Българската академия на науките и издателство Захарий Стоянов“ организират паметна

Българската академия на науките и издателство „ Захарий Стоянов “ провеждат паметна вечер в чест на Христо Ботев.

Поводът е 175 години от рождението на великия поет-революционер.

Събитието ще се състои на 26-и юни (понеделник), от 17:00 ч., в гр. София, зала " Проф. Марин Дринов " Българска академия на науките, ул. " 15-и ноември " №1.

___

Христо Ботев – великата национална душа
(175 години от рождението му)

Член - кор. проф. д. н. Иван Гранитски

Христо Ботев е невероятният облик на ера, която със своята неустрашимост и дух, бунтуващ се срещу всевъзможни казионни, конформистки и ограничаващи правила, се опълчва на гнусната философия на „ преклонената главичка, която остра сабя не сече “, на подмазваческото оттърчаване в конака, на ибрикчийското сладострастно блюдолизничене пред мощните на деня. Поетът челник е в това време и най-възвишената идеалистична контратеза на натруфените, надути и изкуствени цветя на моралистичните взаимни отстъпки на всеки исторически откъслек, който разчита на ерзаца, а не на оригинала.

В лекцията, отдадена на 175-годишнината от рождението на Христо Ботев се прави опит да се отговори на фундаменталния въпрос за какво в никакъв случай не пресеква вълнението пред величието на подвига и делото на този необикновен човек – освен талантлив българин, само че и персона на Европа и на света? Затова е доста значимо в навечерието на всяка негова годишнина да си припомняме какво в действителност легитимира Христо Ботев, какво е направил той за нас като честен образец и висша всеотдайност. Колкото повече вникваме в мащабите на изключителната му персона, толкоз повече разбираме философския смисъл на неговото дело. Той ни оказва помощ да се взрем безжалостно самокритично в личните си души, да изследваме криволиците на самостоятелния си темперамент (както неведнъж поучава поборниците и комитетските дейци в своите писма Апостолът Васил Левски) и спорните зигзаги на националния нрав и орис.

Десетилетия наред Христо Ботев бе обсъждан единствено като талантлив стихотворец, журналист и бунтовник, само че от вниманието на откривателите в множеството случаи убягваше Ботевото разбиране за българската история. Социално-политическата философия на Ботев е философия за метода на устройство на човешкото общество. Ето за какво в неговата огнена журналистика фокусът е ориентиран към придвижването на обществото, комплицираните и нееднозначни процеси, които протичат в националните глъбини, обсъждани по отношение на съответната политическа цел на момента – т.е. националното избавление. Без да е маниак, който сляпо има вяра и върви към предначертаната цел, Ботев е предтеча на модернистичния вид персона. Той сякаш предусеща появяването на ницшеанския свръхчовек, самотния, гордия, отчуждения, мощния дух. Това изяснява обстоятелството, че той е персона - изцяло построена и осъзнава себе си като единение на неотстъпчивост и колебливост. Това изяснява също по този начин особената сантиментална настройка на поета, съпоставена с реализма на апостолите на националната гражданска война.

Огромни благоприятни условия дава на актуалните откриватели яркото публицистично завещание на създателя на „ Политическа зима “ и „ Смешен рев “, както и блестящите му публикации и антрефилета, оповестени във вестниците „ Знаме “, „ Дума на българските емигранти “ и „ Нова България “ да разсъждават върху образуването на новия възрожденски човек в България. Тази нова персона към този момент се е разделила със средновековните показа за живота и устройството на обществото. И точно Ботев първи обрисува нейните значими характерности. Пътят на тази персона е дълъг- от средновековното примирение до революционното непримирение. Чувството за персонална и национална независимост се изостря до последна степен и от време на време се трансформира даже в „ неудържима пристрастеност и полет “. Всичко, което се случва към героя, се прави оценка точно под знака на свободата и революцията. И по тази причина за Христо Ботев добър е този човек, „ който не се помирява и подчинява, не щади себе си поради общото богатство, живее пламенно и динамично, самообрича се на крах, с цел да избави народа от иго и неправда “.

В облика на индивида на Христо Ботев се концентрират комплицираните и динамични процеси през Възраждането. Там има и неспокойствие, когато става дума за извоюване на националното избавление, има и съмнение и колебливост. Този човек към момента е лишен от суровия прагматизъм на типичния буржоа и от време на време дори води война с него от патриархални позиции. Заслугата на Ботев е, че откроява динамичността на образуването на този комплициран вид преходна персона.

Христо Ботев е другото име на отечествената героизъм, другото име на националната еднаквост, другото име на расовия български талант.
Мислейки за Ботев в тези му величави духовни ипостаси, ние разсъждаваме за себе си, за своите лични чест и горделивост, за непрекъснатото възкресение на България, на нейната велика национална Душа!