Зимният сезон отбеляза 23% повече туристи в България от рекордните стойности преди пандемията
България към този момент се е възстановила от рецесията в туризма , породена от пандемията от ковид. За това свидетелстват изрично данните в ЕСТИ , оповестиха от отрасловото ведомство.
Зимният сезон приключва с близо 1 950 000 регистрации и изненадващо висок растеж от 23% по отношение на предковидния сезон 2019/2020 . Това сочат данните от ЕСТИ за интервала 1 декември 2022 – 15 април 2023 година Причината за рекордния растеж от 23% бе удълженият сезон и макар неналичието на доста сняг, хотелиерите бяха изобретателни и предложиха еластичен метод и нови артикули като балнео и СПА .
Зимен сезон 2019/2020 завърши на 13 март 2020, поради оповестения тогава локдаун , само че и при естествени условия обичайно краят на сезона настава след средата на март.
За интервала 1 януари – 15 април 2023 година са регистрирани над 1,5 млн. регистрации на туристи , като растежът по отношение на същия интервал на 2022 година е малко над 20% , според нанесените все още данни в ЕСТИ.
По оценки на Министерството на туризма общият брой туристи, нощуващи в места за настаняване, лични парцели и еднодневни пътувания по време на великденските празници, са надхвърлили 300 хиляди , като от тях над 100 хиляди са били в местата за настаняване . Оценките на специалистите в Министерството на туризма демонстрират, че приходите от туризъм по Великденските празници ще надвишават 150 млн. лева
По данни от ЕСТИ, към 65% от туристите за Великден са българи, а към 35% – чужденци , от които най-вече са били туристите от прилежащите страни, от Израел, Германия и други.
Според нанесените все още данни, за интервала 13 – 18 април 2023 година най-голям е бил ползата към набожен и културен туризъм . Над 30% от пътуванията по Великден са до известни дестинации за културен и набожен туризъм, като Пловдив, Велико Търново, Троян, Русе, Трявна .
Около 27% от туристите са почивали в посочения интервал по Черноморието . Интерес има към общините Варна, Несебър, Балчик, Бургас, Поморие. Към Черноморието обичайно за Великден интерес има от румънските туристи.
На трето място с висок интерес е СПА туризмът . Осем от нашите най-известни СПА курорти са предпочетени от към 19% от туристите по Великден .
Ски сезонът е завършил на Великден, само че над 8% от туристите са избрали общините с огромни ски курорти – Банско, Самоков, Смолян и Чепеларе .
Около 16% от туристите по Великден са избрали разнообразни други дестинации в страната, като това демонстрира какъв брой разнородни благоприятни условия за пътешестване и отмора предлага България.
Приходите от входящ туризъм са 915 млн. лева за интервала декември 2022 – февруари 2023 година , според калкулации на основата на данни на Българска народна банка. Ръстът на приходите от входящ туризъм този зимен сезон по отношение на същия интервал на зимен сезон 2021/2022 година е 38% .
Положително е, че приходите от задгранични туристи за интервала декември 2022 – февруари 2023 година нахвърлят с 2% същия интервал от последния предпандемичен сезон 2019/2020 година , като прогнозите демонстрират, че откакто се разгласяват данните и за доходи от вътрешен туризъм, растежът ще е по-голям.
Ръст има от всички водещи пазари, като най-сериозно е нарастването на гръцките туристи – над 100% в съпоставяне със същия интервал на предходния зимен сезон . Висок растеж има и на израелските туристи – близо 100% . По настоящи данни растежът на българските туристи е към 17%, а на английски туристи – близо 10%.
Прогнозите и за летния туризъм у нас са обнадеждаващи.
„ Данните, които имаме от летищата, са безапелационни в тази тенденция – 20% растеж се чака по отношение на полетите през предходната година ” , акцентира министър Илин Димитров.
По данни на летищните оператори на летище Бургас чакат 6200 полета за интервала май – октомври, като там нискобюджетните линии към този момент стартираха през март, а летище Варна чака 4200 полета .
Плановете на Министерството на туризма са да се привлекат български туристи .
„ Работим интензивно с бизнеса с фокус върху вътрешния туризъм – културни направления, минерални източници, СПА курортите ни. Изключително значимо е да имаме необятна палитра от артикули ” , означи министър Димитров.
