Българска ветроенергийна асоциация“ - БГВЕА, Асоциация Хидроенергия“ и Съюз на

„ Българска ветроенергийна асоциация “ - БГВЕА, Асоциация „ Хидроенергия “ и „ Съюз на производителите на екологична сила – СПЕЕ БГ “, показват своята поддръжка във връзка с избраните краткотрайни и изключителни ограничения за подкрепяне на семействата и бизнеса, които са наранени от нарасналите цени на електрическата енергия.   Асоциациите изрично настояват, че приемането на по-нисък таван на приходите от препоръчаните в плана ограничения на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) ще заплаши действието на целия енергиен бранш в страната и ще принуди редица производители да преустановят работа или да понижат фрапантно размера на произвеждане. Това от своя страна би влошило капиталовия климат в бранша и ще сложи страната в неравностойно състояние спрямо останалите  страни от Европейски Съюз. Българската енергетика ще загуби своята конкурентоспособност, както и тласъците на участниците на пазара да продължат да влагат и да поддържат в техническа редовност оборудванията, които експлоатират. Това се показва в позицията на асоциациите, във връзка предложенията, залегнали в промените за ЗКПО. Асоциациите смятат, че правилото за равнопоставеност на всички производители е от основно значение за бранша и е главно условие на Регламента на Съвета. Същият принцип е заложен и в модела за компенсиране на бизнеса, който бе продължен до края на 2023-та година. През последните години в страната бяха направени редица промени на енергийния пазар, които сътвориха спомагателна тежест за производителите на сила. Тези промени настъпиха след реализиране на вложенията. (въвеждане на Нетно Специфично Производство, вноска във ФСЕЕС, обвързване за търговия на цялото количество създадена сила през платформите на БНЕБ и съответните дължими такси, разноски за балансиране, такса водоподаване при Водноелектрическа централа, нараснали оперативни разноски вследствие на общия инфлационен напън и др.). В допълнение на всичко това е редно да се означи и фактът, че през последните години ВЕИ производителите пострадаха мощно от това, че бяха прекъснати дълготрайните им контракти, а даже и по време на рецесията, подбудена от пандемията COVID-19, работеха на, или под себестойността си, като не получиха обезщетения поради тези утежняващи работата им фактори. Като позитивен факт от асоциациите регистрират, че в плана на ЗИД на ЗКПО  са взети предвид  горепосочените условия, които имат значително значение във връзка с производителите на електрическа енергия от ВЕИ. Важно е също по този начин да бъде регистрирана и стратегическата значимост на ВЕИ производствата, които действат оптимално при взаимна работа. При залагане на по-нисък таван на приходите на тези производства  има заплаха редица производители да преустановят работа, което ще понижи опциите за балансиране на системата. Това ще се отрази и в сензитивно понижен дял на възобновима сила в България. В Народното събрание на Р. България бяха импортирани законодателни промени в ЗИД на ЗКПО сред първо и второ четене, с които се планува въвеждането и  използването на Регламент (ЕС) 2022/1854.  Въпросният Законопроект,  предстои да бъде прегледан на следващия ден на второ четене в Комисия  по бюджет и финанси в Народно събрание. Браншовите организации, представляващи основна част от хидроенергийния и ветроенергийния бранш в страната, показват схващане към препоръчаните промени, залегнали в Законопроекта, целящи подкрепяне на семействата и бизнеса. Паралелно с това смятат, че намесата на свободния пазар би могла да сътвори редица рискове, в случай че се допусне видоизменяне на главните насоки на Регламента. Наред с това, България, като страна членка на Европейския съюз, следва да съблюдава прецизно законодателството на Европейски Съюз и не следва да позволява отклонение от главната цел, а точно – подкрепяне на бизнеса и семействата, като в същото време се резервира и предизвиква развиването на ВЕИ вложенията за осъществяване на задачите на Зелената договорка на Европейски Съюз. Предвид всичко това, позицията на асоциациите е, че България би трябвало да се придържа прецизно към избрания в Регламента таван от 180 евро/MWh, защото този таван е избран по метод, отнасящ се стопански заслужено към всички проиpводители на пазара, които не употребяват газ за произвеждане на електрическа енергия.   Асоциациите демонстрират взаимност и одобряват заложените от Регламента ставки за в допълнение облагане на приходите на електро производителите. Те смятат, че всички участници на пазара би трябвало да са равнопоставени, като, несъмнено, регистрира особеностите на всеки тип произвеждане. На този стадий няма направен явен разбор, който регистрира всички специфики на другите производители, техните разноски за поддръжка и ремонт, административни разноски и резултат върху Българската енергетика. На база на моментната обстановка в бранша препоръчаният Законопроект подсигурява осъществяването  на Регламент (ЕС) 2022/1854 и дава изясненост  и прогнозируемост по отношение на енергийните ценови равнища за идващите седем месеца, като в същото време разрешава на страната да продължи да бъде водач на енергийния пазар в района.