Невролози: Едва 3% от получилите инсулт у нас получават съвременно лечение с тромболиза
„ България към момента няма публично признат проект за битка с инсулта и тази липса ни отрежда последното място в Европейски Съюз, само че въпреки всичко започнахме да вървим по веднъж, от който няма връщане обратно “. Това сподели на конференция в столицата доцент Росен Калпачки, създател и член на УС на Българското сдружение по инсулт.
Той бе безапелационен, че през последните 1-2 години се следи по-голяма сензитивност на обществото към проблемите на това тежко социалнозначимо заболяване и неговите последствия. Има и позитивни промени в отношението на институциите във връзка с методите за по-ефективна организация на предварителната защита, диагностиката и актуалното лекуване на инсултите, в помощ на експертите е и една мощна и добре работеща пациентска организация.
По думите му измененията в клиничната пътека за лекуване на инсулт изрично усъвършенстват достъпа на пациентите до лекуване и улесняват в забележителна степен медиците, които са ангажирани с този развой.
„ За първи път от 17 години има промени освен във финансирането, само че и в структурата на клиничната пътека. Позитивен знак е и това, че тромболизи се вършат във от ден на ден неврологични обособения на регионалните лечебни заведения, незабавното лекуване на инсултите обаче участва само в медицинския стандарт „ Спешна медицина “, само че не и в стандарта „ Нервни заболявания “, разяснява доцент Калпачки.
Той разясни, че България от 2021 година е поела уговорката да работи по Европейския проект за битка с инсултите до 2030 година, което я задължава да приготви собствен народен проект и да предприеме стъпки за осъществяване на посочените цели – понижаване на инсултите с 10% до 2030 година, обезпечаване на модерно лекуване на 90% от пациентите, без значение от това къде живеят, освен това в режим на обслужване 24/7, а по този начин също и да бъде обезпечена оптимална логистика за превозване и неотложно вдишване от профилираните екипи в идващото равнище – stroke-центъра.
„ Вървим в позитивна посока, само че по доста тъничък лед “. Така разказа настоящата картина на битката с инсулта у нас доктор Филип Алексиев, ръководител на Българското сдружение по инсулт.
Той и сътрудниците му настояха регионалните лечебни заведения да бъдат първоначални центрове за лекуване на пациенти с инсулт, а онази част от пациентите, които имат потребност от високотехнологично ендовускуларно лекуване – тромбектомия, да бъдат превозени до шестте stroke-центъра, които се планува да бъдат построени в страната.
Сред сериозните проблеми невролозите откроиха към момента сложната връзка сред незабавните центрове и лечебните заведения, неналичието на готови фрагменти, привличането на млади невролози и образованието им за използване на модерното лекуване с тромболиза.
По данни на Българското сдружение по инсулти макар че тромболизата у нас е въведена през 2005 година, едвам 3% от нуждаещите се получават това лекуване. Останалите пациенти, наранени от инсулт, са закъснели в лекуването, защото заради разнообразни аргументи не са стигнали в точния момент до профилирано звено, разполагащо с готови експерти в режим 24/7.
Той бе безапелационен, че през последните 1-2 години се следи по-голяма сензитивност на обществото към проблемите на това тежко социалнозначимо заболяване и неговите последствия. Има и позитивни промени в отношението на институциите във връзка с методите за по-ефективна организация на предварителната защита, диагностиката и актуалното лекуване на инсултите, в помощ на експертите е и една мощна и добре работеща пациентска организация.
По думите му измененията в клиничната пътека за лекуване на инсулт изрично усъвършенстват достъпа на пациентите до лекуване и улесняват в забележителна степен медиците, които са ангажирани с този развой.
„ За първи път от 17 години има промени освен във финансирането, само че и в структурата на клиничната пътека. Позитивен знак е и това, че тромболизи се вършат във от ден на ден неврологични обособения на регионалните лечебни заведения, незабавното лекуване на инсултите обаче участва само в медицинския стандарт „ Спешна медицина “, само че не и в стандарта „ Нервни заболявания “, разяснява доцент Калпачки.
Той разясни, че България от 2021 година е поела уговорката да работи по Европейския проект за битка с инсултите до 2030 година, което я задължава да приготви собствен народен проект и да предприеме стъпки за осъществяване на посочените цели – понижаване на инсултите с 10% до 2030 година, обезпечаване на модерно лекуване на 90% от пациентите, без значение от това къде живеят, освен това в режим на обслужване 24/7, а по този начин също и да бъде обезпечена оптимална логистика за превозване и неотложно вдишване от профилираните екипи в идващото равнище – stroke-центъра.
„ Вървим в позитивна посока, само че по доста тъничък лед “. Така разказа настоящата картина на битката с инсулта у нас доктор Филип Алексиев, ръководител на Българското сдружение по инсулт.
Той и сътрудниците му настояха регионалните лечебни заведения да бъдат първоначални центрове за лекуване на пациенти с инсулт, а онази част от пациентите, които имат потребност от високотехнологично ендовускуларно лекуване – тромбектомия, да бъдат превозени до шестте stroke-центъра, които се планува да бъдат построени в страната.
Сред сериозните проблеми невролозите откроиха към момента сложната връзка сред незабавните центрове и лечебните заведения, неналичието на готови фрагменти, привличането на млади невролози и образованието им за използване на модерното лекуване с тромболиза.
По данни на Българското сдружение по инсулти макар че тромболизата у нас е въведена през 2005 година, едвам 3% от нуждаещите се получават това лекуване. Останалите пациенти, наранени от инсулт, са закъснели в лекуването, защото заради разнообразни аргументи не са стигнали в точния момент до профилирано звено, разполагащо с готови експерти в режим 24/7.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ