Българска федерация по Волейбол (БФВ) продължава представянето на кандидатите за

Българска федерация по Волейбол (БФВ) продължава представянето на претендентите за нов Управителен съвет. Изборът ще бъде изработен по време на Общото заседание, планувано за 24 март. До всеки от 28-те претенденти бе изпратен набор от едни и същи въпроси. Всички отговори от претендентите са получени по е-поща. БФВ разгласява получените отговори без каквато и да публицистична интервенция (стилистична или граматична).

Какво Ви стимулира да се кандидатирате за член на Управителния съвет на БФ Волейбол?

Вижте, по принцип не обичам да акцентирам качествата си, само че по мое непретенциозно мнение опитът ми във волейболното ръководство в България, плюс насъбраните умения от работата ми в баскетбола преди този момент, би бил извънредно потребен при взимането на основни решения, предполагащи дейно решение на проблемите. Както всички знаете, от тях има потребност постоянно, изключително сега, когато най-успешният групов спорт на България бележи оттегляне от историческите си позиции на равнище „ национални тимове " – мъже и дами. Не желая да изреждам трофеите, които тимове в упоменатите два спорта са спечелили до момента под мое управление – те към този момент са над 30. Но тези триумфи са с помощта на всички, които сме работили за тях. Говоря за треньори, състезатели, както и членовете на спортно-техническите щабове. Естествено, не би трябвало да се подминава ролята на локалните общини, с които съм контактувал. Така че – хората, които са работили с мен, знаят, че съм екипен състезател. А това е от огромно значение за решенията, които взима Управителният съвет. Само с работа в екип се реализират резултати. Мен персонално ме стимулира най-много убеждението, че изпод непрестанно идват надарени деца, за които си заслужава да работим и да се грижим.

Ако би трябвало да дадете отговор на въпрос на делегатите, на хората от клубовете за какво е в интерес на волейбола да изберат Вас за член на Управителния съвет, какъв би бил той?

Аз по никакъв метод не одобрявам избора на членовете на новия Управителен съвет на Българската федерация по волейбол като съревнование, макар в профил да наподобява по този начин. Опитът ми натежава в тази ситуация, само че той не е всичко. По принцип няма безконечни хора, безконечен е волейболът. Но има хора, които могат да бъдат потребни дълги години, тъй като са наясно с материята, на основата на която се взимат управническите решения. Когато някой е потвърдил, че може да работи с всички останали и не се конфронтира, не гледа единствено личния си клуб, а милее за развиването на играта като цяло, той несъмнено има място в подобен орган като УС на БФ Волейбол.

Кои са най-силните Ви качества?

Мениджмънтът на хора се учи с годините, само че значително той е нещо вродено. Смятам, че съм успявал да се оправям както с ежедневни проблеми, по този начин и с чисто административни проблеми. Готов съм да изслушам безусловно всеки, само че над всички е идеята на клуба, който ръководя. Това се отнася и за федерацията. Освен всичко друго съм член на комисията Национална волейболна лига към БФВ. Организационно съм в непрестанен контакт с административния й шеф Христо Апостолов и, най-малко към този момент, няма никакви възражения по отношение на работата ни. Това е показателно, най-малко от моята позиция.

Ще съумеете ли да отделяте задоволително време по отношение на другите Ви значими задължения, с цел да се осъществя сполучливо планът за доста по-активен и по-оперативен Управителен съвет, в който всеки член да бъде предан изцяло и да способства оптимално с експертиза, контакти или благоприятни условия за развиването на българския волейбол?

Думата „ доста " във въпроса може би ще надвиши упованията, които може да се има от новия Управителен съвет. Мисля, че и до момента той е бил деен и действен и за това свидетелства израстването на юношеските национални гарнитури, както и конкурентоспособността на нашите тимове в европейските шампионати. Връщането на картата освен у нас, само че и зад граница, на остарял волейболен център като Пазарджик е единствено един от многото образци. Медалите, които носят състезателите от държавните обединения при подрастващите, също навеждат на мисълта, че се работи и на управническо равнище, без да се обезценява дарбата на дребните и напъните на техните треньори. Колкото персонално до мен, и на клубно равнище, и на равнище „ федерация ", аз работя за волейбола. Така че нищо, обвързвано с него, не може да ми тежи, разсейва или пък да разпилява напъните ми. Нещата са свързани. Плюс това, както споделих по-рано, аз съм екипен състезател. Това обаче не значи, че решенията не са мои, както изисква постът ми. Съответно постът допуска и отговорността, която, мисля, съм потвърдил през годините, че мога да поемам.

Каква е Вашата персонална задача във волейбола?

Да осигуря допустимо най-хубавите условия на хората, които си вадят хляба от волейбола, с цел да могат да работят на мира и качествата им да са от изгода на нашия обичан спорт, както и за тях самите. Това е и световната задача на Управителния съвет на БФ Волейбол. Личната ми задача е волейболът – като екипна конструкция, като образование и развиване на младите, не на последно място като бизнес единица. Спортът е проекция на живота, в който моторът е фамилията. В българския волейбол всички сме едно семейство и неговата задача е персонална за всеки един от нас.

Кое е най-важното нещо, което и сега вършиме в името на волейбола?

Не бих степенувал дейностите си по значимост, тъй като всеки подробност е значим и крепи останалите. Макар и в Нефтохимик да съм на върха на пирамидата, в случай че основите й рухнат, рухвам и аз. Така че задържането на клуба на допустимо най-високото равнище в йерархията на българския волейбол, паралелно със съпричастността към довършването на новата зала в Бургас, организирането на мачове от вътрешното състезание и евротурнирите, както и, несъмнено, действието на младежките тимове, вървят ръка за ръка. Ако някой си мисли, че нещо е маловажно, може да изпусне световната картина, както се споделя.

Коя тематика би била предпочитана за вас като член на Управителния съвет?

На първо място – синхронът сред федерацията като административно тяло, националните тимове и НВЛ като регулатор на държавните шампионати и работата в клубовете. Ако няма чуваемост сред другите инстанции, идеята ни е изгубена. Разбира се, не би трябвало да забравяме и българските съдии, които са ценени в Европа. Съдийството постоянно е било и ще продължава да бъде обект на рецензии. Аз персонално не един и два пъти съм водил полемики с реферите. Ключът обаче е да предразполагаме съдиите да си правят работата, като им задаваме висок стандарт с качеството на играта и държанието на състезателите. Мисля, че българското състезание е над междинното европейско равнище сега. Сега технологиите навлязоха твърдо и те са в услуга на съдиите. И въпреки всичко атмосферата на един мач може за секунди да излезе от надзор. Затова и ние като надзорен орган би трябвало да насочваме и следим и състезатели, и съдии, с цел да може единственият краен и значим оценител на работата ни – публиката, да напуща удовлетворена залите.

Какво е първото нещо, което бихте създали като член на Управителния съвет?

Да упорствам за бистрота във всяко едно деяние на федерацията. Това сигурно ще се оцени уместно от обществеността – освен спортната, само че и гражданската общественост в България.

Какво очаквате да постигнете в кратковременен проект - една година, и надлежно - в дълготраен?

Съгласно моите визии в кратковременен проект би трябвало да гоним повишение на равнището на Суперлигата, финансово стабилизиране на клубовете и още по-широко медийно отразяване. Свикнали сме да назоваваме медиите Четвъртата власт, само че в доста случаи във волейбола – освен у нас, а и по света, те са Първата власт. Вижда се какъв брой мултимедийни планове разпространяват нашата игра в международен мащаб. В същото време е нужно да се постанова поредност в работата с подрастващите и по-бързо и гладко влизане в мъжките и женските тимове. Дългосрочната ни цел – само че не безпределно напред във времето, несъмнено – според мен би трябвало да бъде одобряване и респективно последователно завръщане на националните тимове на челните места, що се касае до представянето ни в другите възрастови групи. Да заявяваме подготвеност, и най-много вяра, за класиране на олимпиада е хубаво, само че би трябвало да преценим до каква степен е действително изпълнимо към дадения миг. На локално равнище ще е отлично, в случай че в Националната волейболна лига всеки клуб може да си подсигурява финансова непоклатимост.

Следейки работата на БФВолейбол, какво Ви харесва и какво мислите, че би трябвало да се усъвършенства?

Ако националните тимове са имиджов представител на българския волейбол пред света, федерацията е гримьорът на този имидж. Добре е, че напъните да се провеждат огромни конгреси на родна земя, дават резултат в последните години. Така и момчетата и девойките се усещат по-комфортно, което е причина за по-високи класирания. Без подозрение имаме положителни позиции в управническите структури на европейския волейбол. Ще е добре, в случай че тези позиции се уплътнят с една непоклатимост и стройна организираност на вътрешните шампионати. Ние не би трябвало да имаме проблеми от битов темперамент, които в един или различен миг ще излязат нескрито, когато родният волейбол се показва в Европа, или пък домакинстваме на огромни интернационалните шампионати.

Кои аспекти на българския волейбол най-спешно би трябвало да се трансформират в позитивна посока?

Хубаво би било да сътворяваме конвертируеми в чужбина волейболисти доста по-често. Ето, един Александър Николов на 19 години играе в тим не просто от италианския, а от международния хайлайф – Лубе Чивитанова. Доскоро пък Денис Карягин, който е израснал в нашия клуб Нефтохимик, бе играч на последния притежател на трофея в Шампионската лига – ЗАКСА. Така би трябвало да бъде и с най-малко още петима от всяка генерация. А за какво не и повече?! В същото време тези момчета са нужни до една избрана възраст и на българския волейбол, тъй като се вижда, че сега катализатори на отборите от НВЛ са потвърдени, само че застаряващи състезатели. Разликата, която тези играчи, както наши, по този начин и от чужбина, вършат с дребните – те биха могли да им бъдат синове – в един миг става притеснителна с оглед бъдещето.

Доколко модерният взор и потреблението на технологиите за развиване са значими за Вас в комбиниране с нужния управнически опит?

Модерните технологии са по едно и също време и потребни, и неизбежни. Виждате, че децата към този момент „ се раждат с таблет в ръка ". Ние сме длъжни да се приспособяваме към технологиите, още повече те ни оказват помощ и ни улесняват. Все отново обаче не трябва да се не помни, че човешкият фактор е определящ в последна сметка. Да, машината – да вземем за пример видеочекът, ти разрешава да видиш това, което не си видял в действително време, само че преценката за обстановката е твоя. Във волейбола, както и в живота, би трябвало да съблюдаваме морално-етичните правила, а технологиите ни икономисват време и ни дават точност. Колкото и да напредват подрастващите с технологиите, те не биват да не помнят, че главните правила във волейбола – ментални и спортно-технически, не се учат с таблета или телефона, а в залата. И там всичко е в името на играта и на почитателите на тази игра.