Драги Георгиев: Македония да приеме миналото, а България реалността
България би трябвало да промени визията си към Македония за сегашното. Трябва да признае тази действителност, която е основана на територията на днешната Република Северна Македония. От друга страна македонската историография би трябвало малко по-смело и по-открито да заприказва за предишното.
Това сподели пред Георги Коритаров ръководителят от македонска страна на взаимната българо-македонска историческа комисия Драги Георгиев. Интервюто бе излъчено по ТВ Европа. Агенция БГНЕС разгласява цялостният текст от диалога:
Г. К.: И Република Северна Македония се намира в изключително състояние. По абсурден метод огромната наслада за натовското участие е сложена под знаменателя на паниките от епидемията.
Д. Г.: Да, както в цяла Европа, по този начин и в нашата страна, сянката на ковид участва мощно и всички живеем в напрежение и с желанието по-бързо да премине тази пандемия. За жал, прав сте. Това, което трябваше да бъде изблик на наслада на жителите на Македония поради приемането в НАТО и решението за започване на договаряния, не беше отпразнувано по метод, по който трябваше, нито получи мощен отзвук измежду популацията. Всички са пред тв приемниците и чакат да чуят какъв брой има болни през днешния ден от ковид. И всички тези позитивни вести останаха обратно и не получиха нужната публичност измежду популацията.
Г. К.: Вие сте бележит македонски историк и бих желал да Ви запитам като историк по какъв начин оценявате от позиция на историческото развиване на Република Северна Македония осъщественото пълноправно участие в НАТО? Това пълноправно участие в НАТО укрепва ли в допълнение по някакъв метод чувството за македонска историческа еднаквост?
Д. Г.: Не бих се прибирал доста обратно в историята, само че приемането на Македония като член на НАТО несъмнено е един от най-важните моменти в нейната модерна история. Според мен, след приемането на самостоятелност през 1991 година, това е един от най-важните моменти в историята на нейното битие. Напълно съм склонен с Вас, че това значи доста за укрепването на Македония като страна и на нейните жители. Онова, което беше предпочитание през последните три десетилетия да се присъединим към Европа, към европейските и международните нации, бих споделил към водещите нации, се реализира с приемането ни в НАТО. След като в този момент ние ще седнем на една маса с най-богатите страни в света и ще можем да изкажем нашето мнение, то това е една голяма облага за Македония и за нейното бъдеще, и непоклатимост от позиция на стопанската система и на нашата еднаквост.
Г. К.: Република Северна Македония с достолепието на пълноправен член ще седне на масата дружно с другите 29 държави-членки на НАТО. Ще се промени ли по някакъв метод македонската идея, когато се седне още веднъж на масата за диалози в комисията, която произтича от контракта на България с Република Северна Македония и чиито предмет на активност е изясняване на исторически въпроси?
Д. Г.: Ако имаме поради, че по време на предходните към този момент две години, откогато текат диалозите в тази комисия, от време на време от страна на България беше подсказвано, че би трябвало ние да гласуваме за начало на договаряния с Европейския съюз, че би трябвало България също по този начин, в процеса на тези договаряния с Европейски Съюз да даде единодушие за избрани области, които се преглеждат. Това беше от време на време употребявано в диалозите като напън. Не считам, че това можеше да се извърши от българска страна и по тази причина, и през днешния ден не считам, че и Македония, със започването на договарянията с Европейския съюз и с участието в НАТО, по някакъв метод ще злоупотреби с това. Сега, казано на политически език, нашата позиция е по-добра. Вече не виси над нас това изискване, че би трябвало да гласуваме за започване на договаряния с Европейския съюз, за НАТО. Това към този момент няма да участва като един тип изискване и в този смисъл може да се каже, че към този момент в този момент нашата позиция е по-лесна. Няма да се опасяваме толкоз. Но и не мисля, че това е причина в този момент ние да се отнасяме неотговорно и да злоупотребяваме с тази позиция, а ще ни бъде удобно да доведем до въпроси тези диалози.
Г. К.: Очевидно, от това, което ни казвате, можем да създадем извода, че откакто преминат, когато бъде допустимо да се осъществят, предварителните парламентарни избори, които прочее могат да станат и постоянни, както беше за есента планувано в Република Северна Македония, работата на смесената комисия смятате, че може да продължи.
Д. Г.: Разбира се. И би трябвало, и може да продължи съгласно мен работата на тази комисия. Само с разговор, с диалог може да се надмогнат тези недоразумения, на първо място исторически, сред България и Македония. Докато е прекратена работата на тази комисия, ще остане едно възприятие, че това добросъседство сред България и Македония не е откровено и че няма предпочитание да се надмогнат някои исторически въпроси, които обременяват връзките сред двете страни към този момент 60-70 години.
Г. К.: Много значим въпрос. Създава се усещане, че разногласията се водят по дословни, прекомерно съответни исторически проблеми. Аз обаче бих желал да Ви попитам малко по-обобщено. Имате ли чувството, че концепциите на България и надлежно на Република Северна Македония за интерпретация на историята, се разграничават прекомерно значително?
Д. Г.: Да, споделям това чувство. Аз имам свое виждане по този въпрос. България би трябвало да промени визията си към Македония за сегашното. Трябва да признае тази действителност, която е основана на територията на днешната Република Северна Македония. От друга страна македонската историография би трябвало малко по-смело и по-открито да заприказва за предишното. В този смисъл до момента в който в двете страни политиката и историографията стигнат до тези две визии по едно и също време, порастват и надминат тези радикални схващания, националистични схващания за предишното или за днешната действителност, тогава мисля, че може да се стигне до резултат. Всъщност това може да върви редом. Могат да се движат редом тези две надмогвания на обстановката. И в Република България, и в Македония.
Г. К. България признава актуалните действителности в Република Северна Македония, единствено че бележи в своята интерпретация като начало на основаването на македонска нация и македонски език, и производните атрибути на идентичността, решенията на Коминтерна и по-специално 1946 година.
Д. Г.: Тук е един от главните проблеми, с който и аз не мога да се съглася. Не може да се одобри образуването на македонската нация с указ от Коминтерна през 1944 година със завършването на Втората международна война, тъй като това е образувана страна от АСНОМ и неговите документи. Ако българската страна е подготвена да одобри, че процесът на основаване на актуалната македонска нация е почнал някъде през втората половина на 19 век, когато имаме обективно поява на македонизъм, без значение по какъв начин ще го дефинираме – политически, народен, сепаративен, териториален, съществуват детайли, които демонстрират процеса на основаване на една обособена еднаквост. Аз не мога да се съглася ние да беседваме за битие на македонска нация от 1944 нататък, основана с указ, имайки преди този момент един огромен брой на хора, на интелектуалци, на преподаватели, които ще потвърдят концепцията за основаване на нещо ново по тези земи. И тук е един от тези разногласия, които към момента съставляват препъни камък в полемиките.
Г. К.: Обаче в това време допускам добре сте осведомен за решението и резолюцията на българския парламент, който дефинира „ червени линии на идентичността “, оттатък които България не има намерение да отстъпи. Какво значи това решение на българския парламент от позиция на историческата полемика съгласно Вас?
Д. Г.: Тези две събития – декларацията на българския парламент и по-късно реакцията на Българската академия на науката на декларацията на македонската академия във връзка с езика, както и някои моменти в работата на нашата комисия, когато българските сътрудници на осмата среща в Охрид упорстваха да не се употребява прилагателното „ македонски “, като да вземем за пример „ македонски историци “, „ македонска страна “, а да се приказва за „ историци на Република Северна Македония “, „ история на Република Северна Македония “, респективно изхвърлянето на прилагателното „ македонски “, докара до едно огромно съмнение в работата на комисията. Затова повторното започване на работата на комисията, след тази пауза, която в този момент вършим, може би ще би трябвало да бъдат прегледани правилата, към които ние се съгласихме първоначално да работим и това рестартиране може би би трябвало авансово да бъдат сложени някои други основи за да тръгне по-добре работата на комисията. Декларацията и на Българска академия на науките, и на Българското национално заседание във връзка с Македония, за жалост съгласно мен не основава атмосфера на доверие и на по-лесна работа на комисията.
Г. К.: И въпреки всичко в хода на договарянията за интеграция на Република Северна Македония в Европейския съюз България, като пълновръстен член на съюза, има право да постанова несъгласие или да дефинира условия. Смятате ли, че София ще се възползва от това, в случай че не бъде осъществена, близка до българските разбирания, историческа идея.
Д. Г.: Не мисля, че това ще бъде прекомерно експлоатирано от страна на България. Вярвам, че България, като пълновръстен член на Европейския съюз, ще продължава да пази своите ползи, обаче не мисля, че тя ще експлоатира това толкоз доста и абсолютно ще стои на тази позиция. Това се отнася и за македонската страна. Македонската страна не може да стои на радикална позиция и да не се трансформира в някои връзки. Все още съм оптимист и имам вяра, че може да се реализира решение по тези въпроси. В последна сметка българският и македонският народ са най-близки нации. Ако ние не можем да намерим сред нас решение, то това би било една огромна покруса за тези наши връзки. /БГНЕС
Това сподели пред Георги Коритаров ръководителят от македонска страна на взаимната българо-македонска историческа комисия Драги Георгиев. Интервюто бе излъчено по ТВ Европа. Агенция БГНЕС разгласява цялостният текст от диалога:
Г. К.: И Република Северна Македония се намира в изключително състояние. По абсурден метод огромната наслада за натовското участие е сложена под знаменателя на паниките от епидемията.
Д. Г.: Да, както в цяла Европа, по този начин и в нашата страна, сянката на ковид участва мощно и всички живеем в напрежение и с желанието по-бързо да премине тази пандемия. За жал, прав сте. Това, което трябваше да бъде изблик на наслада на жителите на Македония поради приемането в НАТО и решението за започване на договаряния, не беше отпразнувано по метод, по който трябваше, нито получи мощен отзвук измежду популацията. Всички са пред тв приемниците и чакат да чуят какъв брой има болни през днешния ден от ковид. И всички тези позитивни вести останаха обратно и не получиха нужната публичност измежду популацията.
Г. К.: Вие сте бележит македонски историк и бих желал да Ви запитам като историк по какъв начин оценявате от позиция на историческото развиване на Република Северна Македония осъщественото пълноправно участие в НАТО? Това пълноправно участие в НАТО укрепва ли в допълнение по някакъв метод чувството за македонска историческа еднаквост?
Д. Г.: Не бих се прибирал доста обратно в историята, само че приемането на Македония като член на НАТО несъмнено е един от най-важните моменти в нейната модерна история. Според мен, след приемането на самостоятелност през 1991 година, това е един от най-важните моменти в историята на нейното битие. Напълно съм склонен с Вас, че това значи доста за укрепването на Македония като страна и на нейните жители. Онова, което беше предпочитание през последните три десетилетия да се присъединим към Европа, към европейските и международните нации, бих споделил към водещите нации, се реализира с приемането ни в НАТО. След като в този момент ние ще седнем на една маса с най-богатите страни в света и ще можем да изкажем нашето мнение, то това е една голяма облага за Македония и за нейното бъдеще, и непоклатимост от позиция на стопанската система и на нашата еднаквост.
Г. К.: Република Северна Македония с достолепието на пълноправен член ще седне на масата дружно с другите 29 държави-членки на НАТО. Ще се промени ли по някакъв метод македонската идея, когато се седне още веднъж на масата за диалози в комисията, която произтича от контракта на България с Република Северна Македония и чиито предмет на активност е изясняване на исторически въпроси?
Д. Г.: Ако имаме поради, че по време на предходните към този момент две години, откогато текат диалозите в тази комисия, от време на време от страна на България беше подсказвано, че би трябвало ние да гласуваме за начало на договаряния с Европейския съюз, че би трябвало България също по този начин, в процеса на тези договаряния с Европейски Съюз да даде единодушие за избрани области, които се преглеждат. Това беше от време на време употребявано в диалозите като напън. Не считам, че това можеше да се извърши от българска страна и по тази причина, и през днешния ден не считам, че и Македония, със започването на договарянията с Европейския съюз и с участието в НАТО, по някакъв метод ще злоупотреби с това. Сега, казано на политически език, нашата позиция е по-добра. Вече не виси над нас това изискване, че би трябвало да гласуваме за започване на договаряния с Европейския съюз, за НАТО. Това към този момент няма да участва като един тип изискване и в този смисъл може да се каже, че към този момент в този момент нашата позиция е по-лесна. Няма да се опасяваме толкоз. Но и не мисля, че това е причина в този момент ние да се отнасяме неотговорно и да злоупотребяваме с тази позиция, а ще ни бъде удобно да доведем до въпроси тези диалози.
Г. К.: Очевидно, от това, което ни казвате, можем да създадем извода, че откакто преминат, когато бъде допустимо да се осъществят, предварителните парламентарни избори, които прочее могат да станат и постоянни, както беше за есента планувано в Република Северна Македония, работата на смесената комисия смятате, че може да продължи.
Д. Г.: Разбира се. И би трябвало, и може да продължи съгласно мен работата на тази комисия. Само с разговор, с диалог може да се надмогнат тези недоразумения, на първо място исторически, сред България и Македония. Докато е прекратена работата на тази комисия, ще остане едно възприятие, че това добросъседство сред България и Македония не е откровено и че няма предпочитание да се надмогнат някои исторически въпроси, които обременяват връзките сред двете страни към този момент 60-70 години.
Г. К.: Много значим въпрос. Създава се усещане, че разногласията се водят по дословни, прекомерно съответни исторически проблеми. Аз обаче бих желал да Ви попитам малко по-обобщено. Имате ли чувството, че концепциите на България и надлежно на Република Северна Македония за интерпретация на историята, се разграничават прекомерно значително?
Д. Г.: Да, споделям това чувство. Аз имам свое виждане по този въпрос. България би трябвало да промени визията си към Македония за сегашното. Трябва да признае тази действителност, която е основана на територията на днешната Република Северна Македония. От друга страна македонската историография би трябвало малко по-смело и по-открито да заприказва за предишното. В този смисъл до момента в който в двете страни политиката и историографията стигнат до тези две визии по едно и също време, порастват и надминат тези радикални схващания, националистични схващания за предишното или за днешната действителност, тогава мисля, че може да се стигне до резултат. Всъщност това може да върви редом. Могат да се движат редом тези две надмогвания на обстановката. И в Република България, и в Македония.
Г. К. България признава актуалните действителности в Република Северна Македония, единствено че бележи в своята интерпретация като начало на основаването на македонска нация и македонски език, и производните атрибути на идентичността, решенията на Коминтерна и по-специално 1946 година.
Д. Г.: Тук е един от главните проблеми, с който и аз не мога да се съглася. Не може да се одобри образуването на македонската нация с указ от Коминтерна през 1944 година със завършването на Втората международна война, тъй като това е образувана страна от АСНОМ и неговите документи. Ако българската страна е подготвена да одобри, че процесът на основаване на актуалната македонска нация е почнал някъде през втората половина на 19 век, когато имаме обективно поява на македонизъм, без значение по какъв начин ще го дефинираме – политически, народен, сепаративен, териториален, съществуват детайли, които демонстрират процеса на основаване на една обособена еднаквост. Аз не мога да се съглася ние да беседваме за битие на македонска нация от 1944 нататък, основана с указ, имайки преди този момент един огромен брой на хора, на интелектуалци, на преподаватели, които ще потвърдят концепцията за основаване на нещо ново по тези земи. И тук е един от тези разногласия, които към момента съставляват препъни камък в полемиките.
Г. К.: Обаче в това време допускам добре сте осведомен за решението и резолюцията на българския парламент, който дефинира „ червени линии на идентичността “, оттатък които България не има намерение да отстъпи. Какво значи това решение на българския парламент от позиция на историческата полемика съгласно Вас?
Д. Г.: Тези две събития – декларацията на българския парламент и по-късно реакцията на Българската академия на науката на декларацията на македонската академия във връзка с езика, както и някои моменти в работата на нашата комисия, когато българските сътрудници на осмата среща в Охрид упорстваха да не се употребява прилагателното „ македонски “, като да вземем за пример „ македонски историци “, „ македонска страна “, а да се приказва за „ историци на Република Северна Македония “, „ история на Република Северна Македония “, респективно изхвърлянето на прилагателното „ македонски “, докара до едно огромно съмнение в работата на комисията. Затова повторното започване на работата на комисията, след тази пауза, която в този момент вършим, може би ще би трябвало да бъдат прегледани правилата, към които ние се съгласихме първоначално да работим и това рестартиране може би би трябвало авансово да бъдат сложени някои други основи за да тръгне по-добре работата на комисията. Декларацията и на Българска академия на науките, и на Българското национално заседание във връзка с Македония, за жалост съгласно мен не основава атмосфера на доверие и на по-лесна работа на комисията.
Г. К.: И въпреки всичко в хода на договарянията за интеграция на Република Северна Македония в Европейския съюз България, като пълновръстен член на съюза, има право да постанова несъгласие или да дефинира условия. Смятате ли, че София ще се възползва от това, в случай че не бъде осъществена, близка до българските разбирания, историческа идея.
Д. Г.: Не мисля, че това ще бъде прекомерно експлоатирано от страна на България. Вярвам, че България, като пълновръстен член на Европейския съюз, ще продължава да пази своите ползи, обаче не мисля, че тя ще експлоатира това толкоз доста и абсолютно ще стои на тази позиция. Това се отнася и за македонската страна. Македонската страна не може да стои на радикална позиция и да не се трансформира в някои връзки. Все още съм оптимист и имам вяра, че може да се реализира решение по тези въпроси. В последна сметка българският и македонският народ са най-близки нации. Ако ние не можем да намерим сред нас решение, то това би било една огромна покруса за тези наши връзки. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ