Росен Желязков: Българо-македонската граница е този пункт, който трябва да бъде отворен не само в железопътен аспект
" Българо-македонската граница е този пункт, който би трябвало да бъде отворен освен в железопътен аспект ", това съобщи ръководителят на 49-ото Народно Събрание Росен Желязков пред медиите, след като положи на венец пред саркофага на Гоце Делчев в Скопие. Това се случи в границите на почналото работното посещаване на ръководителя на българские парламент в Република Северна Македония.
Г-н Желязков, поклонихте се пред тленните остатъци на Гоце Делчев. За какво е знак вашето посещаване?
Първо, тази година се навършват 120 години от гибелта на Гоце Делчев. Заедно с министъра на културата изразихме нашата респект към паметта и делото на Гоце Делчев. От името на Народното събрание поставих венец. Гоце Делчев е наш общ воин. Такива персони и тяхното дело би трябвало да сплотяват нашите нации. Те би трябвало да са образец за подражателство, би трябвало да бъдат почитани, а не да бъдат присвоявани. Затова и пред гроба и тленните остатъци на Гоце Делчев вътрешно в мен се помолих за това паметта на тези герои, които и чиито житейски път е затворен в оня исторически миг, когато са жертвали живота си, само че през днешния ден паметта и делото им би трябвало да бъдат помнени, почитани и да са образец на подражателство, да бъдат образец, който се следва, образец, който сплотява, и образец, който ни дава опция да гледаме в бъдещето по този начин, както и нашите герои, и Гоце Делчев е следвал, вярвал и е отдал живота си. Днешното посещаване е следващото от срещите ми тази година с ръководителя на македонския парламент в желанието да продължаваме да построяваме мостове, които да дадат опция на Република Северна Македония да стане пълновръстен член, и да отстояваме достиженията, които успяхме да договорим с Договора за другарство и съдействие с Република Северна Македония, и да сложим някои въпроси за правата на българската общественост в Република Северна Македония. Това не са нови тематики, само че са значими тематики, за които би трябвало да търсим позитивните решения, тъй като най-лесното е да се затворим в границите си, само че по-трудното е да отстояваме достиженията, които имаме, близостта, която имаме. А удостоверение за това е и повишеният стокооборот. Ние за поредна година имаме над милиард стокооборот, който свидетелства, че колкото по-малко граници в нравствен и във физически смисъл имаме, толкоз по-добре ще бъде и за нас, и за македонците, и за Балканите като цяло.
Преди четири години като министър на превоза тук подписахте една взаимна декларация с тогавашния си сътрудник за железопътния кулоар. Това нещо има ли късмет да стане факт в близко бъдеще, като гледате по какъв начин върви процесът?
Ами в този момент отново бих ви споделил, за следващ път, че това е извънреден приоритет. За страдание, от наша вероятност той е в подтекста на всички инфраструктурни планове, които в България през последните години се отсрочват във времето. Но по този начин или другояче, като част от транспортната инфраструктура на Европа някогашният кулоар 8 е извънредно значим. Ние сме сигурни, че ще продължи строителството, само че това е въпрос на взаимни старания. Българо-македонската граница е този пункт, който би трябвало да бъде отворен, освен в железопътен аспект, само че и с развиването на строителството, на транспортната инфраструктура, с цел да може един полет, който през вчерашния ден ни лиши към 20 минути от София до Скопие, да не лишава 4 часа от София до Скопие. Сами виждате, и вие сте го усетили през вчерашния ден – че за развиването на бизнеса, на комерсиалните връзки, освен в двустранния подтекст, а въобще в развиването на транспортната инфраструктура на Балканите в Европа, това е един кулоар, който няма опция, и сме длъжни да създадем всичко допустимо да се случи колкото се може по-скоро. Аз преди четири години бях оптимист, че до 2027 година ще е подготвен, в този момент бих споделил, че съм оптимист, в случай че може и до 2030 година да стане. Но ще стане.
Единни ли са българските ръководещи в тази позиция на строеж, за която вие говорите, в връзките сред двете страни и за отстояване на българската позиция?
Българската позиция е ясно изразена с декларацията от предходната година. В този смисъл – да, единни сме. И аз смятам, че тази наша непреклонност във връзка с европейската вероятност на Република Северна Македония при осъществяване на предпоставките, което е европейско условие, ще даде опция от една страна да стартира преговорния развой от страна на нашите съседи, а въпреки това да останат в предишното разказите, които са мотив постоянно за злободневие, а не толкоз за взор в бъдещето.
Г-н Желязков, вие казахте отсрочване във времето – имахте поради инфраструктурните планове, само че виждаме, че македонците отсрочват във времето и промените, които би трябвало да бъдат направени. Имате ли чувството, че вашите срещи ще доведат до ускорение на процеса на приемане на промени?
Дотолкова, доколкото ние през миналите две десетилетия сме научили доста уроци по тези тематики, уповавам се, че ще им помогнем да не повтарят и нашите неточности. В този смисъл, това е част от позицията на положителните съседи. Благодаря!
Г-н Желязков, поклонихте се пред тленните остатъци на Гоце Делчев. За какво е знак вашето посещаване?
Първо, тази година се навършват 120 години от гибелта на Гоце Делчев. Заедно с министъра на културата изразихме нашата респект към паметта и делото на Гоце Делчев. От името на Народното събрание поставих венец. Гоце Делчев е наш общ воин. Такива персони и тяхното дело би трябвало да сплотяват нашите нации. Те би трябвало да са образец за подражателство, би трябвало да бъдат почитани, а не да бъдат присвоявани. Затова и пред гроба и тленните остатъци на Гоце Делчев вътрешно в мен се помолих за това паметта на тези герои, които и чиито житейски път е затворен в оня исторически миг, когато са жертвали живота си, само че през днешния ден паметта и делото им би трябвало да бъдат помнени, почитани и да са образец на подражателство, да бъдат образец, който се следва, образец, който сплотява, и образец, който ни дава опция да гледаме в бъдещето по този начин, както и нашите герои, и Гоце Делчев е следвал, вярвал и е отдал живота си. Днешното посещаване е следващото от срещите ми тази година с ръководителя на македонския парламент в желанието да продължаваме да построяваме мостове, които да дадат опция на Република Северна Македония да стане пълновръстен член, и да отстояваме достиженията, които успяхме да договорим с Договора за другарство и съдействие с Република Северна Македония, и да сложим някои въпроси за правата на българската общественост в Република Северна Македония. Това не са нови тематики, само че са значими тематики, за които би трябвало да търсим позитивните решения, тъй като най-лесното е да се затворим в границите си, само че по-трудното е да отстояваме достиженията, които имаме, близостта, която имаме. А удостоверение за това е и повишеният стокооборот. Ние за поредна година имаме над милиард стокооборот, който свидетелства, че колкото по-малко граници в нравствен и във физически смисъл имаме, толкоз по-добре ще бъде и за нас, и за македонците, и за Балканите като цяло.
Преди четири години като министър на превоза тук подписахте една взаимна декларация с тогавашния си сътрудник за железопътния кулоар. Това нещо има ли късмет да стане факт в близко бъдеще, като гледате по какъв начин върви процесът?
Ами в този момент отново бих ви споделил, за следващ път, че това е извънреден приоритет. За страдание, от наша вероятност той е в подтекста на всички инфраструктурни планове, които в България през последните години се отсрочват във времето. Но по този начин или другояче, като част от транспортната инфраструктура на Европа някогашният кулоар 8 е извънредно значим. Ние сме сигурни, че ще продължи строителството, само че това е въпрос на взаимни старания. Българо-македонската граница е този пункт, който би трябвало да бъде отворен, освен в железопътен аспект, само че и с развиването на строителството, на транспортната инфраструктура, с цел да може един полет, който през вчерашния ден ни лиши към 20 минути от София до Скопие, да не лишава 4 часа от София до Скопие. Сами виждате, и вие сте го усетили през вчерашния ден – че за развиването на бизнеса, на комерсиалните връзки, освен в двустранния подтекст, а въобще в развиването на транспортната инфраструктура на Балканите в Европа, това е един кулоар, който няма опция, и сме длъжни да създадем всичко допустимо да се случи колкото се може по-скоро. Аз преди четири години бях оптимист, че до 2027 година ще е подготвен, в този момент бих споделил, че съм оптимист, в случай че може и до 2030 година да стане. Но ще стане.
Единни ли са българските ръководещи в тази позиция на строеж, за която вие говорите, в връзките сред двете страни и за отстояване на българската позиция?
Българската позиция е ясно изразена с декларацията от предходната година. В този смисъл – да, единни сме. И аз смятам, че тази наша непреклонност във връзка с европейската вероятност на Република Северна Македония при осъществяване на предпоставките, което е европейско условие, ще даде опция от една страна да стартира преговорния развой от страна на нашите съседи, а въпреки това да останат в предишното разказите, които са мотив постоянно за злободневие, а не толкоз за взор в бъдещето.
Г-н Желязков, вие казахте отсрочване във времето – имахте поради инфраструктурните планове, само че виждаме, че македонците отсрочват във времето и промените, които би трябвало да бъдат направени. Имате ли чувството, че вашите срещи ще доведат до ускорение на процеса на приемане на промени?
Дотолкова, доколкото ние през миналите две десетилетия сме научили доста уроци по тези тематики, уповавам се, че ще им помогнем да не повтарят и нашите неточности. В този смисъл, това е част от позицията на положителните съседи. Благодаря!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ