Никола Газдов: България се превърна в регионален лидер в съхранението на енергия
България форсира енергийната си промяна и се обрисува като един от водещите пазари за системи за предпазване на сила в Европа. Това стана ясно по време на кръглата маса " Енергийната промяна на България – ускорение към 2030: Инвестиции, регулации и технологии за конкурентоспособна енергетика и стопанска система “, проведена от Асоциацията за произвеждане, предпазване и търговия на електрическа енергия (АПСТЕ) и Центъра за проучване на демокрацията.
В началото на полемиката бе очебийно, че енергийният преход не е единствено климатична, а и икономическа тематика. Мартин Владимиров, шеф стратегия " Енергетика и климат “ в Центъра за проучване на демокрацията, показа разбор, съгласно който страните в Европейски Съюз с по-нисък въглероден интензитет на енергетиката имат и доста по-ниски цени на електрическата енергия. " Това удостоверява икономическата логичност на декарбонизацията и нуждата България да форсира своя преход, с цел да остане конкурентоспособна и да задържи индустриални вложения “, акцентира той.
Енергийната промяна на страната се случва на фона на мощно деен районен пазар в Югоизточна Европа, където Румъния, Гърция и Турция към този момент влагат масирано във ВЕИ и предпазване, с цел да обезпечат на ниска цена ток за потребителите и бизнеса. България стартира да наваксва изоставането – както по линия на възобновимите мощности, по този начин и в съхранението.
Това развиване бе очебийно и от министъра на енергетиката, който съобщи:
" България бързо се трансформира в страна със постоянна мрежа, съвременни технологии и уреди за предпазване на сила, които нареждат страната ни като най-голямата батерия. “
Той уточни, че с финансиране по Плана за възобновяване и резистентност страната построява близо 10 000 MWh потенциал за предпазване, а по програмата RESTORE следва прибавяне на още 5 000 MWh. Министър Станков обърна внимание и на напъните за рационализация на електропреносната мрежа, интерконекторите и районната съгласуваност, както и на ограниченията за подкрепяне на семействата и за обективен преход в Маришкия басейн.
Числата зад упоритостта " България – балансьор на района “ бяха доказани и от изпълнителния шеф на ЕСО Ангелин Цачев: " ЕСО към този момент е сключил контракти за батерийни мощности надхвърлящи 10 000 MW / 35 000 MWh. Част от тези планове няма да бъдат осъществени незабавно, само че инвеститорският интерес демонстрира, че България ще продължи да прибавя потенциал за предпазване и ще бъде главният балансьор в района. “ Цачев прикани да продължат напъните на ЕСО за рационализация на мрежата, увеличение на потенциала за присъединение на нови ВЕИ и усилване на междусистемната съгласуваност.
Председателят на АПСТЕ Никола Газдов сложи акцент върху районния подтекст и нуждата България да продължи ускорено развиването на ВЕИ бранша:
" България не е остров – ние сме част от един общ районен пазар. Румъния, Гърция и Турция влагат стремително във възобновима сила, тъй като това подсигурява на ниска цена ток за потребителите. България изоставаше, само че през последните години бяха извършени дълго отлагани промени и към този момент започваме да наваксваме. “
Той уточни, че през последните години страната е привлякла над 6 милиарда лв. частни вложения, главно в слънчеви централи, увеличавайки потенциала им от 1 GW до 5 GW:
" Благодарение на евтиния ток от слънце, цените на енергийната борса са рекордно ниски, което оказва помощ на бизнеса да е по-конкурентоспособен. “
Газдов обаче предизвести, че неналичието на нови вятърни мощности от 2015 година насам е " антирекорд в Европейски Съюз “, макар че страната разполага с над 3 GW готови планове:
" Вятърната сила подсигурява ниски цени и през зимата, когато слънчевите централи работят с понижен товар. Индустрията има потребност от този на ниска цена ток, само че поради хибридна агитация и незавършени промени, плановете се бавят. “ Той също акцентира водещата роля на България в съхранението на сила:
" България се трансформира в районен водач в съхранението – над 1500 MWh към този момент работят, а следващата година чакаме над 10 000 MWh. “
Според ръководителя на КЕВР Пламен Младеновски развиването на системите за предпазване слага нови условия към пазара и изисква деен мониторинг: " България е първата страна в Европейски Съюз, в която системите за предпазване доближават толкоз важен дял по отношение на размера на електроенергийната система. Може да се каже, че сме ‘лабораторията за батерии’ на Европейския съюз. Това изисква засилен регулаторен мониторинг, с цел да може институциите да се движат със скоростта на пазара и по този начин да подсигуряваме сигурност и устойчиво ръководство. “
Младеновски осведоми, че КЕВР планува да вкара механизъм, който разрешава присъединение на разнообразни технологии – вятър, слънце, акумулатори (BESS) – към една и съща точка на присъединение (т. нар. cable pooling). Така съществуващият мрежови потенциал ще се употребява по-ефективно и ще се форсира реализацията на нови капиталови планове.
Той разгласи и концепция за въвеждане на " регулаторен опит “: " Идеята е регулаторът да заплати на представителна извадка от български фамилии да се включат в опит, който ще тества модели за присъединяване на свободния пазар. Така ще съберем действителни данни да оценим изгодите и рисковете от либерализацията за семействата. “
От позиция на технологиите и бизнес моделите, енергийният бранш навлиза в нов стадий. Това акцентира изпълнителният шеф на Sunterra Емил Шопов, който съобщи:
" Батериите не са допълнение – те трансформират разпоредбите на играта, тъй като трансформират производителите от пасивни участници в дейни играчи. “ Той добави: " Бъдещето е в хибридните централи, интегриращи произвеждане, предпазване и умна търговия. В идващите години няма да има доста ВЕИ планове без интегрирано предпазване. “
Регионалният пазар също играе основна роля в оформянето на цените и модела на вложения. Главният търговски шеф на Enery Северин Въртигов означи, че България, Румъния и Гърция споделят сходни ценови профили поради разширеното наличие на слънчеви мощности: " Цените в района са свързани. Затова имаме стотици часове годишно с доста ниски или негативни цени – главно, когато е слънчево и слънчевите централи имат високо произвеждане. Но и когато в Румъния или Гърция е прохладно и има мощно произвеждане от техните ветрогенератори. “
Той добави: " Ниските борсови цени вършат батериите най-логичното решение. Основната причина за вложения в предпазване е пазарният сигнал от евтините ВЕИ. Батериите могат да реалокират този на ниска цена ток във вечерните часове на мощно търсене и по-високи цени. “
Кръглата маса ясно сподели, че България се намира в решителен миг от своя енергиен преход. Страната към този момент е измежду европейските водачи в съхранението на сила и има действителен късмет да се трансформира в главен балансьор в района. За да резервира и усили конкурентоспособността си, са нужни ускорени вложения във вятърна сила, рационализация на мрежите, новаторски регулации и постоянен, предвидим капиталов климат.
В началото на полемиката бе очебийно, че енергийният преход не е единствено климатична, а и икономическа тематика. Мартин Владимиров, шеф стратегия " Енергетика и климат “ в Центъра за проучване на демокрацията, показа разбор, съгласно който страните в Европейски Съюз с по-нисък въглероден интензитет на енергетиката имат и доста по-ниски цени на електрическата енергия. " Това удостоверява икономическата логичност на декарбонизацията и нуждата България да форсира своя преход, с цел да остане конкурентоспособна и да задържи индустриални вложения “, акцентира той.
Енергийната промяна на страната се случва на фона на мощно деен районен пазар в Югоизточна Европа, където Румъния, Гърция и Турция към този момент влагат масирано във ВЕИ и предпазване, с цел да обезпечат на ниска цена ток за потребителите и бизнеса. България стартира да наваксва изоставането – както по линия на възобновимите мощности, по този начин и в съхранението.
Това развиване бе очебийно и от министъра на енергетиката, който съобщи:
" България бързо се трансформира в страна със постоянна мрежа, съвременни технологии и уреди за предпазване на сила, които нареждат страната ни като най-голямата батерия. “
Той уточни, че с финансиране по Плана за възобновяване и резистентност страната построява близо 10 000 MWh потенциал за предпазване, а по програмата RESTORE следва прибавяне на още 5 000 MWh. Министър Станков обърна внимание и на напъните за рационализация на електропреносната мрежа, интерконекторите и районната съгласуваност, както и на ограниченията за подкрепяне на семействата и за обективен преход в Маришкия басейн.
Числата зад упоритостта " България – балансьор на района “ бяха доказани и от изпълнителния шеф на ЕСО Ангелин Цачев: " ЕСО към този момент е сключил контракти за батерийни мощности надхвърлящи 10 000 MW / 35 000 MWh. Част от тези планове няма да бъдат осъществени незабавно, само че инвеститорският интерес демонстрира, че България ще продължи да прибавя потенциал за предпазване и ще бъде главният балансьор в района. “ Цачев прикани да продължат напъните на ЕСО за рационализация на мрежата, увеличение на потенциала за присъединение на нови ВЕИ и усилване на междусистемната съгласуваност.
Председателят на АПСТЕ Никола Газдов сложи акцент върху районния подтекст и нуждата България да продължи ускорено развиването на ВЕИ бранша:
" България не е остров – ние сме част от един общ районен пазар. Румъния, Гърция и Турция влагат стремително във възобновима сила, тъй като това подсигурява на ниска цена ток за потребителите. България изоставаше, само че през последните години бяха извършени дълго отлагани промени и към този момент започваме да наваксваме. “
Той уточни, че през последните години страната е привлякла над 6 милиарда лв. частни вложения, главно в слънчеви централи, увеличавайки потенциала им от 1 GW до 5 GW:
" Благодарение на евтиния ток от слънце, цените на енергийната борса са рекордно ниски, което оказва помощ на бизнеса да е по-конкурентоспособен. “
Газдов обаче предизвести, че неналичието на нови вятърни мощности от 2015 година насам е " антирекорд в Европейски Съюз “, макар че страната разполага с над 3 GW готови планове:
" Вятърната сила подсигурява ниски цени и през зимата, когато слънчевите централи работят с понижен товар. Индустрията има потребност от този на ниска цена ток, само че поради хибридна агитация и незавършени промени, плановете се бавят. “ Той също акцентира водещата роля на България в съхранението на сила:
" България се трансформира в районен водач в съхранението – над 1500 MWh към този момент работят, а следващата година чакаме над 10 000 MWh. “
Според ръководителя на КЕВР Пламен Младеновски развиването на системите за предпазване слага нови условия към пазара и изисква деен мониторинг: " България е първата страна в Европейски Съюз, в която системите за предпазване доближават толкоз важен дял по отношение на размера на електроенергийната система. Може да се каже, че сме ‘лабораторията за батерии’ на Европейския съюз. Това изисква засилен регулаторен мониторинг, с цел да може институциите да се движат със скоростта на пазара и по този начин да подсигуряваме сигурност и устойчиво ръководство. “
Младеновски осведоми, че КЕВР планува да вкара механизъм, който разрешава присъединение на разнообразни технологии – вятър, слънце, акумулатори (BESS) – към една и съща точка на присъединение (т. нар. cable pooling). Така съществуващият мрежови потенциал ще се употребява по-ефективно и ще се форсира реализацията на нови капиталови планове.
Той разгласи и концепция за въвеждане на " регулаторен опит “: " Идеята е регулаторът да заплати на представителна извадка от български фамилии да се включат в опит, който ще тества модели за присъединяване на свободния пазар. Така ще съберем действителни данни да оценим изгодите и рисковете от либерализацията за семействата. “
От позиция на технологиите и бизнес моделите, енергийният бранш навлиза в нов стадий. Това акцентира изпълнителният шеф на Sunterra Емил Шопов, който съобщи:
" Батериите не са допълнение – те трансформират разпоредбите на играта, тъй като трансформират производителите от пасивни участници в дейни играчи. “ Той добави: " Бъдещето е в хибридните централи, интегриращи произвеждане, предпазване и умна търговия. В идващите години няма да има доста ВЕИ планове без интегрирано предпазване. “
Регионалният пазар също играе основна роля в оформянето на цените и модела на вложения. Главният търговски шеф на Enery Северин Въртигов означи, че България, Румъния и Гърция споделят сходни ценови профили поради разширеното наличие на слънчеви мощности: " Цените в района са свързани. Затова имаме стотици часове годишно с доста ниски или негативни цени – главно, когато е слънчево и слънчевите централи имат високо произвеждане. Но и когато в Румъния или Гърция е прохладно и има мощно произвеждане от техните ветрогенератори. “
Той добави: " Ниските борсови цени вършат батериите най-логичното решение. Основната причина за вложения в предпазване е пазарният сигнал от евтините ВЕИ. Батериите могат да реалокират този на ниска цена ток във вечерните часове на мощно търсене и по-високи цени. “
Кръглата маса ясно сподели, че България се намира в решителен миг от своя енергиен преход. Страната към този момент е измежду европейските водачи в съхранението на сила и има действителен късмет да се трансформира в главен балансьор в района. За да резервира и усили конкурентоспособността си, са нужни ускорени вложения във вятърна сила, рационализация на мрежите, новаторски регулации и постоянен, предвидим капиталов климат.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ