Българската академия на науките публикува Междинен доклад 1 и Междинен

Българската академия на науките разгласява Междинен отчет 1 и Междинен отчет 2 по подписания с „ БЕХ “ ЕАД контракт за правене на Национална тактика в региона на енергетиката (с фокус върху електроенергетиката).

Докладите се разгласяват със единодушието на „ Български Енергиен Холдинг “ ЕАД, като е заличена информация, която съставлява поверителна и / или сензитивна информация за сдруженията от БЕХ група. Заличена е и поверителна и / или сензитивна информация, предоставена на изпълнителя от трети страни. В заключението на Междинен отчет 2 (дейност 5 - по отношение на опцията за реализация на активите на АЕЦ „ Белене “) се показва, че от направените разбори и заключения по отношение на развиването на електроенергийната система на България и тези в района, както и резултатите от проиграванията на финансовия модел на АЕЦ „ Белене”, следва:
Прогнозираният дефицит на електрическа енергия в района след 2030 година предопределя нуждата от най-малко 1500 MW конфигурирана базова мощ. Независимо от плануваните дейности за обезпечаване на оптимално дълъг период за работа на централите от комплекса „ Марица-Изток” след 2030-2035 година, при множеството сюжети се обрисува дефицит на мощности за покриване на потреблението в страната, в това число на маневрени в размер до 1650 MW и на базови в размер от 420 до 1670 MW. Общо за България и района се обрисува нужда от към 2000 MW нова базова мощ.

Перспективите пред развиването на националната електроенергийна система демонстрират, че в средносрочен проект България би трябвало да предприеме деяние за компенсиране на дефицит на маневрени и базови мощности, като се регистрират политиките на Европейски Съюз за създаване най-вече на нискоемисионни производства на електрическа енергия, каквито са централите на газ, ВЕИ, в това число Водноелектрическа централа и нуклеарните мощности за базовия сегмент.

Разглеждайки в дълготраен интервал сигурността на електроенергийните доставки за страната, следва да се регистрира, че в хоризонта до 2050 година следва извеждане на главните блокове на АЕЦ „ Козлодуй”. В този случай построяването на нова нуклеарна
мощ може да се преглежда като заместваща. Налице е съоръжение за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 милиарда лева, което слага на дневен ред въпроса за осъществяване на активите на АЕЦ „ Белене”. В допълнение, осъществените действия за реализация на този план, като лицензиране на площадката, Оценка на въздействието върху околната среда, направен план и позволение за строителство, го слагат в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години планове в начална фаза в района.

Резултатите от осъществените проигравания на финансовия модел на АЕЦ „ Белене” демонстрират параметрите, при които планът е действително жизнерадостен, и параметрите, при които не е. Вариантите с присъединяване на страната обезпечават доста по-добри благоприятни условия за жизнеспособността на плана, което предпоставя заключението за държавен дял в възможната бъдеща планова компания. Друго съображение за присъединяване на страната в този план е произлизащите от интернационалните съглашения отговорности на страната във връзка с нуклеарния риск и обезпечаване на финансови средства за ръководство на радиоактивните боклуци и извеждане от употреба.

Резултатите във връзка с електропотреблението в България и района, както и резултатите от финансовия модел на АЕЦ „ Белене”, демонстрират, че е допустима реализация на плана АЕЦ „ Белене”, при изискване, че бъдат реализирани параметрите, заложени във разновидностите с финансова жизненост.