България установява дипломатически отношения с Белгия година след Освобождението. Повече

България открива дипломатически връзки с Белгия година след Освобождението. Повече от век по-късно двете страни са сътрудници в Европейски Съюз и съдружници в НАТО. Заедно членуват в Организация на обединените нации, Световната комерсиална организация и Международния валутен фонд. 

Подкрепя ли Белгия пълноправното участие на България в Шенген, какви вложения възнамеряват белгийските компании у нас и каква е позицията на Белгия за световните опасности, пред които е изправен Европейският съюз? Отговаря посланикът на страната в София - Н. Пр. Фредерик Мьорис. 

- Ваше Превъзходителство, в България сте от три години. Свикнахте ли към този момент с живота в София и какво мислите за България като място за живеене?

- На първо място, благодаря за поканата за присъединяване. За мен е наслаждение. Наистина, в България съм от малко повече от три години. Спомням си, че дойдохме със брачната половинка ми и децата, без да знаем какво тъкмо да чакаме. Това е първата ми работа в европейска страна, в никакъв случай преди не бях идвал на отмора или по работа. За мен беше доста прелестно и забавно изобретение. България е страна, която има какво да предложи, а знаем прекомерно малко за нея - изключително в Белгия и в моя случай - във връзка с природата, историята, културата, храната, виното и така нататък

Има редица места, които са забавни и доста приятни за посещаване. По-важното, бих споделил, е гостоприемството на хората. Намирам българите за много скромни като цяло, само че се интересуват и от това кой сте, от кое място идвате, какво мислите за страната и така нататък По отношение на работата също е елементарно, хората са лесни за контакт и взаимоотношение. Бих споделил, че това са най-важните ми мисли, свързани с България. 

- От позиция на двустранните връзки - България счита Белгия за основен търговски сътрудник. Тези връзки явно се задълбочават след информацията, че белгийска компания възнамерява да влага над 1 милиарда евро в построяването на един от най-големите фабрики за произвеждане на акумулатори в Европа. На какъв стадий е тази инвестиция и за какво тъкмо България?

- Това е доста значима вест. Първо, бих желал да дам подтекст по отношение на белгийските вложения в България, които са много обилни. Мисля, че не са чак толкоз огромни, колкото тези от някои други страни, само че когато погледнем към огромните белгийски компании, са в действителност разпознаваеми - приказваме за Solvay, KBC, Melexis, Puratos и други Това са все доста добре познати компании в Белгия и в действителност са измежду първите, които идват в България след промяната на режима в страната. Фактът, че са тук е приет и от обществото, и от управляващите. Това евентуално е една от характерностите на белгийското наличие в България. Със сигурност не сме най-големите, само че сме един от най-надеждните и добре познати източници на вложения в България. 

Като стана дума за огромни вложения, оповестената неотдавна от ABEE (АБеЕЕ), е в действителност огромен план, и то от бъдещето, тъй като приказваме за уреди за произвеждане на акумулатори за електрически коли. Доколкото знам, етапите са три. Първата е построяването на образователен и проучвателен център в Пловдив. Това би трябвало да стартира през септември, т.е. до няколко месеца. Втората фаза ще бъде построяването на цех за преработване в Бургас.

А Бургас е забавен - във връзка с въпроса Ви за какво тъкмо България - мисля, че местоположението на инвестицията е един от най-важните критерии, тъй като, доколкото разбирам, Бургас ще се развива като хъб в автомобилната промишленост, и по-специално за производството на акумулатори. В района е и Румъния, също с значима автомобилна промишленост. Има фактори, които накараха компанията да избере България. 

- Значи тази компания се концентрира повече върху градове, разнообразни от София, само че имате ли информация за други белгийски компании, които имат интерес да влагат тук?

- Постоянно има компании, които обмислят България като опция. В момента не знам за съответен план. Тук обаче има доста деен Белгийско-български бизнес клуб, един тип комерсиална камара. Той сплотява разнообразни белгийски компании, които имат връзка с България. Те постоянно поддържат връзка с компании майки в Белгия и с други сътрудници, които обмислят да дойдат тук. Това е непрекъснат развой. Не съм сигурен дали ще има огромно съобщение в идващите месеци, само че България би трябвало да е наясно, че не е сама. Привличането на вложения е доста конкурентно и, в случай че белгийските компании идват тук, то е тъй като могат да намерят работна мощ с добра подготовка и доста налична и удобна данъчна основа, както и положително местонахождение.

Има полемики за това да идват служащи от други страни, само че не всеки път е елементарно. Понякога администрацията усложнява процеса. Това са фактори, които фирмите преглеждат. Обръщат внимание и на климата в страната от позиция на политическа непоклатимост, да вземем за пример. Винаги е по-добре да инвестираш в страна, където се знае в каква посока ще се развиват нещата през идващите 20 година, вместо да има промени на всеки шест месеца.

- Да обърнем внимание на тематика, която е значима и за България, и за Белгия като членки на Европейски Съюз - ротационното председателство на Съвета, което сега се извършва от Белгия. Има шест съществени целта, в това число отбрана на хората и границите. В този смисъл Белгия поддържа ли България и Румъния за присъединението им към Шенген по суша? Това е тематика, която се разисква интензивно, изключително през последните месеци. 

- Лесният отговор е, че Белгия поддържа присъединението на България и Румъния към Шенгенското пространство. Начинът, по който поставихте въпроса, съгласно мен не е напълно верен в смисъла, че България и Румъния са пълноправни членки на Шенген. Ако аз съм чужденец, който има потребност от виза, с цел да пътува до страна от Шенген и аплайвам в българско посолство за шенгенска виза, с нея имам право да пътувам из цялото Шенгенско пространство. Така визата, издадена от България, е изцяло годна шенгенска виза. 

Същото важи и за чужденците в България. Да речем, в случай че имате съветско поданство и живеете в България отдавна, разрешението за престояване в България разрешава да пътувате до други страни от Шенген. Това е пълноправно участие в Шенген с ограничавания. Факт е, че е лимитирано до въздушни и морски граници в смисъл, че инспекции няма да има най-много за пасажерите, които идват по въздух, до момента в който пасажерите по суша ще бъдат подлагани на надзор за това дали са в положение да минават от една страна в друга. 

На процедура не знам тъкмо по какъв начин това основава компликации на хората, доколкото знам, единствената сухопътна граница, която имате с шенгенска страна, е тази с Гърция. Така че, единствено с Гърция има надзор. Има го и въпросът за Румъния, където знаем, че обстановката е комплицирана. Например Дания не е шенгенска страна. Можете да ревизирате обстановката сред Дания и Германия да вземем за пример, що се отнася до трафика на камиони, и ще видите, че протича леко.

- И още един въпрос за белгийското председателство. Друг приоритет е разширението на Европейския съюз. Белгийското посолство в София дава отговор и за връзките с Албания и Северна Македония, които, както знаем, са страни кандидатки. Колко близо са те до цялостното участие?

- Много съм горделив, че имам привилегията да бъда дипломат на Белгия в Северна Македония и Албания. Като се има поради политиката за разширение със Западните Балкани, това, че давам отговор за тези две страни, ми дава забавна позиция. Разширяването е значимо за белгийското председателство. Вземаме го насериозно. Ако напредъкът е вероятен, то ще работим, с цел да се случи той. 

Знаете, че във връзка с Северна Македония има съответен въпрос, който би трябвало да бъде решен - Северна Македония би трябвало да промени конституцията, преди да влезе в нов фаза на договаряния с Европейския съюз. Докато Албания до известна степен е обвързвана със Северна Македония, само че има съответен проблем с Гърция, който би трябвало да реши. Надяваме се да достигнем новата фаза на договаряния по време на нашето председателство. Близо сме до постигането на огромен прогрес във връзка с договарянията. Държавите са свършили доста подготвителна работа.

За Белгия и другите страни в Европейски Съюз разширението остава развой, учреден на заслуги, т.е. не е въпрос единствено дали си добър, или не. Въпросът е да знаеш дали стандартите за развиване и разпоредбите в страната дават отговор на стандартите, нужни да бъдеш член на Европейски Съюз при равни условия. И това може да отнеме известно време.

- По отношение на световната обстановка с две районни войни в Близкия изток и в Украйна, а също и във връзка с идните европейски избори - Белгия подхваща ли спомагателни стъпки, с цел да отбрани повече най-важните европейски институции, които, както знаем, са основани в Брюксел?

- Наясно сме с провокациите и рисковете. Споменахте комплицираната интернационална обстановка, можем да кажем, че Европа е на някакъв кръстопът. Споменахте продължаващата съветска експанзия против Украйна, трагичната обстановка в Газа. Имаше пандемия. Имаме един свят на дезинформация и рискови климатични събития. 

Това са обстановки, при които от време на време европейският модел е подложен под въпрос, упрекват ни да вземем за пример в двойни стандарти или в това, че Европейски Съюз не може да отговори на всички провокации. Що се отнася до отбраната на институциите в Брюксел - подхващат се доста ограничения на национално равнище и в границите на самия Европейски Съюз, където има отдел за ръководство на рецесии, който е по отношение на белгийските управляващи. Другият аспект е по какъв начин Европа може да се пази по-добре, откакто е изправена пред толкоз доста опасности. 

Знаем и за американските избори и мненията на господин Тръмп, които може да са притеснителни за мнозина от нас, в това число за това какъв брой поддръжка ще получаваме от Съединени американски щати, в случай че той бъде определен за президент. Необходимо е Европа да стане по-настоятелна в смисъл, че би трябвало да развием нашата отбранителна промишленост. Трябва да развием защитителен потенциал, с цел да можем да устоим на някои закани и опасности. Ако го създадем, сигурно ще убедим американците, че си коства да останат на наша страна в отбрана на нашите полезности и метод на живот.

- Споменахте европейската защита и мненията на господин Тръмп, само че бих желала да изтъквам изявление на съветския президент Владимир Путин, който неотдавна сподели, че Белгия съществува с помощта на Русия. Какъв е Вашият коментар и каква, смятате, е повода за тези думи?

- Не знам за какво президентът Путин сложи Белгия под светлината на прожекторите. Мога да предположа, че става дума за събитията, при които Белгия става самостоятелна страна. Но приказваме за 1830 година и по това време, с цел да се появи нова страна в Европа, е било належащо утвърждението на великите сили. Така че, това се случва с утвърждението на Англия, Франция, Русия и някои други страни по това време. Основно това имаше поради.

Отвъд това, несъмнено, в случай че го свържем с съветската експанзия в Украйна, виждаме положение на мозъка, при което страна като Русия и господин Путин в частност виждат геостратегическите връзки като мощ, в смисъл че на страните не им е разрешено да се развиват по метода, по който желаят, да вършат личен избор. Защото той счита, че някои страни би трябвало да останат под въздействието на някои други огромни сили. В случая на Русия е недопустимо Украйна да направи избор, който би я доближил до Европа да вземем за пример, тъй като съгласно Путин Русия би трябвало да има избран набор от страни към себе си, с цел да поеме шока от рисковете, които може да има на интернационално равнище.

- Ваше Превъзходителство, времето мина бързо. Един финален въпрос за България - можете ли да посочите място, което по време на престоя Ви тук Ви подсещаше за родната Ви Белгия?

- Това е добър въпрос, може би и малко сложен. Това са две по-скоро разнообразни страни от позиция на развиване във времето. Един от регионите, които доста одобрявам в България, са Родопите. Подобни са на една част от Белгия, която е по-малка и назоваваме АрдЕн. Има доста гори и хълмове. Ако посетите и двете места, ще видите доста прилики. Миналия уикенд бях в Мелник, който е прочут като най-малкия български град, с 260 поданици. В Белгия има нещо сходно, което също е с огромна историческа стойност. Казва се Дюрбюи, който представяме като най-малкия град в света. Жена ми също сподели, че Мелник ѝ припомня на въпросния град. Така че, Мелник може да се съпостави с този град в Белгия, а Арден - с Родопите или противоположното, защото Родопите са доста по-големи и по-важни. 

- Благодаря Ви, Ваше превъзходителство.

- Благодаря за поканата, благодаря за въпросите и се надявам да бъде забавно за феновете. Благодаря.