България заема достойно място на индустриалната карта на ЕС с

България заема почтено място на индустриалната карта на Европейски Съюз с създаваните метали и има добра база за новата ниша – сериозните първични материали, която включва и производството на продуктите, които ще осъществят декарбонизацията. Това съобщи пред Dir.bg и 3eNews изпълнителният  шеф на Българска асоциация на металургичната промишленост Политими Паунова. „ Необходимо е тази опция да бъде осъзната и призната на национално равнище, да стане приоритет и да откри институционална поддръжка “, безапелационна е тя. Ето причините й: Г-жо Паунова, подготвяте новия Годишник на българската металургия, по какъв начин се развива бранша?  Независимо от сложните времена, металургичната промишленост е една от сполучливо разрастващите се в страната, с висок принос в главните индикатори на националната стопанска система. Последните данни на Национален статистически институт към този момент са за 2021 година и демонстрират, че създадената продукция е над 13 милиарда лв., което съставлява 15 % от промишлената продукция на България. Производството е експортно насочено с експорт над 80 %, като от тях над 50 % е за европейските страни. Черните и цветните метали имат максимален експорт от всички стокови групи. По данни на Българска народна банка за 2022 година са изнесени метали за 10.3 милиарда лв., като от тях делът на цветните метали е 80 %. През последното десетилетие в цветната металургия се развиха мощностите за произвеждане на блокови метали – мед, олово и цинк, както и за крайни артикули и произведения от цветни метали с висока добавена стойност. Днес България заема почтено място на индустриалната карта на Европейски Съюз с създаваните метали. Делът на медта в общото произвеждане на ЕС27 за 2022 година е 14 %, за оловото –8 % и за цинка  4 %. По стойност на продукцията от цветни метали заемаме 6-то място от всички страни-членки. В новия Годишник, който ще бъде подготвен към края на месеца, имаме и интернационалните съпоставения на цените. Трябва да отбележа, че има спад в цените през 2022 година, по отношение на 2021 година, тъй че чакам създадената продукция да бъде по-ниска в стойностно изражение, само че като количество няма да е по-ниска. Черната металургия има две съществени предприятия, само че с лимитирана продуктова конструкция. Преобладават мощности за така наречен дълги артикули (арматурно желязо, пръти и профили). Затова страната има висок импорт на други артикули и негативно салдо. Течна стомана се създава в едно дружество единствено от размразяване на скрап в електропещи. Технологията е екологосъобразна и с невисок въглероден отпечатък. Поради съществуващи свръх-мощности в международен мащаб и импорт на черни метали от трети страни, пазарите са сложни и лимитирани. По тези аргументи стоманодобивната промишленост в Европейски Съюз е изгубила 26 милиона тона потенциал за произвеждане на стомана и 25% от работната мощ. Затова запазването на националното произвеждане е значимо и следва да дава отговор на  предстоящото ползване в прехода към нисковъглеродна и цифрова промяна. Как се поддържат тези производства? Металургията се характеризира с висок енергиен интензитет. През годините всички предприятия осъществиха планове за стотици милиона лв., с акцент върху енергийната успеваемост. Въпреки това разноските за енергийни запаси са огромни и директно се отразяват на опциите за дейно произвеждане и конкурентно наличие на евентуалните пазари. Металургията е преди всичко по ползване на електрическа сила от всички индустриални браншове и употребява 18.4 % от общите количества за промишлеността. Но би трябвало да отбележа, че съществуващите мощности и технологии не са огромни емитенти на парникови газове. По-голям е косвеният въглероден отпечатък заради ползване на електрическа енергия от въглищни централи. Да, металургията е доста енергоемка, доста материалоемка, гълта огромни запаси, обаче без тази металургия, няма по какъв начин. Дори в бита не можем да седнем на масата без металите. И да не забравяме, че за декарбонизацията и дигитализацията към този момент има нужда от повече метали, в това число от напълно нови първични материали, които също изискват доста средства. Каква среда се обрисува за сектора след поредицата рецесии от коронавирус насам, стремежа към зелените жалони и при новите европейски регламенти за основните първични материали? След ковид-кризата и повишаването на енергоносителите, войната в Украйна засегна мощно пазарите и доставките на сила и първични материали. В опит да реализира енергийна и суровинна самостоятелност Европейски Съюз гони постигането на зелените цели и възнамерява ускорение на създаването и употребата на личните запаси на стратегически и основни първични материали. За тази цел са създадените два регламента - за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на първични материали от сериозно значение (CRM)  и на Законодателен акт за индустрия с нулеви чисти излъчвания (NZIA). В тях се плануват тласъци и ограничения по цялата верига на преправка и добавена стойност – търсене и извличане на руди, преправка и приемане на сериозните за Европейски Съюз първични материали, включително  и съставни елементи, нужни за посочените в NZIA технологии в региона на ВЕИ, акумулиране на електрическа и топлинна сила, термопомпи, технологии за електроенергийната мрежа, възобновими горива от небиологичен генезис, технологии за хващане, оползотворяване и запазване на въглероден диоксид, за енергийна успеваемост и др.  Този сложен метод за едновременното стимулиране и използване на ограничения, включващи всички значими за прехода браншове до в този момент не е процедура в Европейска комисия. Но е едно положително решение, с оглед ускорение на осъществяването и реализиране на крайните резултати. Какви са изгледите България да се впише в новата ниша – сериозни първични материали? България има основа да взе участие в процесите за обезпечаване на бъдещите потребности на Европейския съюз от първични материали от сериозно значение и превъзмогване на евентуалните усложнения по веригата на доставките в основни стратегически технологии и браншове. Страната разполага с депа на минни и металургични боклуци, които съдържат и такива сериозни метали, даже залежи от такива метали, развъртян рудодобив и цветна металургия, с богат опит в тези промишлености. Необходимо е тази опция да бъде осъзната и призната на национално равнище, да стане приоритет и да откри институционална поддръжка. Управляващите дали ще са склонни да подхващат такива решения? Изпълнението на зелените цели визира цялата стопанска система и промишленост, само че производството на продуктите, които имат най- значителен принос за декарбонизацията е съсредоточена в няколко бранша. Например секторите, които създават, инсталират и поддържат ВЕИ-тата. Друг образец е превозът – прекосяване към електротранспорт. За нас изключително значим е железопътният превоз, който би трябвало да подсигурява надеждно транспортиране на стоките и да се уголемява неговото потребление като екологичен превоз. Нашият  товарен жп превоз, според мен, е под всякакво модерно равнище. При нас има много първични материали, които се транспортират с жп превоз. В металургията оборотите са 7 – 8 милиона тона товари, които се „ разхождат “ из територията на цялата страна, заради импорт на първични материали и експорт на подготвена продукция, транспорт на скрап и концентрати, а за тези огромни товари се изисква доста благонадежден превоз. Общо взето всички по веригата би трябвало да работят в изискванията, сложени от зелената договорка и декарбонизацията.  Това би трябвало да е осъзнато от цялото общество, да не приказвам за държавните институции, където би трябвало да има екипи и непрестанна ежедневна работа, с цел да могат да се реализиран тези цели. Предприятията ще влагат всичко, което могат със лични благоприятни условия, те не чакат от страната, само че осъществяването на такива планове като започване на ново произвеждане на напълно други първични материали, пускане на създаването на една мина – това изисква големи вложения. Затова още от самото изследване има опция за подкрепяне от Европейски Съюз. Но там ще се състезаваме с всички европейски страни. Ние имаме потенциал и по експерти и по мощности. Тук е въпрос на доста добра организация и отново споделям – осъзната нужда, че това е, което България има късмет да направи. Можем да сме едни от първите, не споделям първите, само че би трябвало доста огромна организация, готовност и осъзнаване на тази опция. Ролята на вложенията ли ще е решаваща? Инвестициите са безусловно наложителни, с цел да се оцелее, само че това не е задоволително. Предприятията би трябвало не да запазят, а да  усъвършенстват конкурентоспособността си. Освен това има към този момент нови условия към технологиите – колкото може повече да бъдат с по-нисък въглероден отпечатък, да се извличат и други спомагателни метали, на които до момента не сме обръщали задоволително внимание. Намирайки към този момент приложение в електрониката и във високите технологии, те станаха доста скъпа суровина, а евентуално в нашите първични материали има някои от тези детайли. Това, което е обхванато от регламента за сериозните материали е за огромната металургия, която след добива на руди да може при тяхната преправка да добива тези сериозни детайли, а това става с доста вложения. Но производителят, даже да не се преориентира за осъществяване съответно на някои от задачите на зелената договорка, отново би трябвало да е в крайник с времето – силата става по-скъпа, условията към екологията и работната среда стават по-високи, заплащането се усилва, работният ден се понижава – това са трендове, които не могат да се спрат, тъй че без вложения металургията не може да работи. А тя към този момент работи и се развива стабилно тъкмо с помощта на огромните вложения. Няма дружество, което да не е вложило най-малко 200 – 300 млн. лева Най-нормално е до 500 – 600 млн. лева, доближават и до 1 милиарда лева в едно металургично произвеждане за последните 10 години. В Пирдоп главните промени са в по-ранен интервал, само че и по-късно няма година, в която там да не се влага 40 – 50 млн. лева. Каква ще е сметката, в случай че пропуснем шанса сами да произвеждаме и внасяме такива материали? Много са негативите – цени, стойност, вериги на доставки, сигурност, количества … Едва ли Европейски Съюз ще може да стане водещ по всички изредени в регламента към 15 сериозни първични материали, за които е преценено, че са най-необходими и най-проблемни в доставките, само че най-малко на част от тях би било доста добре. Все отново за първи път Европейска комисия приказва за вериги от началото на процеса до изделията, които би трябвало да осъществят декарбонизацията. Това е с втория правилник, който е на практика за производството на детайлите за енергетиката и изделията, които правят декарбонизацията – частите за ВЕИ, частите за коли, за помпи за термални води и пр. Бихте ли показали образци за залежи с капацитет и какво би трябвало да се предприеме? Не съм геолог, само че би трябвало да кажа нещо, което знам – примерно имаме манганово находище, а манганът е включен в сериозните първични материали, това е в Оброчище и имаше интервал, в който даже работеше. Какво стана – приватизира ли се, не се ли приватизира, не мога да кажа, само че по този начин или другояче, не сме чували манганът нещо да е съдействал в нашата стопанска система, а находището беше задоволително перспективно, въпреки и с по-ниско наличие, в сравнение с тези, които са на водещи в света производители.  Освен това в старите мини и шламохранилища, както и в отпадъците от добивната металургия има остарели насъбрани количества. Възможно е и те да станат новите мини и от тях да стартира да се добиват някои от тези редки детайли. Защото нашите първични материали и руди са по-бедни на главния метал, само че имат доста примеси - примеси, които до момента ни вредяха и се правеха разноски да се очистим от тях, а към този момент са скъпи. За извличането им би трябвало да има подобаващи технологии, които са скъпи, би трябвало да се създават от началото на процеса, с цел да се добиват съдържащите се стратегически детайли. Технологиите и сметките ще покажат до каква степен е дейно или не. Но те ще подвигат цената си, няма да я понижават, тъй че в един миг ще станат рентабилни за рандеман. Имаме и закрити рудници. Когато се извършваше преструктурирането на рудодобива, се работеше с едни условни цени, които бяха в оня миг на 90-те години. Сега – 30 години по-късно, цените в пъти са се нараснали. Така че би трябвало още веднъж да се оцени. Тези минни залежи са в така наречен консервация. Те са държавна благосъстоятелност, не са частни. Трябва да се оцени до каква степен някои от тях са перспективни и може да бъдат още веднъж пуснати в употреба. Това е работа на страната като основател, може и би трябвало, естествено и с присъединяване на бизнеса, само че най-малко да се извадят като данни, като предстоящи количества, да се пуснат на състезания за изследване и рандеман, с цел да може да има интерес от страна на бизнеса. Регламентът дава опция на страните да употребяват парите на Европа с цел да създават и да получават сериозни първични материали. Има и условия - да се съблюдават екологичните стандарти, да дава отговор всичко на европейското законодателство. Това не е единствено за добива, обгръща и металургията, която ще обезпечи материали за съставни елементи на слънчеви панели, помпи, с цел да можем да ги произвеждаме, а не да ги внасяме от Китай. Оказва се, че 90% от слънчевите панели се внасят от Китай. Особено, когато има и финансова помощ от Европейска комисия, ще има повече интерес, в сравнение с една частна компания сама да влага в изследване и рандеман. Все отново с цел да се влагат средства, би трябвало да има и някаква сигурност, че ще излезе метал. Когато има и външна помощ, както в регламента се планува финансова  подкрепа и тласъци още от интервала на изследване, ползата ще е по-голям. Ако мислим фактически да се прави такава коренна смяна в стопанската система на Европа, би трябвало доста съществено отношение. Не става апропо с очакване единствено пазарът да контролира процесите, тъй като зависимостите по веригите са доста огромни. Има такива зависимости и от страни, които са монополисти. Проблемът не е единствено в това, че се внася, а в монополното произвеждане на една страна, което основава по-големи компликации. Визирам главно Китай, където за всички базови метали и за част от сериозните, през днешния ден са най-големите производители, с дял над 50 %.