Шанс за еврозоната от януари 2026-а има, но зависи от политиците
България към момента има късмет да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 година, само че това зависи от желанието на политиците.
" Булевард България " потърси някогашния стопански и обществен министър Лидия Шулева и финансиста Левон Хампарцумян за мнение, откакто в четвъртък макар че инфлацията доближи исторически най-близкото си равнище до покриването на критериите.
Формално повишаването на живота в страната е с едвам 0,1% по-високо от това в трите страни с най-хубави индикатори в еврозоната. Средностатистическият % от техните данни се приема за база за преценка дали една страна е подготвена да влезе в " клуба на богатите " в Европейски Съюз, или не.
Заявката на кабинета е, че в случай че страната покрива критериите и има написани бюджет за 2025 година и тригодишна бюджетна прогноза.
Решението провокира опасения, че новият кабинет " саботира " приемането на еврото от страна на опозицията.
Според Лидия Шулева " вратата към еврозоната не е изцяло затворена за 1 януари 2026 година ".
По думите ѝ държавното управление ненапълно има учредения за решението да изчака края на февруари, с цел да се види цялостната картина на държавните финанси - тогава би трябвало да има импортиран план за бюджет за 2025 година, както тригодишна бюджетна прогноза.
" Ако желанието на държавното управление е същинско, въпреки че има известни подозрения за това, февруари може да изиска ексклузивен отчет и в случай че бюджетът подсигурява фискалната непоклатимост на страната, да получим зелена светлина, тъй че да спазим периодите за въвеждане на единната валута от 1 януари 2026 ", счита Лидия Шулева.
Бившият банкер и финансист Левон Хампарцумян също е на мнение, че към момента има време България да вкара еврото от следващата година, даже и да се изиска изключителна оценка през февруари или март. Според него обаче въпросът към този момент не е стопански, а политически.
" ERM II има условия, които сме покрили механически. Има задоволително образци на страни, които са влезнали в еврозоната с корекции, гледа се огромната картина. Оттук насетне зависи от умеенето на политиците и дипломатите да ни вкарат в еврозоната или не ", разяснява Хампарцумян.
Той не се ангажира с оценка дали решението на държавното управление да изчака с настояването за ексклузивен отчет за готовността на България да вкара еврото, с мотив, че извън е мъчно да се реши, защото " държавното управление е това, което контактува с Европейска комисия и ЕЦБ и те имат цялостната картина и знаят каква индикация са получили. "
" За страдание те са се научили да питат по този начин, че да ни кажат " не ", въпреки всичко се надявам този път да не е по този начин ", сподели още финансистът. Според него стопанската система на България няма да е доста по-различна след 2-3 или шест месеца, само че ще се гледа репутацията на страната като цяло.
" Оттук насетне въпросът за еврото е политически. Никой не желае да вкара нов (Роберт) Фицо или нов (Виктор) Орбан. Въпросът тук е репутационнен, тъй като България съставлява 0,5% от стопанския оборот в Европейски Съюз - т.е. дали ще влезем или не, няма да повлияе изключително на страните от Еврозоната стопански. Да, Европейски Съюз би бил малко по-консолидиран, в случай че влезем, само че и да не влезем - за тях няма да има кой знае какво значение ", разяснява финансистът.
Според него е мъчно да се предвижда накъде ще тръгне инфлацията в България, тъй като тя зависи и от интернационалните пазари. Световните фактори обаче биха повлияли и на страните от еврозоната, надлежно и на референтните стойности на инфлацията за въвеждане на еврото.
Според Лидия Шулева също няма обосновани аргументи за увеличение на инфлацията, макар повишаването на тока от началото на януари.
" 8-9% за бита не е огромно нарастване, а бизнесът получава обезщетения за повишаването на електрическата енергия на борсата, тъй че да не си измислят аргументи за инфлация и повдигане на цените ", сподели Шулева.
Според нея обаче финансовото министерство мъчно ще " върже бюджета " с недостиг до 3%, без да ореже част от разноските.
" По-големият проблем остават разноските, които са 46% от Брутният вътрешен продукт. Това е невиждано високо равнище и в случай че се резервира това съответствие, се основава риск за фискалната непоклатимост и това е проблем ", сподели някогашната министърка, като добави, че е добре, че държавното управление изтегли проектобюджета на служебния кабинет, който е представлявал безапелационна опасност за финансовата непоклатимост на страната.
По-рано през днешния ден финансовата министърка Теменужка Петкова даде поръчка, че ще се работи за бюджет с 3% недостиг, само че и нарастването на заплатите в Министерство на вътрешните работи ще се резервира.
" Не знам по какъв начин би могла да върже бюджета (Теменужка Петкова, бел. ред), в случай че не се ревизират някои разноски. Това съответствие значително се дължи на невижданото повишаване на заплатите в МО и Министерство на вътрешните работи, което е освен за 2025, само че е дълготраен разход ", сподели още Шулева.
Според нея са противоречиви и обезщетенията за тока за бизнеса.
" Ако дребният бизнес, детски градини, лечебни заведения и учебни заведения фактически имат потребност от поддръжка, това не може да се каже за " Лукойл " и АЕЦ " Козлодуй ", които са най-големите консуматори на електрическа енергия и получават най-голямата част от обезщетенията за 500 млн. лева ", съобщи Шулева.
Левон Хампарцумян уточни, че разноските за дотации и обезщетения, които страната прави, последователно " комунизират " стопанската система. Освен растежа на заплатите в Министерство на вътрешните работи, той уточни като проблем все по-високите разноски за прехрана на държавната администрация.
" Ние пълним една бездънна каца, без да си задаваме въпроса - за какво администрацията пораства, когато популацията понижава, а качеството на услугата се утежнява ", разяснява финансистът.
Според него, в случай че политиците убедят Европейска комисия и ЕЦБ да позволен България до еврозоната, няма да е проблем, в случай че желаяме отчет февруари или март, тъй като по-големите институции - комерсиалните вериги и банките, към този момент са подготвени да отбелязват цените в двете валути, както изисква законът - 6 месеца авансово.
" Но всеки опит за въвеждане на еврото коства пари. Ако влезем - това ще са добре изхарчени пари, само че в случай че се отсрочи още веднъж - те ще изтекат в канала и ще бъдат изхарчени на вятъра. Тук приказваме за стотици милиони в механически настройки и тн, който биха били изгубени за бизнеса ", заключи финансистът.
По думите му, даже да не бъдат признати измененията в Закона за Българска народна банка, които са част от условията за участие в еврозоната, това няма да е проблем, тъй като страната може да бъде призната с пролонгация от 6 месеца да направи нужните промени.
" Булевард България " потърси някогашния стопански и обществен министър Лидия Шулева и финансиста Левон Хампарцумян за мнение, откакто в четвъртък макар че инфлацията доближи исторически най-близкото си равнище до покриването на критериите.
Формално повишаването на живота в страната е с едвам 0,1% по-високо от това в трите страни с най-хубави индикатори в еврозоната. Средностатистическият % от техните данни се приема за база за преценка дали една страна е подготвена да влезе в " клуба на богатите " в Европейски Съюз, или не.
Заявката на кабинета е, че в случай че страната покрива критериите и има написани бюджет за 2025 година и тригодишна бюджетна прогноза.
Решението провокира опасения, че новият кабинет " саботира " приемането на еврото от страна на опозицията.
Според Лидия Шулева " вратата към еврозоната не е изцяло затворена за 1 януари 2026 година ".
По думите ѝ държавното управление ненапълно има учредения за решението да изчака края на февруари, с цел да се види цялостната картина на държавните финанси - тогава би трябвало да има импортиран план за бюджет за 2025 година, както тригодишна бюджетна прогноза.
" Ако желанието на държавното управление е същинско, въпреки че има известни подозрения за това, февруари може да изиска ексклузивен отчет и в случай че бюджетът подсигурява фискалната непоклатимост на страната, да получим зелена светлина, тъй че да спазим периодите за въвеждане на единната валута от 1 януари 2026 ", счита Лидия Шулева.
Бившият банкер и финансист Левон Хампарцумян също е на мнение, че към момента има време България да вкара еврото от следващата година, даже и да се изиска изключителна оценка през февруари или март. Според него обаче въпросът към този момент не е стопански, а политически.
" ERM II има условия, които сме покрили механически. Има задоволително образци на страни, които са влезнали в еврозоната с корекции, гледа се огромната картина. Оттук насетне зависи от умеенето на политиците и дипломатите да ни вкарат в еврозоната или не ", разяснява Хампарцумян.
Той не се ангажира с оценка дали решението на държавното управление да изчака с настояването за ексклузивен отчет за готовността на България да вкара еврото, с мотив, че извън е мъчно да се реши, защото " държавното управление е това, което контактува с Европейска комисия и ЕЦБ и те имат цялостната картина и знаят каква индикация са получили. "
" За страдание те са се научили да питат по този начин, че да ни кажат " не ", въпреки всичко се надявам този път да не е по този начин ", сподели още финансистът. Според него стопанската система на България няма да е доста по-различна след 2-3 или шест месеца, само че ще се гледа репутацията на страната като цяло.
" Оттук насетне въпросът за еврото е политически. Никой не желае да вкара нов (Роберт) Фицо или нов (Виктор) Орбан. Въпросът тук е репутационнен, тъй като България съставлява 0,5% от стопанския оборот в Европейски Съюз - т.е. дали ще влезем или не, няма да повлияе изключително на страните от Еврозоната стопански. Да, Европейски Съюз би бил малко по-консолидиран, в случай че влезем, само че и да не влезем - за тях няма да има кой знае какво значение ", разяснява финансистът.
Според него е мъчно да се предвижда накъде ще тръгне инфлацията в България, тъй като тя зависи и от интернационалните пазари. Световните фактори обаче биха повлияли и на страните от еврозоната, надлежно и на референтните стойности на инфлацията за въвеждане на еврото.
Според Лидия Шулева също няма обосновани аргументи за увеличение на инфлацията, макар повишаването на тока от началото на януари.
" 8-9% за бита не е огромно нарастване, а бизнесът получава обезщетения за повишаването на електрическата енергия на борсата, тъй че да не си измислят аргументи за инфлация и повдигане на цените ", сподели Шулева.
Според нея обаче финансовото министерство мъчно ще " върже бюджета " с недостиг до 3%, без да ореже част от разноските.
" По-големият проблем остават разноските, които са 46% от Брутният вътрешен продукт. Това е невиждано високо равнище и в случай че се резервира това съответствие, се основава риск за фискалната непоклатимост и това е проблем ", сподели някогашната министърка, като добави, че е добре, че държавното управление изтегли проектобюджета на служебния кабинет, който е представлявал безапелационна опасност за финансовата непоклатимост на страната.
По-рано през днешния ден финансовата министърка Теменужка Петкова даде поръчка, че ще се работи за бюджет с 3% недостиг, само че и нарастването на заплатите в Министерство на вътрешните работи ще се резервира.
" Не знам по какъв начин би могла да върже бюджета (Теменужка Петкова, бел. ред), в случай че не се ревизират някои разноски. Това съответствие значително се дължи на невижданото повишаване на заплатите в МО и Министерство на вътрешните работи, което е освен за 2025, само че е дълготраен разход ", сподели още Шулева.
Според нея са противоречиви и обезщетенията за тока за бизнеса.
" Ако дребният бизнес, детски градини, лечебни заведения и учебни заведения фактически имат потребност от поддръжка, това не може да се каже за " Лукойл " и АЕЦ " Козлодуй ", които са най-големите консуматори на електрическа енергия и получават най-голямата част от обезщетенията за 500 млн. лева ", съобщи Шулева.
Левон Хампарцумян уточни, че разноските за дотации и обезщетения, които страната прави, последователно " комунизират " стопанската система. Освен растежа на заплатите в Министерство на вътрешните работи, той уточни като проблем все по-високите разноски за прехрана на държавната администрация.
" Ние пълним една бездънна каца, без да си задаваме въпроса - за какво администрацията пораства, когато популацията понижава, а качеството на услугата се утежнява ", разяснява финансистът.
Според него, в случай че политиците убедят Европейска комисия и ЕЦБ да позволен България до еврозоната, няма да е проблем, в случай че желаяме отчет февруари или март, тъй като по-големите институции - комерсиалните вериги и банките, към този момент са подготвени да отбелязват цените в двете валути, както изисква законът - 6 месеца авансово.
" Но всеки опит за въвеждане на еврото коства пари. Ако влезем - това ще са добре изхарчени пари, само че в случай че се отсрочи още веднъж - те ще изтекат в канала и ще бъдат изхарчени на вятъра. Тук приказваме за стотици милиони в механически настройки и тн, който биха били изгубени за бизнеса ", заключи финансистът.
По думите му, даже да не бъдат признати измененията в Закона за Българска народна банка, които са част от условията за участие в еврозоната, това няма да е проблем, тъй като страната може да бъде призната с пролонгация от 6 месеца да направи нужните промени.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ