България все още не е поискала помощ по Механизма за

...
България все още не е поискала помощ по Механизма за
Коментари Харесай

България не е поискала помощ по механизма, който позволява компенсация на щетите от наводненията

„ България към момента не е поискала помощ по Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз, който разрешава да се компенсират най-малко частично вредите. Страната към момента разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се регистрира размерът на бедствието. Сумата се изплаща на страната еднократно ”. Това разяснява в студиото на „ Здравей, България ” по Нова телевизия европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс.

Изплатената сума Синкявичюс разясни, че може да се употребява за разнообразни разноски, да вземем за пример за инфраструктура.

„ Имам информация, че 12 моста са разрушени по време на наводненията. Това е инфраструктура от сериозна значимост. Затова се надявам, че България ще съумее да употребява Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз ”, съобщи той.

„ Не може да упрекваме измененията в климата за всяко едно рисково метеорологично събитие. Те обаче водят до по-чести такива събития, вършат ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме очевидци на скорошните наводнения в България, които предизвикаха четири смъртни случая – това е голямо злополучие. „ Винаги има взаимовръзка в природата. Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден миг тя би трябвало да се излее като дъжд на друго място – нормално се случва това. Но почвата не може да се оправи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията. Наводненията са най-често срещаното и най-скъпото злополучие в Европа – най-скорошните образци са от България, Гърция и Словения ”, акцентира Синкявичюс.

Комисарят обърна внимание, че загубата на биоразнообразие се следи всекидневно. „ 60-70% от почвите в Европа не са в положително положение. Те не могат да извършват своята функционалност – от земеделие до това да предотвратят следствията от рискови климатични събития. По подобен метод стоят и нещата с водните басейни ”, разяснява европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството.

„ Много постоянно страните членки закъсняват с вложенията в превантивните ограничения. Обикновено, предварителната защита излиза много по-евтино, в сравнение с оправянето с вредите от бедствията. Оценките на разноските демонстрират увеличение на тези числа. Скорошни данни от България, от бранша на рибарството, демонстрират, че има най-малко три потънали кораба, обилни вреди. Ето за какво, инвестицията в предварителна защита излиза по-евтино ”, е мнението му.

Във връзка със застрояването по Черноморието ни, той сподели: „ Всяко строителство, изключително на мястото, на което се прави, би трябвало да предстои на предварителна оценка. Тук приказваме за силата на институциите – до каква степен съумяват да създадат оценка преди да издадат позволение. Това е изключително значимо – да са налице мощни институции ”, акцентира европейският комисар.

„ Особено, когато става въпрос за парцели, постоянно има интерес към градежи. Но институциите дефинират по какъв метод се издават разрешителни. Понякога това може да бъде заплатено с злополучие. Не споделям, че казусът е подобен, само че когато всички тези фактори се натрупат, би могло да докара до негативно влияние ”, добави Синкявичюс, като настоя за уравновесени дейности.


 

FaceBookTwitterPinterest
Източник: tribune.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР