Грозделина Георгиева, РЕМ: Сякаш Св. Спиридон помага да се увеличава занаятчийската гилдия
Интеррвю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Грозделина Георгиева, организатор в РЕМ - Пловдив, за празника на Свети Спиридон и Ден на майстора.
Колко значим за вас е Празникът на Свети Спиридон, г-жо Георгиева?
На 12 декември е Празникът на Свети Спиридон и за нас този празник е в действителност доста значим. Още от края на предишния век Етнографският музей възвърне честването на този празник, тъй като това е бил най-големият празник, сплотяващ всички еснафи. На този ден, без значение от патрона на всеки поминък, всички занаятчии заедно са се събирали и чествали дружно Свети Спиридон на 12 декември и празниците са продължавали към 3 дни. В него се включва особено литийно шествие, което с иконите и хоругвите отива до църквата, прави се работа за живите и за умрелите майстори, с цел да се почетат и те, раздава се шарено коливо на всички, раздава се петохлебие, загатват се тези, които са били учители, само че и тези, които са сегашните майстори, та и в бъдеще и те да бъдат учители на новите майстори.
И аз ужасно се веселя, че тази традиция продължава и като че ли Свети Спиридон оказва помощ, с цел да се усилва от ден на ден занаятчийската колегия. Защото имаше години, когато беше прекомерно заплашен и намалял броят на хората, които се занимават със занаяти. А предходната година имахме даже над нови 17 признати майстора, на които се раздаде майсторско звание и те получиха по този начин нареченият тестерлик. Тази година са съвсем същата численост от най-различни ресори: кожухарство, грънчарство, шивачество, ножарство. Напоследък виждам една наклонност, че са доста огромен брой и мощен повод имат майсторите ножари. Много ножари в гилдията са другари даже.
На какво се дължи това? Много забавно!
Да, тъкмо това се замислих и аз. Смятам, че това се дължи в действителност на положителните учители. Има положителни остарели майстори, като Коликов, който е в действителност доайен и доста от тях са негови възпитаници. Сопотският еснафин – Евгени Димов е също там. Това са едни хора, които дават душа и сърце, и надлежно не се пестят, с цел да предадат занаята, тъй като това е най-важното. Един занаятчия, в случай че не е образувал школа и не е направил почитатели и има възпитаници, мъчно бих го нарекла занаятчия. Той може да е извънредно добър, само че не трябва никой подобен човек да отнесе занаята със себе си, тъй като той ще бъде и пропуснат. А в действителност човек живее посредством творбите си, посредством това, което е направил и посредством споменаването му от учениците.
Нека да разкажем някои от преданията за този светец - Свети Спиридон! Това наш светец ли е? Какво по-любопитно можем да кажем за него?
Да, той е доста уважаван. След като от Възраждането си е определен за патрон. Аз доста пъти съм се замисляла за какво тъкмо него и колкото и да е закачливо обяснението, си споделям, че в последна сметка декември, преди празниците, в действителност всички занаятчии към този момент са спрели работа. И това е най-хубавият миг освен да отпразнуват, само че и да се събeрат и да си поговорят, да се видят, тъй като този празник е общоградски. Той събира хора от всички типове занаяти и по този начин могат да си сверят часовниците. Така стават най-хубавите съюзи, в случай че щете, разбирателства. А знаете, в предишното еснафите са били като една строга военна организация. Който си разреши да работи на този празник или се полакоми и отвори дюкяна, той е бивал наказван с санкция. Или непосредствено му вземали дюкяна и го изгонвали от мястото му. Така е бил жертван.
За светеца казвате да споменем нещо.
Да, Свети Спиридон не е ли гръцки светец? Въпреки, че въпреки да е гръцки, той отново може да е християнски.
Разбира се, той е християнски. Но доста забавен факт има. В момента мощи от светеца се пазят на остров Корфу. Там всяка година се сменят неговите обувки, тъй като Свети Спиридон е от светците, за които се има вяра, че не престават да бродят по земята и да вършат чудеса и добрини, да оказват помощ на хората. И по тази причина от това бягане по всякакви молби, неговите обувки се изтъркват и всяка година на неговия празник тържествено се отваря мястото, където са положени тленните му остатъци и му се поставят нови обунки.
Друг забавен факт по писанията и изказванията на хора, които са били там е, че тялото му резервира телесна температура. Това занчи, че той в действителност е по предопределение светец.
И другото, което може да кажем и е още по-интересно, и което го приближава евентуално до нас извънредно доста, е че по някакво щастливо съдбовно стичане на събитията неговите настойници и хората, които са пазители и се грижат за него, са семейство, което гърците назовават " булгарите ".
Това е Стамат Българина - неговият корен от края на XV-ти и началото на XVI век, и всичките му пранаследници не престават да се грижат за Свети Спиридон. Те са пазители на мощите на Свети Спиридон и се грижат за всичко към тези мощи, както и за ритуалите и традициите, свързани със светеца. Мощите на този българин са обитавали в Константинопол и при рухването и завземането му от османците, един от прародителите на един гръцки жанр - един духовник, ги отнася на остров Корфу, в Керкира. И българинът, женейки се за дъщерята на свещеника, му предава той да продължи да се грижи като страж за мощите на светеца. А сега споделят, че за мощите на светеца се грижат българите. Което е извънредно благо и ни доближава към този обичан светец и определен за патрон на всички наши занаятчии.
Тази година по същия метод ли ще протече честването на Свети Спиридин, както всяка година – с шествие, с раздаването на тестерлик на занаятчиите?
Традициите са си обичаи, ние би трябвало да ги спазим. Значи, ще имаме празнично шествие, което ще тръгне от музея, ще се отиде до огромния храм, евентуално " Св. Богородица ", тъй като там са последните данни, че са се събирали занаятчиите особено. Ще се направи празничната литургия с шествието, ще се раздадат коливото и хлябовете и по този начин. Отделно ще има музика отново и хоро, ще се върнем към музея, с цел да раздадем тестерлика. И накрай всичко това ще приключи с празничен курбан – зияфета, или угощението на занаятчиите, които се събират на този празник.
А другояче чудесата на Свети Спиридон са доста. Казват, че той е настойник на грънчарите, тъй като е разкрил по какъв начин да се извае глиненият съд, по какъв начин да се направи от сухата глина, която не става все и се разсипва. И той най-после я отсял, проронил някоя сълза да намокри глината и схванал, че тя би трябвало да се овлажнява и да се полива с вода.
На Свети Спиридон все му се присмивали, че ходел доста безпаричен, а той е бил от заможно семейство, само че всичко раздавал и ходел доста безпаричен. И спирайки при една странноприемница на път за един от Великите събори, го попречили разбойници шегаджии и отрязали главата на неговото магаре. На другия ден в тъмното той я залепил, само че наопаки, и отново потеглил. Наистина чудесата с него са доста. Но споделят, че в действителост силата на светеца е огромна и до ден-днешен се приказва, че той е спасителят на остров Корфу от нападенията на турците. Говори се, че във Втората международна война е била пусната бомба над самия остров, която не достигнала до него, тъй като била отклонена във въздуха се взривила и не съумяла да порази острова
И всичко това се приписва на светеца?
Да, приписват се всички тези неща, като безспорен страж на мястото. Отделно се споделя, че целогодишно се стичат доста заболели хора, които намират излекуване, достигайки до него и докосвайки се до мощите му. Така че откакто вярата продължава, евентуално чудесата се случват.
Той е и настойник и на конете, нали по този начин?
Разбира се, да, и за конете. То оттова е и легендата с чифтокопитните, с това животно, на което му отрязали главата.
В музея ще има ли някакви изложения във връзка Празника на Свети Спиридон?
Да, ще имаме галерия, която ни е взаимно с ЮНЕСКО, която обгръща над 10 типа занаяти. С богата снимка, какво е това занаятът. И настрана, когато наближи самият ден, с всички, които са положили чудесно майсторския изпит, ще създадем галерия от техните произведения, изделията на новоприетите майстори.
Изложбата ще бъде в самия музей, с цел да се види, както се споделя, защо баш майсторът ги създава в занаятчия.
Не мога да пропусна да попитам за новия музей " Светът на ютията ", по какъв начин се развиват нещата там? Има ли към този момент огромен интерес?
Ами има, и аз считам, че от ден на ден ще има, тъй като колелото е завъртяно.
И хората от ден на ден ще чуват и ще схващат за това място. И се надявам да го оценят уместно, тъй като той в действителност има един европейски тип.
Така е, забавно е направено всичко. Макар и малко на пръв взор да е пространството, добре е оползотворено.
Задушевно е, да.
Колко значим за вас е Празникът на Свети Спиридон, г-жо Георгиева?
На 12 декември е Празникът на Свети Спиридон и за нас този празник е в действителност доста значим. Още от края на предишния век Етнографският музей възвърне честването на този празник, тъй като това е бил най-големият празник, сплотяващ всички еснафи. На този ден, без значение от патрона на всеки поминък, всички занаятчии заедно са се събирали и чествали дружно Свети Спиридон на 12 декември и празниците са продължавали към 3 дни. В него се включва особено литийно шествие, което с иконите и хоругвите отива до църквата, прави се работа за живите и за умрелите майстори, с цел да се почетат и те, раздава се шарено коливо на всички, раздава се петохлебие, загатват се тези, които са били учители, само че и тези, които са сегашните майстори, та и в бъдеще и те да бъдат учители на новите майстори.
И аз ужасно се веселя, че тази традиция продължава и като че ли Свети Спиридон оказва помощ, с цел да се усилва от ден на ден занаятчийската колегия. Защото имаше години, когато беше прекомерно заплашен и намалял броят на хората, които се занимават със занаяти. А предходната година имахме даже над нови 17 признати майстора, на които се раздаде майсторско звание и те получиха по този начин нареченият тестерлик. Тази година са съвсем същата численост от най-различни ресори: кожухарство, грънчарство, шивачество, ножарство. Напоследък виждам една наклонност, че са доста огромен брой и мощен повод имат майсторите ножари. Много ножари в гилдията са другари даже.
На какво се дължи това? Много забавно!
Да, тъкмо това се замислих и аз. Смятам, че това се дължи в действителност на положителните учители. Има положителни остарели майстори, като Коликов, който е в действителност доайен и доста от тях са негови възпитаници. Сопотският еснафин – Евгени Димов е също там. Това са едни хора, които дават душа и сърце, и надлежно не се пестят, с цел да предадат занаята, тъй като това е най-важното. Един занаятчия, в случай че не е образувал школа и не е направил почитатели и има възпитаници, мъчно бих го нарекла занаятчия. Той може да е извънредно добър, само че не трябва никой подобен човек да отнесе занаята със себе си, тъй като той ще бъде и пропуснат. А в действителност човек живее посредством творбите си, посредством това, което е направил и посредством споменаването му от учениците.
Нека да разкажем някои от преданията за този светец - Свети Спиридон! Това наш светец ли е? Какво по-любопитно можем да кажем за него?
Да, той е доста уважаван. След като от Възраждането си е определен за патрон. Аз доста пъти съм се замисляла за какво тъкмо него и колкото и да е закачливо обяснението, си споделям, че в последна сметка декември, преди празниците, в действителност всички занаятчии към този момент са спрели работа. И това е най-хубавият миг освен да отпразнуват, само че и да се събeрат и да си поговорят, да се видят, тъй като този празник е общоградски. Той събира хора от всички типове занаяти и по този начин могат да си сверят часовниците. Така стават най-хубавите съюзи, в случай че щете, разбирателства. А знаете, в предишното еснафите са били като една строга военна организация. Който си разреши да работи на този празник или се полакоми и отвори дюкяна, той е бивал наказван с санкция. Или непосредствено му вземали дюкяна и го изгонвали от мястото му. Така е бил жертван.
За светеца казвате да споменем нещо.
Да, Свети Спиридон не е ли гръцки светец? Въпреки, че въпреки да е гръцки, той отново може да е християнски.
Разбира се, той е християнски. Но доста забавен факт има. В момента мощи от светеца се пазят на остров Корфу. Там всяка година се сменят неговите обувки, тъй като Свети Спиридон е от светците, за които се има вяра, че не престават да бродят по земята и да вършат чудеса и добрини, да оказват помощ на хората. И по тази причина от това бягане по всякакви молби, неговите обувки се изтъркват и всяка година на неговия празник тържествено се отваря мястото, където са положени тленните му остатъци и му се поставят нови обунки.
Друг забавен факт по писанията и изказванията на хора, които са били там е, че тялото му резервира телесна температура. Това занчи, че той в действителност е по предопределение светец.
И другото, което може да кажем и е още по-интересно, и което го приближава евентуално до нас извънредно доста, е че по някакво щастливо съдбовно стичане на събитията неговите настойници и хората, които са пазители и се грижат за него, са семейство, което гърците назовават " булгарите ".
Това е Стамат Българина - неговият корен от края на XV-ти и началото на XVI век, и всичките му пранаследници не престават да се грижат за Свети Спиридон. Те са пазители на мощите на Свети Спиридон и се грижат за всичко към тези мощи, както и за ритуалите и традициите, свързани със светеца. Мощите на този българин са обитавали в Константинопол и при рухването и завземането му от османците, един от прародителите на един гръцки жанр - един духовник, ги отнася на остров Корфу, в Керкира. И българинът, женейки се за дъщерята на свещеника, му предава той да продължи да се грижи като страж за мощите на светеца. А сега споделят, че за мощите на светеца се грижат българите. Което е извънредно благо и ни доближава към този обичан светец и определен за патрон на всички наши занаятчии.
Тази година по същия метод ли ще протече честването на Свети Спиридин, както всяка година – с шествие, с раздаването на тестерлик на занаятчиите?
Традициите са си обичаи, ние би трябвало да ги спазим. Значи, ще имаме празнично шествие, което ще тръгне от музея, ще се отиде до огромния храм, евентуално " Св. Богородица ", тъй като там са последните данни, че са се събирали занаятчиите особено. Ще се направи празничната литургия с шествието, ще се раздадат коливото и хлябовете и по този начин. Отделно ще има музика отново и хоро, ще се върнем към музея, с цел да раздадем тестерлика. И накрай всичко това ще приключи с празничен курбан – зияфета, или угощението на занаятчиите, които се събират на този празник.
А другояче чудесата на Свети Спиридон са доста. Казват, че той е настойник на грънчарите, тъй като е разкрил по какъв начин да се извае глиненият съд, по какъв начин да се направи от сухата глина, която не става все и се разсипва. И той най-после я отсял, проронил някоя сълза да намокри глината и схванал, че тя би трябвало да се овлажнява и да се полива с вода.
На Свети Спиридон все му се присмивали, че ходел доста безпаричен, а той е бил от заможно семейство, само че всичко раздавал и ходел доста безпаричен. И спирайки при една странноприемница на път за един от Великите събори, го попречили разбойници шегаджии и отрязали главата на неговото магаре. На другия ден в тъмното той я залепил, само че наопаки, и отново потеглил. Наистина чудесата с него са доста. Но споделят, че в действителост силата на светеца е огромна и до ден-днешен се приказва, че той е спасителят на остров Корфу от нападенията на турците. Говори се, че във Втората международна война е била пусната бомба над самия остров, която не достигнала до него, тъй като била отклонена във въздуха се взривила и не съумяла да порази острова
И всичко това се приписва на светеца?
Да, приписват се всички тези неща, като безспорен страж на мястото. Отделно се споделя, че целогодишно се стичат доста заболели хора, които намират излекуване, достигайки до него и докосвайки се до мощите му. Така че откакто вярата продължава, евентуално чудесата се случват.
Той е и настойник и на конете, нали по този начин?
Разбира се, да, и за конете. То оттова е и легендата с чифтокопитните, с това животно, на което му отрязали главата.
В музея ще има ли някакви изложения във връзка Празника на Свети Спиридон?
Да, ще имаме галерия, която ни е взаимно с ЮНЕСКО, която обгръща над 10 типа занаяти. С богата снимка, какво е това занаятът. И настрана, когато наближи самият ден, с всички, които са положили чудесно майсторския изпит, ще създадем галерия от техните произведения, изделията на новоприетите майстори.
Изложбата ще бъде в самия музей, с цел да се види, както се споделя, защо баш майсторът ги създава в занаятчия.
Не мога да пропусна да попитам за новия музей " Светът на ютията ", по какъв начин се развиват нещата там? Има ли към този момент огромен интерес?
Ами има, и аз считам, че от ден на ден ще има, тъй като колелото е завъртяно.
И хората от ден на ден ще чуват и ще схващат за това място. И се надявам да го оценят уместно, тъй като той в действителност има един европейски тип.
Така е, забавно е направено всичко. Макар и малко на пръв взор да е пространството, добре е оползотворено.
Задушевно е, да.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ