Българска депресия е, когато дори направената гадост не носи вече радост
Българска меланхолия е, когато даже направената гнусота не носи към този момент наслада
Любен Дилов e прочут с сполучливите си изяви в разнообразни сфери - публицист, публицист, сценарист, медиен бизнесмен, продуцент, политик. Син на световноизвестния ни публицист фантазьор Любен Дилов-старши. Младши е приключил журналистическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Работил е във вестниците „ Поглед ”, „ АБВ ”, „ 1000 дни ”. Бил е основен редактор на ежедневниците „ Експрес ”, „ Новинар ” и „ Ку-ку ” - първия язвителен ежедневник в България. Също и на списанията „ L`Europeo ” и „ Playboy ” - България. Двигател и главен идеолог на известните телевизионни излъчвания „ Ку-ку ”, „ Пипе ”, „ Каналето ”, „ Хъшове ”, „ Шоуто на Слави ”, както и на авторското си телевизионно токшоу „ Удавете водещия ” и „ Пуснете водата ”.Пет сезона е началник на журито на известния формат „ България търси гений ”. Автор е на сюжети за игрални и документални филми, на сериалите „ Седем часа разлика ” и „ Секс, неистини и телевизия ”. Има издадени 14 книги, последната - " Български антинародни приказки ", е неотдавна на пазара. Учредител и ръководител за разнообразни интервали на неразрешеното „ Народно придвижване Ку-ку ” и наследилото го „ Движение Гергьовден ”. След 2001 г. навлиза в политиката. Той е основател на Движение „ Гергьовден “, което оглавява през 2003 г. Депутат в няколко следващи Народното събрание като водач на „ Гергьовден “, първо от коалиция ОДС, след това от групата на ГЕРБ-СДС, вижте изявлението му пред вестник.
- Г-н Дилов, изпращаме сложна година. Коя е най-тежката борба, която спечелихте през 2023-та?
- Както споделяше дядо ми, самият факт, че съм на личен ход и обща храна, към този момент е огромна победа. Отдавна съм избрал не пътя на борбите, а на деликатното поощряване на положителни трендове, на договарянията, на опита да реализираме съгласие. Три години борби, изключително в политиката, нищо положително не донесоха на България. Само маразъм, общо омерзение от политическия живот…
- Идват най-светлите празници. Умее ли българинът да чества същински, да загърби трапезната наслада поради духовната?
- Не мога да кажа за всички българи. Тук, в София, виждам доста българки, които - съгласно античната традиция - подготвени са сянката им да бъде вградена в мол за няколко % комерсиална отстъпка. Да сменяем духовните блага с преспапие пантера и жилетка в физически цвят (на дядо доста ще му хареса), е едно от огромните малоумия на тоталното потребителско мислене. Да, то е потребно за стопанската система, само че рушително за душата.
- Защо сме най-нещастни и недоволни в целия Евросъюз, както сочи проучване на Евростат?
- Аз не знам по какъв начин Евростат са стигнали до този извод. Знам, че себеусещането ни няма нищо общо с действителността. Никога България не е живяла в толкоз умерено, богато и перспективно време, цялостно с благоприятни условия за личностно развиване. Аз съм от поколението, което помни остарелия режим - опашките пред посолствата, непрекъснатото следене от Държавна сигурност на това кой къде пътува и за какво, цялостното неявяване на персонална независимост и тоталното публично лицемерие…
Днес, в случай че напълно малко не те мързи, можеш за ден да си намериш работа, можеш за ден да отидеш да живееш и работиш където и да е в Европа или на другия завършек на света. Философски видяно, става известно, че свободата не носи наслада. Сякаш робските инстинкти сработват и хората избират някой различен да взима значимите решения за техния живот. А те да седят в кръчмата и да псуват - страната, света и звяр и природа! Едно мое персонално определение за меланхолия по български, от новата ми книга - „ Български антинародни приказки “ -гласи: „ Българска меланхолия е, когато даже направената гнусота не носи към този момент наслада “.
- Колко ще издържи кабинетът? Може ли паянтовата сглобка да се окаже най-стабилната формула за ръководство у нас?
- " Сглобката " явно няма по какъв начин да сложим в едно и също изречение с понятието „ непоклатимост “. Но тя е неизбежна, всички други решения и благоприятни условия са по-лоши. В последна сметка, колкото и да не се харесват, двете обединения, събрали най-вече гласове, излъчиха ръководство - положително - неприятно, то е изцяло законно и произтича от най-вече гласове, подадени на последните избори.
- Мисия невъзможна ли е връщането на доверието на българина във властта?
- Въпросът е много комплициран и има своите исторически корени - близо половината от времето на битие на трите български страни българите са били безразлични към формата на ръководство, дори не са имали лична страна. Идеята да носят сами отговорност за груповата си орис им е непозната. При социализма, когато сякаш имахме лична страна, чувството беше, че нищо не зависи от нас самите. Дори на езиково равнище изразите бяха „ пуснаха олио, пуснаха банани “, „ стопираха тока “, „ позволиха лимитирано частно предприемачество “. Т.е. управляваха някакви мистични „ те “, които нямаха нищо общо с „ нас “. Тази традиция е непокътната и до през днешния ден - в повседневните диалози се споменаваха „ ония там “ - депутати, министри… - като че ли не са ги избирали българи, а са пристигнали с - де да знам - Трети украински фронт или Шести американски флот. В последна сметка, българската политика е свръхпредставителна за популацията - 240 депутати при към 6 млн. интензивно население в действителност е забележителна форма на представителност.
- Ценности, единство, религия - какво най-вече ни липсва през днешния ден?
- Ох… вярата е огромен проблем! Пловдив е блажен да има извънреден свещеник като Дядо Николай. Не единствено свят, само че същински умен и добре насочен в светските каузи човек и овчар. Едно време Вера Мутафчиева твърдеше, че най-големият проблем на България е, че „ нямаме гладни гробища “. Като нация не сме претърпели същински тежки дни, които да ни обединят, да слагат национални цели и да ни сплотят пред огромно злощастие или предизвикателство. Вярата в действителност е опора и разтуха, само че православието по този начин е конструирано към този момент повече от две хилядолетия, че изисква старания от теб. И тъй като сме в навечерието на рождеството на Спасителя, да си го кажем по този начин: можеш да се осланяш, че някого ще разпнат вместо теб, само че това не анулира нуждата да си на висотата на тази саможертва. Поне в мислите си.
- Прословутото българско любознание се оказа мит - половината българчета са необразовани съгласно Програмата за интернационално оценяване на учениците PISA 2022. Откъде този срив и можем ли да запалителен младите по качествено познание?
- Аз мисля, че в процентно съответствие образованите и функционално необразованите са почти на равнището отпреди 30 години. По-скоро виждам, че в последните две години наклонността се обръща и критериите към образованието още веднъж се повишават… Тези проучвания не отразяват една картина отпреди десетина години. Повишаването на заплатите в бранш " Образование, ще има своя резултат и върху качеството, а частните учебни заведения в действителност предпоставят доста високи критерии и доказателство за това е по-нататъшното елементарно консолидиране на тези деца в просветителните системи на всички места по света.
- Годината мина под знака на възхода на изкуствения разсъдък. Ще се оправим ли с предизвикването? Трябва ли да се опасяваме от AI?
- Колкото би трябвало да се опасяваме от колите, самолетите, хладилниците… Каквито благоприятни условия да предлага AI, каквито и закани, те са свързани с хората, които го употребяват. Повечето събития през днешния ден от дълго време са планувани и коментирани от писателите фантасти. Светът още веднъж се събира в една обща, да я назовем кула, с цел да използваме библейската метафорика -един общ език, една непозната до момента съгласуваност с хората, съвсем на границата на кошерното схващане. Но изкуственият разсъдък, в последна сметка, в един Хегелов проект, не е друго, с изключение на един още по-съвършен метод Вселената да се самоопознава, през нашите очи, през нашето познание. Това, което обаче би трябвало да създадем като страна и общество, е да насочим мъдро повече публични средства в проучването и развиването на AI тук, в България. Вече се обрисува наклонността за новото международно разделяне - не на Запад и Изток, дори не на богат Север и безпаричен Юг. Новото разделяне ще е на софтуерни напреднали общества, употребяващи свободно AI, против софтуерни гета. В напълно близко бъдеще тези, които нямат достъп и благоприятни условия да работят с изкуствен интелект, ще са в извънредно по-лошо състояние по отношение на тези, които го употребяват. И нашите управници би трябвало да си дават ясна сметка за това и да работят интензивно в тази посока.
- Защо всеобхватен гений като Вас си губи времето в политиката? Какво загубихте и какво спечелихте от този опит?
- Ха-ха, доста сте общителна, само че директното опълчване на гений, просветеност и морал на заниманията с политика е тъкмо част от явленията, за които говорихме до момента. В последна сметка, една политическа система би трябвало да се стреми към състояние, при което излъчва в ръководството своите най-добре готови в разнообразни области представители. Ние нямаме потомствена политическа класа, с дребни изключения от някои представители на някогашната „ алена аристокрация “. И това е положително състояние. То ни дава повече благоприятни условия да търсим и тласкаме в ръководството съвременно мислещи и готови хора. Разбира се, на всички места има и мърша, чисто статистически при към 10-15 хиляди заети в ръководството души, няма по какъв начин да са ангели всички. Но вижте общинската политика - там, където хората са по-близо до кметове, съветници и други представители в локалната власт. Там в действителност се появяват чудесни представители на политиката, които ми дават вяра за бъдещето.
Лично моите занимания с политика датират от 1994-та. Т.е. към този момент съм деец и ще ви издам, че приготвям едни систематизирани наблюдения върху времето на прехода, поднесени по занимателен, само че уповавам се и умен метод.
- Имат ли място интелектуалците във властта, или присъединяване им е противопоказно и раняващо?
- Разбира се, че имат. От времето на Марк Аврелий насам. Но историята не е благосклонна към тях. Защото това са хора, които внимателно взимат решения, съмняват се… Историята обича лудите глави, военните подвизи, завоевателите. Нищо че те предизвикват най-големи премеждия на народите си. Но напомням ви, че интелектуалец не е специалност. Само тази му настройка и качества не са задоволителни, с цел да е потребен в политиката.
- Надничате в модерната българска душа с книгата „ Български антинародни приказки “. Какво ново ще научи българинът за себе си? Защо държите книгата да излезе на италиански?
- О, благодаря за този въпрос. Всъщност всичко стартира от един италиански равнозначен речник, който ми попадна в края на 90-те години. В него термините „ bulgaro, bulgar, vulgaro “ бяха обединени в един ред и показани като синоними на положението „ тъп, сив и недопечен “. Затова и мисля, че би трябвало да срещнем час по-скоро италианците с тъпия, сив и недопечен климат на българската душа. В предговора към „ Приказките “ този въпрос е в детайли обяснен. Иначе, това са едни най-много занимателни текстове, извънредно непрепоръчителни за подрастващи и представители на неправителствени организации като „ MeToo “ или „ Китове хомосексуалисти за възбрана на противопехотните мини “. Повече от 60% от книгата съдържа истински авторски истории, основани за формата „ Пощенска кутия за приказки “. Другото е събирателство. Подбрал съм известни ми истории от актуалния български фолклор, които, като се изключи че са доста смешни - показват всичко това, за което приказвах до момента. В последна сметка, през годините ние имаме доста изкривена концепция за националния ни фолклор, като някакъв безконечен любовно-героичен епос, а той, сходно на множеството нации по света и най-много на Балканите, е извънредно пиперлив и непристоен. Един доста богат национален еротикон, който не е задоволително добре проучен макар някои забележителни писания. Та и аз по този начин, без да се върша на Братя Миладинови, опитал съм се, с изключение на истинските текстове, да показва и част от този съвременен фолклор. Последно се върших на Братя Миладинови на едно пехотно обучение в казармата преди 40 години, като се надявах да ми дадат две порции полева храна. Не ми дадоха.
Любен Дилов e прочут с сполучливите си изяви в разнообразни сфери - публицист, публицист, сценарист, медиен бизнесмен, продуцент, политик. Син на световноизвестния ни публицист фантазьор Любен Дилов-старши. Младши е приключил журналистическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Работил е във вестниците „ Поглед ”, „ АБВ ”, „ 1000 дни ”. Бил е основен редактор на ежедневниците „ Експрес ”, „ Новинар ” и „ Ку-ку ” - първия язвителен ежедневник в България. Също и на списанията „ L`Europeo ” и „ Playboy ” - България. Двигател и главен идеолог на известните телевизионни излъчвания „ Ку-ку ”, „ Пипе ”, „ Каналето ”, „ Хъшове ”, „ Шоуто на Слави ”, както и на авторското си телевизионно токшоу „ Удавете водещия ” и „ Пуснете водата ”.Пет сезона е началник на журито на известния формат „ България търси гений ”. Автор е на сюжети за игрални и документални филми, на сериалите „ Седем часа разлика ” и „ Секс, неистини и телевизия ”. Има издадени 14 книги, последната - " Български антинародни приказки ", е неотдавна на пазара. Учредител и ръководител за разнообразни интервали на неразрешеното „ Народно придвижване Ку-ку ” и наследилото го „ Движение Гергьовден ”. След 2001 г. навлиза в политиката. Той е основател на Движение „ Гергьовден “, което оглавява през 2003 г. Депутат в няколко следващи Народното събрание като водач на „ Гергьовден “, първо от коалиция ОДС, след това от групата на ГЕРБ-СДС, вижте изявлението му пред вестник.
- Г-н Дилов, изпращаме сложна година. Коя е най-тежката борба, която спечелихте през 2023-та?
- Както споделяше дядо ми, самият факт, че съм на личен ход и обща храна, към този момент е огромна победа. Отдавна съм избрал не пътя на борбите, а на деликатното поощряване на положителни трендове, на договарянията, на опита да реализираме съгласие. Три години борби, изключително в политиката, нищо положително не донесоха на България. Само маразъм, общо омерзение от политическия живот…
- Идват най-светлите празници. Умее ли българинът да чества същински, да загърби трапезната наслада поради духовната?
- Не мога да кажа за всички българи. Тук, в София, виждам доста българки, които - съгласно античната традиция - подготвени са сянката им да бъде вградена в мол за няколко % комерсиална отстъпка. Да сменяем духовните блага с преспапие пантера и жилетка в физически цвят (на дядо доста ще му хареса), е едно от огромните малоумия на тоталното потребителско мислене. Да, то е потребно за стопанската система, само че рушително за душата.
- Защо сме най-нещастни и недоволни в целия Евросъюз, както сочи проучване на Евростат?
- Аз не знам по какъв начин Евростат са стигнали до този извод. Знам, че себеусещането ни няма нищо общо с действителността. Никога България не е живяла в толкоз умерено, богато и перспективно време, цялостно с благоприятни условия за личностно развиване. Аз съм от поколението, което помни остарелия режим - опашките пред посолствата, непрекъснатото следене от Държавна сигурност на това кой къде пътува и за какво, цялостното неявяване на персонална независимост и тоталното публично лицемерие…
Днес, в случай че напълно малко не те мързи, можеш за ден да си намериш работа, можеш за ден да отидеш да живееш и работиш където и да е в Европа или на другия завършек на света. Философски видяно, става известно, че свободата не носи наслада. Сякаш робските инстинкти сработват и хората избират някой различен да взима значимите решения за техния живот. А те да седят в кръчмата и да псуват - страната, света и звяр и природа! Едно мое персонално определение за меланхолия по български, от новата ми книга - „ Български антинародни приказки “ -гласи: „ Българска меланхолия е, когато даже направената гнусота не носи към този момент наслада “.
- Колко ще издържи кабинетът? Може ли паянтовата сглобка да се окаже най-стабилната формула за ръководство у нас?
- " Сглобката " явно няма по какъв начин да сложим в едно и също изречение с понятието „ непоклатимост “. Но тя е неизбежна, всички други решения и благоприятни условия са по-лоши. В последна сметка, колкото и да не се харесват, двете обединения, събрали най-вече гласове, излъчиха ръководство - положително - неприятно, то е изцяло законно и произтича от най-вече гласове, подадени на последните избори.
- Мисия невъзможна ли е връщането на доверието на българина във властта?
- Въпросът е много комплициран и има своите исторически корени - близо половината от времето на битие на трите български страни българите са били безразлични към формата на ръководство, дори не са имали лична страна. Идеята да носят сами отговорност за груповата си орис им е непозната. При социализма, когато сякаш имахме лична страна, чувството беше, че нищо не зависи от нас самите. Дори на езиково равнище изразите бяха „ пуснаха олио, пуснаха банани “, „ стопираха тока “, „ позволиха лимитирано частно предприемачество “. Т.е. управляваха някакви мистични „ те “, които нямаха нищо общо с „ нас “. Тази традиция е непокътната и до през днешния ден - в повседневните диалози се споменаваха „ ония там “ - депутати, министри… - като че ли не са ги избирали българи, а са пристигнали с - де да знам - Трети украински фронт или Шести американски флот. В последна сметка, българската политика е свръхпредставителна за популацията - 240 депутати при към 6 млн. интензивно население в действителност е забележителна форма на представителност.
- Ценности, единство, религия - какво най-вече ни липсва през днешния ден?
- Ох… вярата е огромен проблем! Пловдив е блажен да има извънреден свещеник като Дядо Николай. Не единствено свят, само че същински умен и добре насочен в светските каузи човек и овчар. Едно време Вера Мутафчиева твърдеше, че най-големият проблем на България е, че „ нямаме гладни гробища “. Като нация не сме претърпели същински тежки дни, които да ни обединят, да слагат национални цели и да ни сплотят пред огромно злощастие или предизвикателство. Вярата в действителност е опора и разтуха, само че православието по този начин е конструирано към този момент повече от две хилядолетия, че изисква старания от теб. И тъй като сме в навечерието на рождеството на Спасителя, да си го кажем по този начин: можеш да се осланяш, че някого ще разпнат вместо теб, само че това не анулира нуждата да си на висотата на тази саможертва. Поне в мислите си.
- Прословутото българско любознание се оказа мит - половината българчета са необразовани съгласно Програмата за интернационално оценяване на учениците PISA 2022. Откъде този срив и можем ли да запалителен младите по качествено познание?
- Аз мисля, че в процентно съответствие образованите и функционално необразованите са почти на равнището отпреди 30 години. По-скоро виждам, че в последните две години наклонността се обръща и критериите към образованието още веднъж се повишават… Тези проучвания не отразяват една картина отпреди десетина години. Повишаването на заплатите в бранш " Образование, ще има своя резултат и върху качеството, а частните учебни заведения в действителност предпоставят доста високи критерии и доказателство за това е по-нататъшното елементарно консолидиране на тези деца в просветителните системи на всички места по света.
- Годината мина под знака на възхода на изкуствения разсъдък. Ще се оправим ли с предизвикването? Трябва ли да се опасяваме от AI?
- Колкото би трябвало да се опасяваме от колите, самолетите, хладилниците… Каквито благоприятни условия да предлага AI, каквито и закани, те са свързани с хората, които го употребяват. Повечето събития през днешния ден от дълго време са планувани и коментирани от писателите фантасти. Светът още веднъж се събира в една обща, да я назовем кула, с цел да използваме библейската метафорика -един общ език, една непозната до момента съгласуваност с хората, съвсем на границата на кошерното схващане. Но изкуственият разсъдък, в последна сметка, в един Хегелов проект, не е друго, с изключение на един още по-съвършен метод Вселената да се самоопознава, през нашите очи, през нашето познание. Това, което обаче би трябвало да създадем като страна и общество, е да насочим мъдро повече публични средства в проучването и развиването на AI тук, в България. Вече се обрисува наклонността за новото международно разделяне - не на Запад и Изток, дори не на богат Север и безпаричен Юг. Новото разделяне ще е на софтуерни напреднали общества, употребяващи свободно AI, против софтуерни гета. В напълно близко бъдеще тези, които нямат достъп и благоприятни условия да работят с изкуствен интелект, ще са в извънредно по-лошо състояние по отношение на тези, които го употребяват. И нашите управници би трябвало да си дават ясна сметка за това и да работят интензивно в тази посока.
- Защо всеобхватен гений като Вас си губи времето в политиката? Какво загубихте и какво спечелихте от този опит?
- Ха-ха, доста сте общителна, само че директното опълчване на гений, просветеност и морал на заниманията с политика е тъкмо част от явленията, за които говорихме до момента. В последна сметка, една политическа система би трябвало да се стреми към състояние, при което излъчва в ръководството своите най-добре готови в разнообразни области представители. Ние нямаме потомствена политическа класа, с дребни изключения от някои представители на някогашната „ алена аристокрация “. И това е положително състояние. То ни дава повече благоприятни условия да търсим и тласкаме в ръководството съвременно мислещи и готови хора. Разбира се, на всички места има и мърша, чисто статистически при към 10-15 хиляди заети в ръководството души, няма по какъв начин да са ангели всички. Но вижте общинската политика - там, където хората са по-близо до кметове, съветници и други представители в локалната власт. Там в действителност се появяват чудесни представители на политиката, които ми дават вяра за бъдещето.
Лично моите занимания с политика датират от 1994-та. Т.е. към този момент съм деец и ще ви издам, че приготвям едни систематизирани наблюдения върху времето на прехода, поднесени по занимателен, само че уповавам се и умен метод.
- Имат ли място интелектуалците във властта, или присъединяване им е противопоказно и раняващо?
- Разбира се, че имат. От времето на Марк Аврелий насам. Но историята не е благосклонна към тях. Защото това са хора, които внимателно взимат решения, съмняват се… Историята обича лудите глави, военните подвизи, завоевателите. Нищо че те предизвикват най-големи премеждия на народите си. Но напомням ви, че интелектуалец не е специалност. Само тази му настройка и качества не са задоволителни, с цел да е потребен в политиката.
- Надничате в модерната българска душа с книгата „ Български антинародни приказки “. Какво ново ще научи българинът за себе си? Защо държите книгата да излезе на италиански?
- О, благодаря за този въпрос. Всъщност всичко стартира от един италиански равнозначен речник, който ми попадна в края на 90-те години. В него термините „ bulgaro, bulgar, vulgaro “ бяха обединени в един ред и показани като синоними на положението „ тъп, сив и недопечен “. Затова и мисля, че би трябвало да срещнем час по-скоро италианците с тъпия, сив и недопечен климат на българската душа. В предговора към „ Приказките “ този въпрос е в детайли обяснен. Иначе, това са едни най-много занимателни текстове, извънредно непрепоръчителни за подрастващи и представители на неправителствени организации като „ MeToo “ или „ Китове хомосексуалисти за възбрана на противопехотните мини “. Повече от 60% от книгата съдържа истински авторски истории, основани за формата „ Пощенска кутия за приказки “. Другото е събирателство. Подбрал съм известни ми истории от актуалния български фолклор, които, като се изключи че са доста смешни - показват всичко това, за което приказвах до момента. В последна сметка, през годините ние имаме доста изкривена концепция за националния ни фолклор, като някакъв безконечен любовно-героичен епос, а той, сходно на множеството нации по света и най-много на Балканите, е извънредно пиперлив и непристоен. Един доста богат национален еротикон, който не е задоволително добре проучен макар някои забележителни писания. Та и аз по този начин, без да се върша на Братя Миладинови, опитал съм се, с изключение на истинските текстове, да показва и част от този съвременен фолклор. Последно се върших на Братя Миладинови на едно пехотно обучение в казармата преди 40 години, като се надявах да ми дадат две порции полева храна. Не ми дадоха.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ