Посланието, с което вече ни крадат инвеститори: В България не е сигурно да се прави бизнес
България би трябвало да се трансформира от дестинация с ниски разноски за правене на бизнес към бизнес хъб с висока добавена стойност - само че сега наклонността е за увеличение на разноски за чиновници и липса на предсказуемост и ниска успеваемост на просветителната система. Това разясниха специалисти по време на представянето на годишния отчет на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
През 2023 година в бранша на цялостно работно време са работели 104 404 души, като те са били част от екипите на компании с оборот от над 5 милиарда евро и близо 700 млн. евро чиста облага. Очакването обаче е през идващите години провокациите да нарастват, разяснява ръководителят на AIBEST Илия Кръстев.
По думите му сега сме покрай " рекорден спад на задграничните вложения ", а фирмите, които изследват България като място, където да вършат бизнес. Някои от по-малките страни от Югоизточна Европа стават все по-активни.
Или образованието и технологиите са приоритет, или страната става дълготрайно музей и ресторант
Бизнесът има поддръжка в новия парламент за данъчни облекчения за компаниите, които правят развойна активност у нас
" Възползват се от това, което се случва и в връзката към компании, в това число и с наличие у нас, се включва посланието, че в България не е несъмнено да се прави бизнес - не е несъмнено какви са налозите, не е несъмнено какви регулации ще има. " Елате при нас, тъй като България стартира да изпитва все по-сериозни усложнения и във връзка с образованието, само че и във връзка с регулациите, данъчната система и политическата непоклатимост ", акцентира Кръстев.
Изпълнителният шеф на DIGITALL и член на борда на AIBEST Йордан Гинев акцентира, че опериращите в България интернационалните групи изготвят бюджетите си до октомври, а вътре в тях има битка сред другите центрове и при определяща роля на цената на работната ръка, " когато до 12 декември не знаем каква ще е тази цена, това е спирачка "
А това се случва на фона на това, че промишлеността сега е в стадий на " софтуерна гражданска война " зараид изкуствения разсъдък, която изисква готови фрагменти.
По думите на Кръстев обстановката в просветната система обстановката е " все едно нямаме хора с математика " - 5,5% от гимназистите са с този профил, а едвам 1400 зрелостници избират предмета за матурата си. Освен това, въпреки да сме със застаряващо население, единствено 1,4% от възрастните не престават да се образоват при 13% приблизително за Европа.
Изпълнителният шеф на Института за пазарна стопанска система Светла Костадинова съобщи, че е нужна " безусловно интервенция в просветителната система - от I клас ", в случай, че към 50% от учениците не получават тапия за приблизително обучение, а 15% от всички учебни заведения имат междинна оценка на зрелостния изпит под тройка.
Източник:
" Средната продуктивност в България нараства с към 2% годишно, а упованието в западните стопански системи е да се подвига с 8-10%. Ние подобен диалог също нямаме - а имаме да догонваме като най-нископроизводителни. Като продуктивност и брой работни часове в Европа сме доста изостанали от Китай и Щатите. При новата парадигма на правене на бизнес - автоматизация, изкуствен интелект и смяна в образованието, това няма по какъв начин да работи ", безапелационен беше Илия Кръстев.
Чува ли властта софтуерния бизнес? " Тези елементи от стопанската система, които са електорално забавни, които могат да затворят улици или които след това могат да ги посрещат с баница - на тях се обръща внимание. Нашият бранш явно не е подобен ", отговори той.
По думите му промишлеността ще бъде показана в Тристранката от януари, само че това не е задоволително.
" Не се осмисля стратегическото значение на нашия бранш. Той може да бъде определящ за бъдещето на страната. Всичко е технологии - даже да решим да сме туристическа или земеделска дестинация, няма да се случи без технологии, а ние сме на последно място във внедряването им. Не желаеме да бъдем чути като представители на 105 хиляди души, а като бранш, който може да нарежда България на високотехнологичната карта ", акцентира Гинев.
През 2023 година в бранша на цялостно работно време са работели 104 404 души, като те са били част от екипите на компании с оборот от над 5 милиарда евро и близо 700 млн. евро чиста облага. Очакването обаче е през идващите години провокациите да нарастват, разяснява ръководителят на AIBEST Илия Кръстев.
По думите му сега сме покрай " рекорден спад на задграничните вложения ", а фирмите, които изследват България като място, където да вършат бизнес. Някои от по-малките страни от Югоизточна Европа стават все по-активни.
Или образованието и технологиите са приоритет, или страната става дълготрайно музей и ресторант
Бизнесът има поддръжка в новия парламент за данъчни облекчения за компаниите, които правят развойна активност у нас
" Възползват се от това, което се случва и в връзката към компании, в това число и с наличие у нас, се включва посланието, че в България не е несъмнено да се прави бизнес - не е несъмнено какви са налозите, не е несъмнено какви регулации ще има. " Елате при нас, тъй като България стартира да изпитва все по-сериозни усложнения и във връзка с образованието, само че и във връзка с регулациите, данъчната система и политическата непоклатимост ", акцентира Кръстев.
Изпълнителният шеф на DIGITALL и член на борда на AIBEST Йордан Гинев акцентира, че опериращите в България интернационалните групи изготвят бюджетите си до октомври, а вътре в тях има битка сред другите центрове и при определяща роля на цената на работната ръка, " когато до 12 декември не знаем каква ще е тази цена, това е спирачка "
А това се случва на фона на това, че промишлеността сега е в стадий на " софтуерна гражданска война " зараид изкуствения разсъдък, която изисква готови фрагменти.
По думите на Кръстев обстановката в просветната система обстановката е " все едно нямаме хора с математика " - 5,5% от гимназистите са с този профил, а едвам 1400 зрелостници избират предмета за матурата си. Освен това, въпреки да сме със застаряващо население, единствено 1,4% от възрастните не престават да се образоват при 13% приблизително за Европа.
Изпълнителният шеф на Института за пазарна стопанска система Светла Костадинова съобщи, че е нужна " безусловно интервенция в просветителната система - от I клас ", в случай, че към 50% от учениците не получават тапия за приблизително обучение, а 15% от всички учебни заведения имат междинна оценка на зрелостния изпит под тройка.
Източник:
" Средната продуктивност в България нараства с към 2% годишно, а упованието в западните стопански системи е да се подвига с 8-10%. Ние подобен диалог също нямаме - а имаме да догонваме като най-нископроизводителни. Като продуктивност и брой работни часове в Европа сме доста изостанали от Китай и Щатите. При новата парадигма на правене на бизнес - автоматизация, изкуствен интелект и смяна в образованието, това няма по какъв начин да работи ", безапелационен беше Илия Кръстев.
Чува ли властта софтуерния бизнес? " Тези елементи от стопанската система, които са електорално забавни, които могат да затворят улици или които след това могат да ги посрещат с баница - на тях се обръща внимание. Нашият бранш явно не е подобен ", отговори той.
По думите му промишлеността ще бъде показана в Тристранката от януари, само че това не е задоволително.
" Не се осмисля стратегическото значение на нашия бранш. Той може да бъде определящ за бъдещето на страната. Всичко е технологии - даже да решим да сме туристическа или земеделска дестинация, няма да се случи без технологии, а ние сме на последно място във внедряването им. Не желаеме да бъдем чути като представители на 105 хиляди души, а като бранш, който може да нарежда България на високотехнологичната карта ", акцентира Гинев.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ