България не успява да се справи с разхищението на вода
България за поредна година не съумява да се оправи с разхищението на вода, а в едвам шест от лабораториите в 28-те районни здравни инспекции могат да се създадат цялостни разбори на наличието . Това разкрива отчет на Европейската счете палата, в който с изключение на България участват Унгария и Румъния. Експертите преглеждат какво се случва с водоснабдяването и качеството на водата в трите страни до края на 2016 година.
У нас максимален се оказва казусът с така наречен дребни зони за водоснабдяване. Съдържанието на желязо се управлява в към 90% от тях, а хромът и ентерококите - в към 80%. Като се има поради, че тези зони обслужват към 1.7 млн. души, това значи, че към 340 000 души получават вода, която въобще не се ревизира за ентерококи, се показва в отчета, представен от в. " Сега ".
Нещо повече - съгласно предварителните данни за 2014 година и 2015 година някои параметри като хром, желязо и ентерококи не са проверявани във всички дребни зони за водоснабдяване, разкрива отчетът. Стряскащо е обаче, че не е бил осъществяван мониторинг на всички параметри и за огромните зони за водоснабдяване.
Проблемът се признава и от българските управляващи. Причината е в неналичието на задоволителен потенциал - цялостни проучвания на пробите могат да се правят единствено в шест от лабораториите на 28-те районни здравни инспекции, а субстанции като броматите да вземем за пример могат да се ревизират единствено в две от тях. В момента тече процедура, обвързвана с възстановяване на потенциала за разбор на районните здравни инспекции по стратегия " Околна среда ", се отбелязва в отчета.
Все отново качеството на питейната вода в България, Унгария и Румъния се е подобрило през последните години с помощта на европарите, само че има още доста какво да се желае - най-малко във връзка с България, регистрират специалистите. В рамките на интервала 2007 - 2020 година трите страни ще са получили общо 3.7 милиарда евро за ръководството и снабдяването с питейна вода.
Загубите на вода по мрежата у нас не престават да са високи - при приблизително равнище за Европейски Съюз от 34% България съумява да прахоса цели 60 на 100. От трите страни членки единствено Унгария има по-нисък от междинния % (24%), а Румъния е докладвала загуби на вода от порядъка на 40 на 100.
Данните от отчета не са изненада - единствено преди година се оказа, че някои от огромните ни градове са " първенци " в разхищението на вода в международен мащаб. Добрич и Разград пилеят надлежно 80 и 71% от водата. До тях по този индикатор съумяват да се приближат някои мексиканските градове като Мексико сити, Чихуахуа, Сан Луис Потоси и Тукстла, където течовете са сред 45 и 65%, сподели отчет на Организацията за икономическо съдействие и развиване. Тогава София бе посочена като единствената европейска столица, в която 50% от водата по мрежата се губи. За съпоставяне - в Амстердам, Кьолн и Париж течовете по ВиК мрежите са в границите на 4-8%.
Редактор: Деница Райкова
У нас максимален се оказва казусът с така наречен дребни зони за водоснабдяване. Съдържанието на желязо се управлява в към 90% от тях, а хромът и ентерококите - в към 80%. Като се има поради, че тези зони обслужват към 1.7 млн. души, това значи, че към 340 000 души получават вода, която въобще не се ревизира за ентерококи, се показва в отчета, представен от в. " Сега ".
Нещо повече - съгласно предварителните данни за 2014 година и 2015 година някои параметри като хром, желязо и ентерококи не са проверявани във всички дребни зони за водоснабдяване, разкрива отчетът. Стряскащо е обаче, че не е бил осъществяван мониторинг на всички параметри и за огромните зони за водоснабдяване.
Проблемът се признава и от българските управляващи. Причината е в неналичието на задоволителен потенциал - цялостни проучвания на пробите могат да се правят единствено в шест от лабораториите на 28-те районни здравни инспекции, а субстанции като броматите да вземем за пример могат да се ревизират единствено в две от тях. В момента тече процедура, обвързвана с възстановяване на потенциала за разбор на районните здравни инспекции по стратегия " Околна среда ", се отбелязва в отчета.
Все отново качеството на питейната вода в България, Унгария и Румъния се е подобрило през последните години с помощта на европарите, само че има още доста какво да се желае - най-малко във връзка с България, регистрират специалистите. В рамките на интервала 2007 - 2020 година трите страни ще са получили общо 3.7 милиарда евро за ръководството и снабдяването с питейна вода.
Загубите на вода по мрежата у нас не престават да са високи - при приблизително равнище за Европейски Съюз от 34% България съумява да прахоса цели 60 на 100. От трите страни членки единствено Унгария има по-нисък от междинния % (24%), а Румъния е докладвала загуби на вода от порядъка на 40 на 100.
Данните от отчета не са изненада - единствено преди година се оказа, че някои от огромните ни градове са " първенци " в разхищението на вода в международен мащаб. Добрич и Разград пилеят надлежно 80 и 71% от водата. До тях по този индикатор съумяват да се приближат някои мексиканските градове като Мексико сити, Чихуахуа, Сан Луис Потоси и Тукстла, където течовете са сред 45 и 65%, сподели отчет на Организацията за икономическо съдействие и развиване. Тогава София бе посочена като единствената европейска столица, в която 50% от водата по мрежата се губи. За съпоставяне - в Амстердам, Кьолн и Париж течовете по ВиК мрежите са в границите на 4-8%.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ