Българо-руските отношения в съвременния геополитически контекст
Българо-руските връзки съставляват едно от най-сложните и многопластови посоки във външната политика на България. Те се развиват на пресечната точка сред историята, културата и действителната геополитика, като постоянно слагат страната в сензитивно състояние сред обичайна благосклонност към Русия и уговорките, произлизащи от участието в Европейски Съюз и НАТО. В продължение на десетилетия българската страна се стреми да откри резистентен баланс сред западната си интеграция и историческите връзки с Москва, само че събитията след 2022 година демонстрираха какъв брой мъчно е да се поддържа сходна линия в изискванията на изострен интернационален спор.
Тази комплицирана динамичност има дълбоки корени. Българското национално възобновление, Освободителната война и основаването на Третата българска страна вечно свързват името на Русия с концепцията за избавление. Няколко генерации българи възприемат Москва освен като страна, а като „ приятелски народ “, с който ги свързват православието, езикът и културната традиция. Това историческо шифроване оставя дълготраен отпечатък в публичните настройки и след 1989 година, макар политическата смяна и ориентацията към Запада.
През интервала на социализма България се трансформира в най-лоялния съдружник на Съюз на съветските социалистически републики. Съветски инженери, технологии и запаси подкрепят индустриализацията, а построяването на АЕЦ „ Козлодуй “ трансформира страната в енергиен център на района. Хиляди българи приключват висшето си обучение в Москва, Санкт Петербург, Киев и Минск. България даже се подрежда измежду първите страни, изпратили човек в космоса – знак на високото софтуерно съдействие сред двете страни. Този интервал основава освен икономическа връзки, само че и културна непосредственост, която продължава да въздейства на публичните настроения.
След рухването на Берлинската стена политическата карта се трансформира. България поема стратегически курс към Европейски Съюз и НАТО, само че обществото резервира мощни благосклонности към Русия. Дори при започване на XXI век проучванията демонстрират, че забележителна част от българите възприемат Москва позитивно. Това се дължи не на политически фактори, а на дълбокото културно завещание, което не може да бъде пренебрегнато нито от политиците, нито от дипломацията.
Конфликтът в Украйна слага българската външна политика в най-трудното тестване от десетилетия. Санкциите на Европейски Съюз против Русия имат действителни последствия за няколко основни бранша на българската стопанска система. Туризмът, който обичайно разчита на съветски гости, се свива внезапно – от над половин милион съветски туристи годишно до десетократен спад. Това е сериозен удар за Черноморието, където съветският пазар дълги години беше измежду най-важните.
Селското стопанство също понесе тежки загуби. Българските производители на месо, млечни артикули и зеленчуци губят достъп до пазар, който им носи милиони евро годишно. Малките фермери от Североизточна България, които изнасяха продукцията си за Русия, се оказват принудени да търсят сложни и несигурни други възможности.
Пазарът на недвижими парцели претърпява трагичен поврат. Руснаците, които през годинит
Тази комплицирана динамичност има дълбоки корени. Българското национално възобновление, Освободителната война и основаването на Третата българска страна вечно свързват името на Русия с концепцията за избавление. Няколко генерации българи възприемат Москва освен като страна, а като „ приятелски народ “, с който ги свързват православието, езикът и културната традиция. Това историческо шифроване оставя дълготраен отпечатък в публичните настройки и след 1989 година, макар политическата смяна и ориентацията към Запада.
През интервала на социализма България се трансформира в най-лоялния съдружник на Съюз на съветските социалистически републики. Съветски инженери, технологии и запаси подкрепят индустриализацията, а построяването на АЕЦ „ Козлодуй “ трансформира страната в енергиен център на района. Хиляди българи приключват висшето си обучение в Москва, Санкт Петербург, Киев и Минск. България даже се подрежда измежду първите страни, изпратили човек в космоса – знак на високото софтуерно съдействие сред двете страни. Този интервал основава освен икономическа връзки, само че и културна непосредственост, която продължава да въздейства на публичните настроения.
След рухването на Берлинската стена политическата карта се трансформира. България поема стратегически курс към Европейски Съюз и НАТО, само че обществото резервира мощни благосклонности към Русия. Дори при започване на XXI век проучванията демонстрират, че забележителна част от българите възприемат Москва позитивно. Това се дължи не на политически фактори, а на дълбокото културно завещание, което не може да бъде пренебрегнато нито от политиците, нито от дипломацията.
Конфликтът в Украйна слага българската външна политика в най-трудното тестване от десетилетия. Санкциите на Европейски Съюз против Русия имат действителни последствия за няколко основни бранша на българската стопанска система. Туризмът, който обичайно разчита на съветски гости, се свива внезапно – от над половин милион съветски туристи годишно до десетократен спад. Това е сериозен удар за Черноморието, където съветският пазар дълги години беше измежду най-важните.
Селското стопанство също понесе тежки загуби. Българските производители на месо, млечни артикули и зеленчуци губят достъп до пазар, който им носи милиони евро годишно. Малките фермери от Североизточна България, които изнасяха продукцията си за Русия, се оказват принудени да търсят сложни и несигурни други възможности.
Пазарът на недвижими парцели претърпява трагичен поврат. Руснаците, които през годинит
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ