България не отговоря на критерия за ценова стабилност за еврозоната
България към момента не дава отговор на критерия за ценова непоклатимост, които всички страни би трябвало да изпълнят преди да се причислят към еврозоната. Това е заключението на интернационалната рейтингова организация " Стандарт енд Пуърс " (S&P Global Ratings), която удостовери дълготрайния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в задгранична и локална валута `BBB/A-2`. Перспективата пред рейтинга остава позитивна, оповестиха от Министерството на финансите.
От организацията считат, че даже България да не се причисли към еврозоната през 2025 година, това евентуално ще се отсрочи единствено до 1 януари 2026 година.
По-реалистично е 2026 година да влезем в еврозоната, в случай че се оправим с трудностите, които имаме към сегашния миг. Това сподели пред БНР заместник-деканът на Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски " доцент Димитър Златинов, от Института за Икономически проучвания към Българска академия на науките.
Доц. Златинов е началник на екипа, изготвил Годишния отчет за стопанската система на България, чиито главен извод е, че инфлацията и провежданата политика по приходите не есъобразена с действителните бюджетни благоприятни условия. Именно това може да отсрочи участието на страната в еврозоната след 2025 година Доц. Златанов изрази песимизъм във връзка с настояването за ексклузивен конвергентен отчет, тъй като такова нещо не е правено до момента и " нямаме ясни сигнали в тази тенденция ".
" Основният проблем пред еврозоната е политическата неустойчивост на България. Когато се присъединяваш към един паричен съюз, би трябвало да промениш по доста сериозен метод механизмите, по които действа стопанската система ти ", изясни икономистът.
" Присъединяването на България към еврозоната е един натурален излаз от настоящия режим на паричен съвет и той беше деклариран още през 2004 година Това е най-нормалният метод, по който бихме минали от сегашните ограничавания, които имаме върху паричната политика. Структурните проблеми в нашата стопанска система стоят изострено. В нашия отчет подчертаваме върху това, че стартира към този момент да се обрисува като наклонност слабата капиталова интензивност в нашата страна. Също и усложненията, които има с предлагането на труд в изискванията на демографска рецесия. Всичко това рефлектира върху дълготрайния капацитет на нашата стопанска система, и би затруднило нейната пълноценна интеграция в еврозоната ", разяснява той.
От организацията считат, че даже България да не се причисли към еврозоната през 2025 година, това евентуално ще се отсрочи единствено до 1 януари 2026 година.
По-реалистично е 2026 година да влезем в еврозоната, в случай че се оправим с трудностите, които имаме към сегашния миг. Това сподели пред БНР заместник-деканът на Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски " доцент Димитър Златинов, от Института за Икономически проучвания към Българска академия на науките.
Доц. Златинов е началник на екипа, изготвил Годишния отчет за стопанската система на България, чиито главен извод е, че инфлацията и провежданата политика по приходите не есъобразена с действителните бюджетни благоприятни условия. Именно това може да отсрочи участието на страната в еврозоната след 2025 година Доц. Златанов изрази песимизъм във връзка с настояването за ексклузивен конвергентен отчет, тъй като такова нещо не е правено до момента и " нямаме ясни сигнали в тази тенденция ".
" Основният проблем пред еврозоната е политическата неустойчивост на България. Когато се присъединяваш към един паричен съюз, би трябвало да промениш по доста сериозен метод механизмите, по които действа стопанската система ти ", изясни икономистът.
" Присъединяването на България към еврозоната е един натурален излаз от настоящия режим на паричен съвет и той беше деклариран още през 2004 година Това е най-нормалният метод, по който бихме минали от сегашните ограничавания, които имаме върху паричната политика. Структурните проблеми в нашата стопанска система стоят изострено. В нашия отчет подчертаваме върху това, че стартира към този момент да се обрисува като наклонност слабата капиталова интензивност в нашата страна. Също и усложненията, които има с предлагането на труд в изискванията на демографска рецесия. Всичко това рефлектира върху дълготрайния капацитет на нашата стопанска система, и би затруднило нейната пълноценна интеграция в еврозоната ", разяснява той.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ