Проф. Людмил Вагалински: Българите обръщат все повече внимание на културно-историческото наследство, големият проблем са иманярите
Българската археология посреща своя празник с сдържан оптимизъм и галерия, която се открива довечера в Националния археологически музей, събрала най-интересните находки и резултати от предходната година, както и втората галерия в Националния исторически музей, която към този момент е открита. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ археологът и представител на българските археолози в Европейския археологически съвет проф. Людмил Вагалински.
По думите му интерес съставляват антични погребения с доста богат инвентар от тракийски и от късноелинистическия интервал, както и от римския императорски интервал от Тополовградско на Даниела Агре, част от които могат да бъдат видени в НАИМ. Петя Андреева изследва в село Ракитница, Старозагорско едно доста забавно светилище от римския императорски интервал, II-III век, със скулптори, надгробни плочи, има украшения от доблестен метал.
" В Хераклея Синтика се подвигна доста звук поради двете скулптури. Това е един, би го нарекъл издирван, преследван шанс, който доста сътрудници вършат, поисквам го на всички. Рано или късно се случват такива резултати. Имаме хубави надписи от този обект: " На беския Дионис “ да вземем за пример – един надпис, който слага въпроса за локализирането на това доста известно светилище в древността, на територията на тракийското племе беси. Може би този надпис е ключ към решаването на един въпрос, който най-малко от 100 години се разисква от учените за неговото местонахождение. “
В праисторията също има доста положителни резултати, означи проф. Вагалински, и уточни селищната могила " Юнаците “ край Пазарджик и известният халколитен златен некропол Варна с неговите положителни резултати в разкритите нови погребения. От средновековието разкопките от Плиска демонстрират забавни артефакти от историята на Първото българско царство. " Например едно яйце от камък, което е открито в първобългарско жилище на боен в региона на Плиска, от втората половина на VIII век, по което се гадаели евентуално преди борба, “ сподели той и уточни, че феновете на българското средновековие могат да посетят изложбата в НАИМ, отдадена на хладното оръжие в българското средновековие, обхващаща интервала от VII-VIII век до XVI-XVII век след Христа.
Според проф. Вагалински българите обръщат от ден на ден внимание на културно-историческото завещание. " Големият проблем са иманярите, тъй като те унищожават редовно непрестанно културно-историческото завещание. И тук се още може да се направи много доста, само че това е в ръцете на изпълнителната власт, на правоохранителните органи и до някъде на публичното мнение, което за жалост мисля, че не си дава сметка какво е губим всекидневно, “ изясни той и добави, че се работи доста в посока по-доброто показване на културно-историческото завещание на необятната аудитория.
Според него законодателството по отношение на за археологията и опазването на културно-историческото завещание в България е доста положително, като страната се стреми да отделя средства, усъвършенствания могат да се създадат в организационния развой и по-ефективно да бъдат изхарчени отделените за археология пари. " Конкурсите за печелене на планове за разкопки, за реституция, консервация, се забавят. После тези, които са спечелили, късно получават финансирането. Самото отчитане по-късно на изпълнителите се забавя. Доплащанията, за които изпълнителите са вложили средства, същина се бави доста дълго. Разрешителните за разкопки се бавят безпричинно доста дълго. И това към този момент опира до изпълнителната власт и до нейната организация. И в това отношение чакам да има възстановяване на взаимоотношението най-много с Министерство на културата. “
Относно проблема с 47-а сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО археологът е на мнение, че отводът от семейството на страната ни ще бъде тотална неточност. " Задължително би трябвало България да провежда тази сесия, в противоположен случай това ще бъде едно грозно леке по репутацията на страната ни, което ще отеква десетки години по-късно. С отхвърли от домакинство ние ще покажем, че сме непредсказуеми сътрудници, че нямаме финанси, че нямаме административен запас, а това не е по този начин. Не на последно място губим доверието като туристическа дестинация, “ уточни още проф. Людмил Вагалински.
По думите му интерес съставляват антични погребения с доста богат инвентар от тракийски и от късноелинистическия интервал, както и от римския императорски интервал от Тополовградско на Даниела Агре, част от които могат да бъдат видени в НАИМ. Петя Андреева изследва в село Ракитница, Старозагорско едно доста забавно светилище от римския императорски интервал, II-III век, със скулптори, надгробни плочи, има украшения от доблестен метал.
" В Хераклея Синтика се подвигна доста звук поради двете скулптури. Това е един, би го нарекъл издирван, преследван шанс, който доста сътрудници вършат, поисквам го на всички. Рано или късно се случват такива резултати. Имаме хубави надписи от този обект: " На беския Дионис “ да вземем за пример – един надпис, който слага въпроса за локализирането на това доста известно светилище в древността, на територията на тракийското племе беси. Може би този надпис е ключ към решаването на един въпрос, който най-малко от 100 години се разисква от учените за неговото местонахождение. “
В праисторията също има доста положителни резултати, означи проф. Вагалински, и уточни селищната могила " Юнаците “ край Пазарджик и известният халколитен златен некропол Варна с неговите положителни резултати в разкритите нови погребения. От средновековието разкопките от Плиска демонстрират забавни артефакти от историята на Първото българско царство. " Например едно яйце от камък, което е открито в първобългарско жилище на боен в региона на Плиска, от втората половина на VIII век, по което се гадаели евентуално преди борба, “ сподели той и уточни, че феновете на българското средновековие могат да посетят изложбата в НАИМ, отдадена на хладното оръжие в българското средновековие, обхващаща интервала от VII-VIII век до XVI-XVII век след Христа.
Според проф. Вагалински българите обръщат от ден на ден внимание на културно-историческото завещание. " Големият проблем са иманярите, тъй като те унищожават редовно непрестанно културно-историческото завещание. И тук се още може да се направи много доста, само че това е в ръцете на изпълнителната власт, на правоохранителните органи и до някъде на публичното мнение, което за жалост мисля, че не си дава сметка какво е губим всекидневно, “ изясни той и добави, че се работи доста в посока по-доброто показване на културно-историческото завещание на необятната аудитория.
Според него законодателството по отношение на за археологията и опазването на културно-историческото завещание в България е доста положително, като страната се стреми да отделя средства, усъвършенствания могат да се създадат в организационния развой и по-ефективно да бъдат изхарчени отделените за археология пари. " Конкурсите за печелене на планове за разкопки, за реституция, консервация, се забавят. После тези, които са спечелили, късно получават финансирането. Самото отчитане по-късно на изпълнителите се забавя. Доплащанията, за които изпълнителите са вложили средства, същина се бави доста дълго. Разрешителните за разкопки се бавят безпричинно доста дълго. И това към този момент опира до изпълнителната власт и до нейната организация. И в това отношение чакам да има възстановяване на взаимоотношението най-много с Министерство на културата. “
Относно проблема с 47-а сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО археологът е на мнение, че отводът от семейството на страната ни ще бъде тотална неточност. " Задължително би трябвало България да провежда тази сесия, в противоположен случай това ще бъде едно грозно леке по репутацията на страната ни, което ще отеква десетки години по-късно. С отхвърли от домакинство ние ще покажем, че сме непредсказуеми сътрудници, че нямаме финанси, че нямаме административен запас, а това не е по този начин. Не на последно място губим доверието като туристическа дестинация, “ уточни още проф. Людмил Вагалински.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ