България вече е търсен партньор за много полярни изследвания
България към този момент е издирван сътрудник за доста полярни проучвания - стана ясно по време на съвещанието на Европейския полярен ръб в София.
Проучването на климатичните промени и топенето на леда стартират да стават все по-важни за Европа и нейното бъдеще, по тази причина се отделят от ден на ден средства.
А научноизследователският транспортен съд, с който страната ни разполага, ще даде опция на доста учени да работят по скъпи и огромни планове.
Полярният ръб е конструкция към Европейската комисия, която координира научните стратегии на страните от Европейския съюз.
Топенето на ледовете и климатичните промени провокират доста промени и в Европа би трябвало да имаме бърз отговор към тях.
Затова е значимо научни институции да работят в една посока и да не се дублират напъните на учените да се усъвършенства и потреблението на полярната инфраструктура.
" Като се има поради, че Арктика и Антарктика са толкоз надалеч, достъпът до всяко наблюдаване е сложен. А е значимо да разберем развиването на морския лед, топенето на глетчерите, което трансформира океана, а той климата ", съобщи доктор Никол Бийбоу, ръководител на Европейския полярен ръб.
" Чрез Европейския полярен ръб се кандидатства в доста скъпоплатени европейски планове от порядъка на няколко милиона евро. Европейският полярен ръб координира всичките действия на европейските страни в полярните райони, които са извънредно значими сега ", добави проф. Христо Пимпирев, ръководител на БАИ.
" Ние губим доста от биоразнообразието, типовете изчезват, риболовът се трансформира доста. И би трябвало да кажа - ние сме в действителност щастливи, че България има нов транспортен съд и ще се причисли към морската общественост, тъй като има голяма дупка в данните за океана, изключително за Антарктика ", добави доктор Никол Бийбоу.
" Ние към този момент като инфраструктура, с изключение на като база, наша инфраструктура като кораба, можем единствено да печелим, тъй като към този момент не сме едни наемни служащи и стопаджии ", сподели още проф. Христо Пимпирев.
България към този момент взе участие в построяването на Европейска полярна мрежа, която би трябвало да създаде стратегическата рамка и да оформи целите за науката, да усъвършенства инфраструктурата и да обезпечи партньорства в планове, които би трябвало да дадат осезаеми изгоди за човечеството.
Проучването на климатичните промени и топенето на леда стартират да стават все по-важни за Европа и нейното бъдеще, по тази причина се отделят от ден на ден средства.
А научноизследователският транспортен съд, с който страната ни разполага, ще даде опция на доста учени да работят по скъпи и огромни планове.
Полярният ръб е конструкция към Европейската комисия, която координира научните стратегии на страните от Европейския съюз.
Топенето на ледовете и климатичните промени провокират доста промени и в Европа би трябвало да имаме бърз отговор към тях.
Затова е значимо научни институции да работят в една посока и да не се дублират напъните на учените да се усъвършенства и потреблението на полярната инфраструктура.
" Като се има поради, че Арктика и Антарктика са толкоз надалеч, достъпът до всяко наблюдаване е сложен. А е значимо да разберем развиването на морския лед, топенето на глетчерите, което трансформира океана, а той климата ", съобщи доктор Никол Бийбоу, ръководител на Европейския полярен ръб.
" Чрез Европейския полярен ръб се кандидатства в доста скъпоплатени европейски планове от порядъка на няколко милиона евро. Европейският полярен ръб координира всичките действия на европейските страни в полярните райони, които са извънредно значими сега ", добави проф. Христо Пимпирев, ръководител на БАИ.
" Ние губим доста от биоразнообразието, типовете изчезват, риболовът се трансформира доста. И би трябвало да кажа - ние сме в действителност щастливи, че България има нов транспортен съд и ще се причисли към морската общественост, тъй като има голяма дупка в данните за океана, изключително за Антарктика ", добави доктор Никол Бийбоу.
" Ние към този момент като инфраструктура, с изключение на като база, наша инфраструктура като кораба, можем единствено да печелим, тъй като към този момент не сме едни наемни служащи и стопаджии ", сподели още проф. Христо Пимпирев.
България към този момент взе участие в построяването на Европейска полярна мрежа, която би трябвало да създаде стратегическата рамка и да оформи целите за науката, да усъвършенства инфраструктурата и да обезпечи партньорства в планове, които би трябвало да дадат осезаеми изгоди за човечеството.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ