Три енергийни асоциации виждат рискове от намесата на държавата в сектора
" Българска ветроенергийна асоциация " - БГВЕА, Асоциация " Хидроенергия " и " Съюз на производителите на екологична сила - СПЕЕ БГ " са срещу приемането на по-нисък таван на приходите от препоръчаните в плана ограничения на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане.
Това ще заплаши действието на целия енергиен сектор в страната и ще принуди редица производители да преустановят работа или да понижат фрапантно размера на произвеждане. Това от своя страна би влошило инвестиционния климат в сектора и ще сложи страната в неравностойно състояние спрямо останалите страни от Европейски Съюз. Българската енергетика ще загуби своята конкурентоспособност, както и тласъците на участниците на пазара да продължат да влагат и да поддържат в техническа редовност оборудванията, които експлоатират.
От асоциациите считат, че през последните години в страната са били направени редица промени на енергийния пазар, с които е въведена спомагателна тежест за производителите на сила и то след реализиране на вложенията, като да вземем за пример въвеждане на Нетно характерно произвеждане, вноска във ФСЕЕС, обвързване за търговия на цялото количество създадена сила през платформите на БНЕБ и съответните дължими такси, разноски за балансиране, такса водоподаване при Водноелектрическа централа, нараснали оперативни разноски вследствие на общия инфлационен напън и др. Освен това през последните години ВЕИ производителите пострадаха мощно от това, че бяха прекъснати дълготрайните им контракти, а даже и по време на рецесията, подбудена от пандемията COVID-19, работеха на или под себестойността си, като не са получили обезщетения поради тези утежняващи работата им фактори.
Браншовите организации, представляващи основна част от хидроенергийния и ветроенергийния бранш в страната, изразяват схващане към препоръчаните промени, залегнали в Законопроекта, целящи подкрепяне на семействата и бизнеса, само че смятат, че намесата на свободния пазар би могла да сътвори редица рискове. И защото България би трябвало да се придържа прецизно към избрания в Регламента таван от 180 евро/MWh, показват, че той е избран по метод, отнасящ се стопански заслужено към всички прозиводители на пазара, които не употребяват газ за произвеждане на електрическа енергия.
Асоциациите демонстрират взаимност и одобряват заложените от Регламента ставки за в допълнение облагане на приходите на електропроизводителите. Те смятат, че всички участници на пазара би трябвало да са равнопоставени, като, несъмнено, регистрира особеностите на всеки тип произвеждане. На този стадий няма направен явен разбор, който регистрира всички специфики на другите производители, техните разноски за поддръжка и ремонт, административни разноски и резултат върху Българската енергетика. На база на моментната обстановка в бранша препоръчаният Законопроект подсигурява осъществяването на Регламент (ЕС) 2022/1854 и дава изясненост и прогнозируемост по отношение на енергийните ценови равнища за идващите седем месеца, като в същото време разрешава на страната да продължи да бъде водач на енергийния пазар в района.
Това ще заплаши действието на целия енергиен сектор в страната и ще принуди редица производители да преустановят работа или да понижат фрапантно размера на произвеждане. Това от своя страна би влошило инвестиционния климат в сектора и ще сложи страната в неравностойно състояние спрямо останалите страни от Европейски Съюз. Българската енергетика ще загуби своята конкурентоспособност, както и тласъците на участниците на пазара да продължат да влагат и да поддържат в техническа редовност оборудванията, които експлоатират.
От асоциациите считат, че през последните години в страната са били направени редица промени на енергийния пазар, с които е въведена спомагателна тежест за производителите на сила и то след реализиране на вложенията, като да вземем за пример въвеждане на Нетно характерно произвеждане, вноска във ФСЕЕС, обвързване за търговия на цялото количество създадена сила през платформите на БНЕБ и съответните дължими такси, разноски за балансиране, такса водоподаване при Водноелектрическа централа, нараснали оперативни разноски вследствие на общия инфлационен напън и др. Освен това през последните години ВЕИ производителите пострадаха мощно от това, че бяха прекъснати дълготрайните им контракти, а даже и по време на рецесията, подбудена от пандемията COVID-19, работеха на или под себестойността си, като не са получили обезщетения поради тези утежняващи работата им фактори.
Браншовите организации, представляващи основна част от хидроенергийния и ветроенергийния бранш в страната, изразяват схващане към препоръчаните промени, залегнали в Законопроекта, целящи подкрепяне на семействата и бизнеса, само че смятат, че намесата на свободния пазар би могла да сътвори редица рискове. И защото България би трябвало да се придържа прецизно към избрания в Регламента таван от 180 евро/MWh, показват, че той е избран по метод, отнасящ се стопански заслужено към всички прозиводители на пазара, които не употребяват газ за произвеждане на електрическа енергия.
Асоциациите демонстрират взаимност и одобряват заложените от Регламента ставки за в допълнение облагане на приходите на електропроизводителите. Те смятат, че всички участници на пазара би трябвало да са равнопоставени, като, несъмнено, регистрира особеностите на всеки тип произвеждане. На този стадий няма направен явен разбор, който регистрира всички специфики на другите производители, техните разноски за поддръжка и ремонт, административни разноски и резултат върху Българската енергетика. На база на моментната обстановка в бранша препоръчаният Законопроект подсигурява осъществяването на Регламент (ЕС) 2022/1854 и дава изясненост и прогнозируемост по отношение на енергийните ценови равнища за идващите седем месеца, като в същото време разрешава на страната да продължи да бъде водач на енергийния пазар в района.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ