон “, спомня си мъжът.

Историите на положителния боец Швейк и на Бай Ганьо взети дружно бледнеят пред същинската история на позора, която Тошко и армията на Народна република България претърпява и следва да преживее - още преди унгарската граница войската хваща краста.

„ И стартират да се чешат нашите, краста сме донесли. Полкът към този момент няма да е военен. Идват едни генерали и се стартира най-интересното и смешното. Докарват големи бани с автоклави и стартира едно къпане. Аз си седях съвсем гол, целият полк се маже, седят и се къпят след това. Но забавното беше, че облеклата тия ги сложиха в автоклави. Като започнахме да се обличаме, цялата гора ехти от смях “, споделя Тощко Цветанов.

След всеобщото разстройство, крастата и детските облекла бойците историята от комична следва да стане трагична и срамна.

„ Един ден преди да влезем в Чехословакия ни строиха и ни дадоха патрони - по два пълнителя и споделиха, че там има гражданска война. Искат да смъкват властта. Така ни се обясниха нещата и ни се сподели категорично: „ Войници сте, вие сте дали клетва и това е. Каквото ви кажем - това е “, показва редови войник Цветанов.  

 
Дори след този инструктаж войничетата нямат никаква информация за настройките на чехословашкото общество.  Вярват, че отиват да оказват помощ на братския чешки народ. Но още щом влизат с танковете в първото словашко село след границата, катастрофират при конфликта с действителността.

„ Кой каквото откри хвърлят камъни, павета, каквото има. Виждаш огромни тълпи, един дори с права лопата, към този момент нямаме стъкла и младият боец вика: „ Стреляй, този ще ни направи на салата “. Стана към този момент ужасно, изключително като излязоха нашите от този град и 22-ма души върнаха за пластични интервенции в съюза “, добавя мъжът.

Още по-суров конфликт с действителността претърпяват в първия по-голям гард в днешна Словакия - Кошице. Местното население пробва да ги линчува.

100 цивилни чехи са убити от руската войска по време на окупацията. В съпротивата против окупаторите вземат участие и дами и възрастни, млади и остарели.
 
Войник от поделението в Харманли, който Тошко познава, губи живота си.
 
„ Той потегля в града да търси братовчед си, както си е с автомата, с патроните. Те тъй като отидоха със аероплан не знаеха какво става Бяха го намушкали със личния му нож, с щика “.

Колоната с българите е изпращана в неверни направления с подправени табели и стига до села, където бива посрещната с камъни, дървета и брадви. Българската войска по този начин и не стига до Прага. Тошко и другарите му са оставени в Банска Бистрица, Словакия. Революцията в чешката столица е смазана от съветски танкове.

„ Ние бяхме там като пионки. Седим в една гора, нищо не вършим, нито пазим някой, нито охраняваме някой. Но просто да се каже, че има българска част “, споделя той.

Българската войска не взе участие в никакви действителни дейности, само че за статистиката взе участие в позорното смазване на порива на чехословашкия народ за независимост. Дори румънският деспот Николае Чаушеску се разграничава от войната против чешкия и словашкия народ и не позволява нашите войски да преминат през Румъния при връщането им към България.   

Тошко претърпява по по-особен метод войната на Русия против Украйна. Съпротивата на народа в първите дни, когато Русия пробва да окупира Украйна го връщат 54 години обратно. Признава, че изпитал предпочитание още веднъж да е боец, само че този път да пази свободата.

„ Паралелът е същият както и в този момент. Нападат хора, атакуват страна, където не ги чакат. Бих отишъл да ги пазя, въпреки че съм на тази възраст към този момент, тъй като виждам, че са хора “, споделя той.

След смазването на порива на Чехословакия за независимост и конфигурираното от Москва държавно управление в Прага стартират репресиите. Западните страни не реагират. 300 000 от най-интелигентните и образовани хора в Чехословакия бягат от родината си. Чехия чака още 20 години, с цел да стане част от свободния и цивилизован свят. В България Тошко е признат в университет без изпит като премия за присъединяване си в това, което тогава в България е оповестено като помощ за братския чешки народ.