В Клуба на богатите всички са равни, но някои явно са по-равни от другите
България влезе в еврозоната с обещанието, че към този момент е част от „ Клуба на богатите “. Формално е по този начин. От 1 януари 2026 година страната употребява общата европейска валута, а Съветът на Европейски Съюз разгласи още през 2025 година, че процесът по присъединението е приключен и България става 21-вият член на еврозоната.
Но още първият по-сериозен символен проблем демонстрира нещо друго: в този клуб всички страни са равни, само че явно някои са по-равни от други, разяснява уеб сайтът Kritichno.
Причината е плануваната българска възпоменателна монета от 2 евро, отдадена на българската писменост. Монетата трябваше да бъде първата българска възпоменателна емисия от 2 евро след влизането на страната в еврозоната. Вместо това планът беше блокиран след несъгласие от към момента неназована страна от еврозоната.
И тук стартира същинският проблем -
освен че народен символен план на България е спрян, само че и обществото към този момент не знае коя страна е възразила и с какви претекстове.
Възпоменателната монета „ Българската писменост “ е планувана в монетната стратегия на Българската национална банка за 2026 година На уеб страницата на Българска народна банка е оповестена монетната стратегия, а Българска телеграфна агенция още през ноември 2025 година заяви, че възпоменателна монета „ Българска писменост “ от 2 евро би трябвало да бъде издадена през второто полугодие на 2026 година
На пръв взор тематиката наподобява безспорна. Българската писменост е един от най-силните културни знаци на страната. Тя е обвързвана с делото на светите братя Кирил и Методий, с книжовната традиция на Първото българско царство, с Преславската и Охридската книжовна школа, с разпространяването на славянската книжовност и с културното завещание на Европа.
Именно по тази причина възражението наподобява толкоз сензитивно. Ако в еврозоната може да бъде блокирана монета, отдадена на българската писменост, въпросът към този момент не е единствено нумизматичен. Той е въпрос за отношението към българската еднаквост в границите на общността, в която България беше призната като „ пълноправен “ член.
Вече се появиха спекулации, че извънредно комплицираните връзки сред Република Северна Македония и България най-вероятно са в основата на блокадата.
За случая заяви пръв нидерландският посланик Райнир Ярсма
в профила си в мрежата Х.
„ Интересно: незнайна страна членка на Европейски Съюз е възразила против дизайн, показан от България за специфична евромонета, „ в памет на българската писменост “. Съветът също по този начин отхвърля да даде писмото, „ с цел да не бъде заплашен извънредно деликатният развой на взимане на решение “, написа той и разгласява писмото, с което се оповестява за краткотрайното прекъсване на издаването.
https://x.com/RJaarsma/status/2064259874796564840
Според самия Ярсма и спекулации в европейски уеб сайтове, е допустимо да става дума за Словакия, други подозират и Австрия.
„ Знаем, че съществува подобен проблем. Доколкото ни е известно, той е към момента в напълно начален стадий на процеса “, отговори на питане на Клуб Z върховен европейски представител.
Той посочи, че има избрани стъпки, които би трябвало да бъдат извървени, преди този момент да се трансформира в политически въпрос.
„ Засега това е въпрос, който България и другата страна членка би трябвало, уповавам се, да обсъдят и да решат между тях “, споделя събеседникът.
Този въпрос би трябвало да се обясни непосредствено сред България и страната с възражения, показват още в Брюксел.
При сходни случаи монетата не може да бъде издадена с въпросния дизайн, защото той не е получил нужното утвърждение от Съвета на Европейски Съюз. Засега обаче не е известно коя страна членка е подала възражението, нито какви са претекстовете й, защото съответният документ към момента не е обществено оповестен.
Предисторията
България е внесла за утвърждение плана за възпоменателната монета от 2 евро „ Българската писменост “ на 19 май 2026 година, само че след това е постъпило несъгласие от страна от еврозоната, чието име е заличено в обществените документи, демонстрира информация от Съвета на Европейски Съюз, представена от Цвета Кирилова от съдружие " Азбукари ".
Тя показва, че съгласно всички следващи нумизматични каталози, профилирани издания и стратегиите на Българска народна банка монетата продължава да попада като планувана за издаване през втората половина на 2026 година с тираж от 1 000 000 броя. По думите й това е сериозен знак, че направеното несъгласие не е довело до прекъсване на емисията или че въпросът е бил решен след това по административен ред. Тя отбелязва също, че в обществено наличния документ името е било редактирано и все още няма оповестен документ на Съвета на Европейски Съюз, който да показва съответната страна. Според нея изказванията в обществените мрежи за съответна страна не са подкрепени с публични източници. В описанието се прецизира, че дизайнът съставлява комбинация от букви на кирилица и надпис „ БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА “, като концепцията е да се подчертае приносът на България към третата публична писменост на Европейския съюз. Автори на плана са Светлин Балездров и Стоян Дерчев.
След присъединението на България към Европейски Съюз през 2007 година кирилицата става третата публична писменост на съюза наред с латиницата и гръцката писменост, като заради това тя към този момент участва върху евробанкнотите, като в този момент наличието й ще се разшири и върху евромонетите. Според нея главният въпрос сега не е дали монетата ще бъде издадена, защото това наподобява евентуално, а коя страна е подала възражението и на какво съображение. Тя прецизира, че формалният документ по тематиката към момента не е обществен и че догатката за Австрия не е доказано с източници, като отбелязва, че страната е била измежду по-критичните към разширението на Шенген и други тематики, свързани с България.
От това коя страна е протестирала може да се заключи и какви са претекстовете зад възражението й. При Австрия те биха били по-скоро бюрократични и към осъществяването на наложителните критерии. Словакия като създател на възражението обаче би наклонило везните в посока на политически стимулиран скандал.
Какво следва оттук насетне
В момента най-важните въпроси са няколко.
Първо, коя страна е подала възражението?
Второ, какви са претекстовете?
Трето, дали България ще отбрани първичния дизайн, ще го промени или ще внесе нов план?
И четвърто, за какво българското общество би трябвало да научава за сходен проблем посредством медийни изявления, а не посредством ясна позиция на българските институции?
България към този момент е член на еврозоната. Това значи освен да приема общи правила, само че и да упорства за равно отношение, бистрота и почитание към личните си знаци. Защото в „ Клуба на богатите “ участието не би трябвало да значи единствено отговорности, критерии, инспекции и дисциплинираност. То би трябвало да значи и почитание.
Въпросът е дали България е пълноправен член на клуба, или просто новопостъпил, на който още се изяснява до каква степен може да стига със личната си еднаквост.
Източници: Българска телеграфна агенция, Kritichno.bg, Club Z, Vesti.bg
Но още първият по-сериозен символен проблем демонстрира нещо друго: в този клуб всички страни са равни, само че явно някои са по-равни от други, разяснява уеб сайтът Kritichno.
Причината е плануваната българска възпоменателна монета от 2 евро, отдадена на българската писменост. Монетата трябваше да бъде първата българска възпоменателна емисия от 2 евро след влизането на страната в еврозоната. Вместо това планът беше блокиран след несъгласие от към момента неназована страна от еврозоната.
И тук стартира същинският проблем -
освен че народен символен план на България е спрян, само че и обществото към този момент не знае коя страна е възразила и с какви претекстове.
Възпоменателната монета „ Българската писменост “ е планувана в монетната стратегия на Българската национална банка за 2026 година На уеб страницата на Българска народна банка е оповестена монетната стратегия, а Българска телеграфна агенция още през ноември 2025 година заяви, че възпоменателна монета „ Българска писменост “ от 2 евро би трябвало да бъде издадена през второто полугодие на 2026 година
На пръв взор тематиката наподобява безспорна. Българската писменост е един от най-силните културни знаци на страната. Тя е обвързвана с делото на светите братя Кирил и Методий, с книжовната традиция на Първото българско царство, с Преславската и Охридската книжовна школа, с разпространяването на славянската книжовност и с културното завещание на Европа.
Именно по тази причина възражението наподобява толкоз сензитивно. Ако в еврозоната може да бъде блокирана монета, отдадена на българската писменост, въпросът към този момент не е единствено нумизматичен. Той е въпрос за отношението към българската еднаквост в границите на общността, в която България беше призната като „ пълноправен “ член.
Вече се появиха спекулации, че извънредно комплицираните връзки сред Република Северна Македония и България най-вероятно са в основата на блокадата.
За случая заяви пръв нидерландският посланик Райнир Ярсма
в профила си в мрежата Х.
„ Интересно: незнайна страна членка на Европейски Съюз е възразила против дизайн, показан от България за специфична евромонета, „ в памет на българската писменост “. Съветът също по този начин отхвърля да даде писмото, „ с цел да не бъде заплашен извънредно деликатният развой на взимане на решение “, написа той и разгласява писмото, с което се оповестява за краткотрайното прекъсване на издаването.
https://x.com/RJaarsma/status/2064259874796564840
Според самия Ярсма и спекулации в европейски уеб сайтове, е допустимо да става дума за Словакия, други подозират и Австрия.
„ Знаем, че съществува подобен проблем. Доколкото ни е известно, той е към момента в напълно начален стадий на процеса “, отговори на питане на Клуб Z върховен европейски представител.
Той посочи, че има избрани стъпки, които би трябвало да бъдат извървени, преди този момент да се трансформира в политически въпрос.
„ Засега това е въпрос, който България и другата страна членка би трябвало, уповавам се, да обсъдят и да решат между тях “, споделя събеседникът.
Този въпрос би трябвало да се обясни непосредствено сред България и страната с възражения, показват още в Брюксел.
При сходни случаи монетата не може да бъде издадена с въпросния дизайн, защото той не е получил нужното утвърждение от Съвета на Европейски Съюз. Засега обаче не е известно коя страна членка е подала възражението, нито какви са претекстовете й, защото съответният документ към момента не е обществено оповестен.
Предисторията
България е внесла за утвърждение плана за възпоменателната монета от 2 евро „ Българската писменост “ на 19 май 2026 година, само че след това е постъпило несъгласие от страна от еврозоната, чието име е заличено в обществените документи, демонстрира информация от Съвета на Европейски Съюз, представена от Цвета Кирилова от съдружие " Азбукари ".
Тя показва, че съгласно всички следващи нумизматични каталози, профилирани издания и стратегиите на Българска народна банка монетата продължава да попада като планувана за издаване през втората половина на 2026 година с тираж от 1 000 000 броя. По думите й това е сериозен знак, че направеното несъгласие не е довело до прекъсване на емисията или че въпросът е бил решен след това по административен ред. Тя отбелязва също, че в обществено наличния документ името е било редактирано и все още няма оповестен документ на Съвета на Европейски Съюз, който да показва съответната страна. Според нея изказванията в обществените мрежи за съответна страна не са подкрепени с публични източници. В описанието се прецизира, че дизайнът съставлява комбинация от букви на кирилица и надпис „ БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА “, като концепцията е да се подчертае приносът на България към третата публична писменост на Европейския съюз. Автори на плана са Светлин Балездров и Стоян Дерчев.
След присъединението на България към Европейски Съюз през 2007 година кирилицата става третата публична писменост на съюза наред с латиницата и гръцката писменост, като заради това тя към този момент участва върху евробанкнотите, като в този момент наличието й ще се разшири и върху евромонетите. Според нея главният въпрос сега не е дали монетата ще бъде издадена, защото това наподобява евентуално, а коя страна е подала възражението и на какво съображение. Тя прецизира, че формалният документ по тематиката към момента не е обществен и че догатката за Австрия не е доказано с източници, като отбелязва, че страната е била измежду по-критичните към разширението на Шенген и други тематики, свързани с България.
От това коя страна е протестирала може да се заключи и какви са претекстовете зад възражението й. При Австрия те биха били по-скоро бюрократични и към осъществяването на наложителните критерии. Словакия като създател на възражението обаче би наклонило везните в посока на политически стимулиран скандал.
Какво следва оттук насетне
В момента най-важните въпроси са няколко.
Първо, коя страна е подала възражението?
Второ, какви са претекстовете?
Трето, дали България ще отбрани първичния дизайн, ще го промени или ще внесе нов план?
И четвърто, за какво българското общество би трябвало да научава за сходен проблем посредством медийни изявления, а не посредством ясна позиция на българските институции?
България към този момент е член на еврозоната. Това значи освен да приема общи правила, само че и да упорства за равно отношение, бистрота и почитание към личните си знаци. Защото в „ Клуба на богатите “ участието не би трябвало да значи единствено отговорности, критерии, инспекции и дисциплинираност. То би трябвало да значи и почитание.
Въпросът е дали България е пълноправен член на клуба, или просто новопостъпил, на който още се изяснява до каква степен може да стига със личната си еднаквост.
Източници: Българска телеграфна агенция, Kritichno.bg, Club Z, Vesti.bg
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ