България трябва да се присъедини към еврозоната, за да участва

България би трябвало да се причисли към еврозоната, с цел да взе участие във вземането на решения по паричната политика на Европейската централна банка, съобщи в изявление за предаването „ Неделя 150 “ на БНР проф. Джефри Нилсен, учител в Американския университет и член на Експертния стопански съвет, показан през седмицата от вицепремиера Атанас Пеканов. В изявлението, след единодушието си да взе участие безплатно в експертния съвет, Нилсен показва само персоналната си позиция, без да ангажира нито съвета, нито университета. Той  заяви, че ще работи за подобряването на финансовите принадлежности у нас. В диалога професолът изясни, че към момента сме надалеч от окото на бурята в световната стопанска система, за чието настъпване предизвести Международният валутен фонд в границите на годишните срещи със Световната банка.  „ Мисля, че бурята към този момент е тук, имайки поради какъв брой е висока инфлацията. Учудих се от данните на Националната статистика, съгласно които през август годишната инфлация е 17,7 %. Това е доста над междинното повишаване в еврозоната и доста над същия индикатор в Съединените щати. Рязкото повишаване на цените в действителност е стихия “, разясни проф. Нилсен. „ Струва ми се, че Международният валутен фонд разяснява ограниченията за преодоляване на инфлацията, която изпитваме, посредством покачването на лихвените проценти “, сподели той. „ Това е политика в еврозоната и в Съединените щати, което обаче води до закъснение на икономическата интензивност. Именно към тези буреносни облаци бе ориентирана позицията на фонда “, твърди професорът. Според него занапред ни следва да влезем в окото на бурята. На въпрос дали сигурната битка с високата инфлация е рецесията, проф Нилсен изясни, че това е главният способ, по който централните банки са овладявали инфлацията в предишното. „ Тук обаче би трябвало да помним, че главният фактор за инфлацията са високите енергийни цени. Ако се реализира съглашение по въпроса за съветската война в Украйна, това сигурно ще понижи инфлационния напън от страна на енергийните запаси. Възможността да забележим сходен процес обаче не наподобява прекомерно огромна най-малко към този момент “, изясни той. Според него в това време, хората извънредно доста се опасяват от криза, само че би трябвало да бъде направено разграничаване сред дълбока криза и лека криза. „ В Съединените щати да вземем за пример към този момент половин година съвсем няма напредък на брутния вътрешен артикул. Той е постоянен и на практика се свива по отношение на предходната година “, добави специалистът.

„ Икономиката обаче към момента е доста мощна, а безработицата – ниска. От тази позиция една криза, която по формулировка е две следващи тримесечия със спад на стопанската система, може да се окаже просто сянка, от която да не усетим чак толкоз страшна болежка. Всъщност, може въобще да не се стигне до внезапен растеж на безработицата, т.е. хората да не изпитат най-болезнената част от рецесията “, сподели проф. Нилсен.  „ Интересувам се от финансовите пазари и съм уверен, че те са доста значими, с цел да се форсира икономическият напредък. В България обаче финансовите принадлежности не са добре развити. Погледнете в какво икономисват хората – в недвижими парцели. Струва ми се, че изключително фирмите в България биха се радвали на доста по-благоприятно финансиране, в случай че употребяват по-голям набор от финансови принадлежности. Така бизнесът им ще се развива по-добре. Именно тук могат да се създадат проучвания, да се набележат съответните проблеми и да се предложат решения за превъзмогването им “ съобщи Джефри Нилсен.