България заема 34-то място сред 41 държави в Европа по

България заема 34-то място измежду 41 страни в Европа по медийна просветеност, демонстрира годишният Индекс за медийна просветеност за 2026 година, оповестен от.

С резултат от 32 точки от вероятни 100 страната попада в четвъртата група с най-ниска резистентност към дезинформация, която включва още прилежащите Гърция, Румъния, Сърбия и Турция, както и Украйна, Молдова и Кипър.

Макар да бележи минимално усъвършенстване по отношение на 2023 година, когато заемаше 35-о място с 31 точки, България се класира последна в Европейски Съюз и остава измежду страните с най-висока степен на риск от отрицателните въздействия на дезинформацията и подправените вести.

Страни като Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово и Грузия се подреждат след България.

" Ниската позиция на България се дължи на систематични дефицити в основни области, които мерят способността на обществото да се оправя с манипулирана информация ", разясняват създателите на отчета.

Страната продължава да изпитва усложнения поради ниските равнища на медийна независимост, незадоволителните резултати в образованието (базирани на проучванията PISA) и сериозно ниското доверие сред хората в обществото. Тези фактори вършат българското общество изключително податливо на масираните акции на когнитивна война и агитация, свързани с геополитическото напрежение и войната на Русия против Украйна.

Авторът на отчета Марин Лесенски разяснява, че обществата в Югоизточна Европа остават най-уязвими на дезинформацията и в това време са измежду най-изложените на съветското осведомително влияние заради близостта си до войната в Украйна.

При разглеждане на обособените знаци се вижда, че България се показва най-добре по присъединяване във висшето обучение, където е сред Белгия, Словения и Англия.

Страната най-силно изостава във връзка с качеството на образованието, измерено посредством PISA. Въпреки че България не е на дъното на показателя, страната е измежду последната четвърт в класацията, дружно със страни като Малта, Кипър и Молдова.

При знака за доверие сред хората България има еднакъв резултат със Сърбия и е малко по-напред от Северна Македония, като трите страни, въпреки и не с най-слабите равнища на доверие, са измежду последната четвърт на класацията.

Индексът за 2026 година подрежда Дания, Финландия, Ирландия и Нидерландия като страни с най-високо равнище на медийна просветеност с идентичен резултат от 71 точки.

" Резултатите акцентират тревожното „ разделяне сред Изтока и Запада ", което остава определяща характерност на равнищата на накърнимост към дезинформация в Европа. Клъстерите с най-високи резултати са доминирани съвсем напълно от страни от Северозападна Европа “, припомнят създателите на отчета.

В дъното на класацията са най-вече страни от Югоизточна Европа, по-специално от Западните Балкани.

Индексът пресмята класацията, като употребява модел, предопределен да отрази многоизмерния темперамент на устойчивостта към дезинформация. Образованието остава най-значимият фактор, като съставлява 45% от общата оценка въз основа на резултатите от PISA и данните за присъединяване във висшето обучение.

Свободата на медиите следва с 40% тежест, изчислена въз основа на резултатите на " Репортери без граници " и " Фрийдъм Хаус ".

Останалите 15% се разпределят сред междуличностното доверие (10%) и електронното присъединяване (5%), което мери потреблението на цифрови принадлежности за публично ангажиране.

Докато Северна и Западна Европа поддържат резистентност посредством обучение и независимост на медиите, страните от Западните Балкани остават отвън институционалната непоклатимост на Европейски Съюз, което ги прави още по-податливи на въздействието на огромните сили.

Индексът за медийна просветеност се разгласява от Институт „ Отворено общество – София “ от 2017 година насам.