Частните въздушни армии: Дискретен бизнес за милиарди
България за последно е можела да вдигне 150 бойни самолета евентуално някъде в самото начало на 90-те. Именно с толкоз през днешния ден разполага единствено една от огромните военни компании - а това е бранш, в който конкуренция не липсва. Тук не приказваме за наемничество в класическия смисъл на думата (или най-малко не само), а за законен бизнес за милиарди долари.
По обясними аргументи, той не е прекомерно обществен, само че през днешния ден от него зависи равнището на подготовка на бойните водачи от от ден на ден страни.
Наемници в небето
Пилоти наемници има евентуално откогато има военна авиация. Един от образците в историята са китайските Военновъздушни сили по време на войната с Япония - голяма част от летците са чужденци. По-късно и в някои от споровете в Азия и Африка по време на Студената война враждуващи страни си заплащат за поддръжка от въздуха.
Въпреки това, за първата съвременна частна военна компания със лично авиокрило се счита учредената през 1989 година южноафриканска Executive Outcomes. С 3 изтребителя МиГ-23, преоборудвани за офанзиви на земни цели подготвителни самолети Pilatus PC-7 и вертолети Ми-24 и Ми-8 наемниците подкрепят спецсилите на ЮАР в интервенции в Ангола и Сиера Леоне.
Защо американските Военновъздушни сили желаят да бракуват три ескадрили изтребители F-22
Конгресмените не им разрешиха
Academi, както през днешния ден се споделя известната в предишното военна компания Blackwater, най-малко публично няма бойни самолети, само че разполага със съществено количество транспортни и разследващи машини.
Руската " Вагнер " съгласно AeroTime в избрани интервали е имала най-малко 14 самолета - изтребители МиГ-29 и ударни Су-24.
Най-сериозен инвентар обаче имат различен вид военни компании, които най-малко публично не вземат участие в действителни борби.
Асове чартърен
Частният бранш се оказва извънредно подобаващ за подкрепяне на подготовката на водачи, радарни оператори и различен боен личен състав. През Студената война в Съединени американски щати има цели специфични ескадрили " агресори ", които би трябвало да играят ролята на " евентуалния съперник " по време на учения. Това са доста опитни водачи, които в детайли са изучили тактиката на руските си сътрудници и се стремят да работят като тях при " спаринги " с бойните летци.
Поддържането на такива структури е извънредно скъпо, а през 90-те генерално западните Военновъздушни сили понижават ученията със симулиран въздушен пердах. Не коства на ниска цена и да се ангажират изтребители за занятия, в които се отработва ориентиране на въздушен удар по вражеска цел. Светът обаче към този момент не живее в " Края на историята " и такива умения са нужни.
Тук идва ролята на военните компании. Само Съединени американски щати дадоха над 6 милиарда $ на 7 компании точно за ролята на " агресори ", с които да влизат в привиден пердах водачите им.
Сега ще разкажем повече за тях.
Най-важните имена
Общото сред всички частни Военновъздушни сили е, че разполагат с релативно остарели самолети, които обаче са осъвременени с най-съвършена авионика, която ги прави съвместими с съвременни оръжия и системи за радиоелектронна битка. Освен това, водачите са някогашни фрагменти на американските Военновъздушни сили и флота или аналогични на тях структури - извънредно опитни летци. Същото важи и за наземния личен състав.
По публични данни най-вече самолети има Draken International. Нейният авиопарк е разпилян из целия свят - поради плановете за разнообразни страни и структури, с които компанията е ангажирана.
Основната ѝ машина е Douglas A-4 Skyhawk - реактивен щурмови аероплан от 60-те, който обаче е с редица усъвършенствания. Освен нея тя има огромен брой някогашни френски многоцелеви изтребители Mirage F1, няколко МиГ-21, чешки леки щурмови Aero L-159 и 15 особено оборудвани Dassault Falcon 20.
Airborne Tactical Advantage Company също е с доста сериозен авиопарк - една ескадрила някогашни израелски изтребители IAI Kfir, над 60 Mirage F1, както и прочут брой Hawker Hunter и Aero L-39.
Top Aces през 2020 година купиха 29 F-16A от Израел, а Tactical Air Support в началото имаха Су-27, преди да се трансферират на модифицирани от експертите им Northrop F-5.
RAVN, известна преди като Air USA, влязоха в новините преди 5 години, когато оповестиха, че ще купят 46 австралийски F/A-18 Hornet. Сделката пропадна и изтребителите отидоха за скрап, само че компанията продължава да има значително Hawker Hunter и Aero L-39 - както и 4 МиГ-29, които за момента не се употребяват.
Разнообразието от машини не е инцидентно. За базови (и евтини) задания като образование на радарни оператори могат да се употребяват тези с по-скромни благоприятни условия, до момента в който за поразяване на земни цели по координати от земята или въздушен пердах фирмите оферират самолети, които с направените им модификации и огромния опит на водачите им оптимално се приближават до изтребители от 4-о потомство.
Подобна еластичност в границите на военновъздушните сили на западна страна би коствала доста по-скъпо спрямо " аутсорсинга ".
Ще ги забележим ли в пердах?
Никоя от частните военни компании (освен " Вагнер " ) не би се похвалила с присъединяване си в действителен боен спор. Възможно е обаче да има такива случаи, в които външната експертиза и разследваща информация оказват помощ на воюващи армии.
Пенсионираният полковник от американските Военновъздушни сили Джефри Фишър обаче предложи да се направи стъпка оттатък това в най-голямата война в Европа от 1945 година насам. В своя публикация за Kiyv Post през 2023 година той разяснява, че вместо да се мисли за въоръжаването на Украйна с съвременни изтребители, западните страни би трябвало съществено да обмислят разновидността да възложат на частна военна компания да подкрепи отбраната на нападнатата от Русия страна.
Аргументите му - няма наличност на свободни изтребители, образованието на летците лишава време, а употребата е скъпа.
Няма данни тази концепция да е получила поддръжка както в Киев, по този начин и във значимите за хода на войната западни столици. Тя е проблематична по голям брой аргументи, в това число - поради статута на работещите в военните компании, които могат да се окажат без протекция от Женевската спогодба. Освен всичко друго, наподобява и че сходно рисково от всяка позиция начинание просто не си коства за тези частни Военновъздушни сили - главната им активност е задоволително доходоносна, а и нужна в стратегически проект.
По обясними аргументи, той не е прекомерно обществен, само че през днешния ден от него зависи равнището на подготовка на бойните водачи от от ден на ден страни.
Наемници в небето
Пилоти наемници има евентуално откогато има военна авиация. Един от образците в историята са китайските Военновъздушни сили по време на войната с Япония - голяма част от летците са чужденци. По-късно и в някои от споровете в Азия и Африка по време на Студената война враждуващи страни си заплащат за поддръжка от въздуха.
Въпреки това, за първата съвременна частна военна компания със лично авиокрило се счита учредената през 1989 година южноафриканска Executive Outcomes. С 3 изтребителя МиГ-23, преоборудвани за офанзиви на земни цели подготвителни самолети Pilatus PC-7 и вертолети Ми-24 и Ми-8 наемниците подкрепят спецсилите на ЮАР в интервенции в Ангола и Сиера Леоне.
Защо американските Военновъздушни сили желаят да бракуват три ескадрили изтребители F-22
Конгресмените не им разрешиха
Academi, както през днешния ден се споделя известната в предишното военна компания Blackwater, най-малко публично няма бойни самолети, само че разполага със съществено количество транспортни и разследващи машини.
Руската " Вагнер " съгласно AeroTime в избрани интервали е имала най-малко 14 самолета - изтребители МиГ-29 и ударни Су-24.
Най-сериозен инвентар обаче имат различен вид военни компании, които най-малко публично не вземат участие в действителни борби.
Асове чартърен
Частният бранш се оказва извънредно подобаващ за подкрепяне на подготовката на водачи, радарни оператори и различен боен личен състав. През Студената война в Съединени американски щати има цели специфични ескадрили " агресори ", които би трябвало да играят ролята на " евентуалния съперник " по време на учения. Това са доста опитни водачи, които в детайли са изучили тактиката на руските си сътрудници и се стремят да работят като тях при " спаринги " с бойните летци.
Поддържането на такива структури е извънредно скъпо, а през 90-те генерално западните Военновъздушни сили понижават ученията със симулиран въздушен пердах. Не коства на ниска цена и да се ангажират изтребители за занятия, в които се отработва ориентиране на въздушен удар по вражеска цел. Светът обаче към този момент не живее в " Края на историята " и такива умения са нужни.
Тук идва ролята на военните компании. Само Съединени американски щати дадоха над 6 милиарда $ на 7 компании точно за ролята на " агресори ", с които да влизат в привиден пердах водачите им.
Сега ще разкажем повече за тях.
Най-важните имена
Общото сред всички частни Военновъздушни сили е, че разполагат с релативно остарели самолети, които обаче са осъвременени с най-съвършена авионика, която ги прави съвместими с съвременни оръжия и системи за радиоелектронна битка. Освен това, водачите са някогашни фрагменти на американските Военновъздушни сили и флота или аналогични на тях структури - извънредно опитни летци. Същото важи и за наземния личен състав.
По публични данни най-вече самолети има Draken International. Нейният авиопарк е разпилян из целия свят - поради плановете за разнообразни страни и структури, с които компанията е ангажирана.
Основната ѝ машина е Douglas A-4 Skyhawk - реактивен щурмови аероплан от 60-те, който обаче е с редица усъвършенствания. Освен нея тя има огромен брой някогашни френски многоцелеви изтребители Mirage F1, няколко МиГ-21, чешки леки щурмови Aero L-159 и 15 особено оборудвани Dassault Falcon 20.
Airborne Tactical Advantage Company също е с доста сериозен авиопарк - една ескадрила някогашни израелски изтребители IAI Kfir, над 60 Mirage F1, както и прочут брой Hawker Hunter и Aero L-39.
Top Aces през 2020 година купиха 29 F-16A от Израел, а Tactical Air Support в началото имаха Су-27, преди да се трансферират на модифицирани от експертите им Northrop F-5.
RAVN, известна преди като Air USA, влязоха в новините преди 5 години, когато оповестиха, че ще купят 46 австралийски F/A-18 Hornet. Сделката пропадна и изтребителите отидоха за скрап, само че компанията продължава да има значително Hawker Hunter и Aero L-39 - както и 4 МиГ-29, които за момента не се употребяват.
Разнообразието от машини не е инцидентно. За базови (и евтини) задания като образование на радарни оператори могат да се употребяват тези с по-скромни благоприятни условия, до момента в който за поразяване на земни цели по координати от земята или въздушен пердах фирмите оферират самолети, които с направените им модификации и огромния опит на водачите им оптимално се приближават до изтребители от 4-о потомство.
Подобна еластичност в границите на военновъздушните сили на западна страна би коствала доста по-скъпо спрямо " аутсорсинга ".
Ще ги забележим ли в пердах?
Никоя от частните военни компании (освен " Вагнер " ) не би се похвалила с присъединяване си в действителен боен спор. Възможно е обаче да има такива случаи, в които външната експертиза и разследваща информация оказват помощ на воюващи армии.
Пенсионираният полковник от американските Военновъздушни сили Джефри Фишър обаче предложи да се направи стъпка оттатък това в най-голямата война в Европа от 1945 година насам. В своя публикация за Kiyv Post през 2023 година той разяснява, че вместо да се мисли за въоръжаването на Украйна с съвременни изтребители, западните страни би трябвало съществено да обмислят разновидността да възложат на частна военна компания да подкрепи отбраната на нападнатата от Русия страна.
Аргументите му - няма наличност на свободни изтребители, образованието на летците лишава време, а употребата е скъпа.
Няма данни тази концепция да е получила поддръжка както в Киев, по този начин и във значимите за хода на войната западни столици. Тя е проблематична по голям брой аргументи, в това число - поради статута на работещите в военните компании, които могат да се окажат без протекция от Женевската спогодба. Освен всичко друго, наподобява и че сходно рисково от всяка позиция начинание просто не си коства за тези частни Военновъздушни сили - главната им активност е задоволително доходоносна, а и нужна в стратегически проект.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ