България трябва да плати близо 90 000 лева обезщетение на

България би трябвало да заплати близо 90 000 лв. обезщетение на жител, който е бил съществено ощетен от непозволените дейности на данъчната администрация. Това излиза наяве от решение на Европейския съд по правата на индивида, отдадено на странните практики на Националната организация по приходите (НАП).

През 2000 година на Йордан Антонов от Силистра му е назначена данъчна проверка. Към оня миг той управлява земеделска кооперация в региона. Около година по-късно данъчните в Силистра му издават инспекционен акт, който споделя, че Антонов дължи 55 013 лева налози. Земеделецът апелира, само че Върховният административен съд (ВАС) отхвърля да прегледа жалбата му поради изтърван период.

През 2003 година земеделецът желае от Национална агенция за приходите да му се направи нова проверка. Данъчните първо отхвърлят, само че Антонов този път съблюдава периодите и желае от съда анулация на отхвърли. Върховен административен съд този път отсъжда в негова изгода. Магистратите откриват, че проверката от 2001 година е направена на Антонов като физическо лице, само че Национална агенция за приходите му е начислила налозите върху приходите на кооперацията, а върху неговите персонални.

През 2004 година Национална агенция за приходите прави нова проверка и стига до извода, че земеделецът дължи “само “ 40 729 лева Антонов е квалифициран и апелира новия инспекционен акт в период, а съдът го анулира. Междувременно обаче данъчните са завели изпълнително дело и съумяват да вземат 42 386 лева с ликвидация на имущество.

Въпреки правосъдното решение за ревизионните актове, Национална агенция за приходите отхвърля двете претенции за възобновяване на сумата. Данъчните изяснява, че съдилищата са отменили проверката от 2004 година, само че тази от 2001 година е в действие. Те изцяло пренебрегват обстоятелството, че двете проверки са с еднакъв предмет.