ЕС на две скорости: Мястото на България в новото ядро на Европа
България би трябвало да бъде част от страните на първа скорост в Европа. Страната ни би трябвало да бъде дейна в развиването на Европейския съюз. Това обясниха дипломати и специалисти по време на полемика за евроинтеграцията. Те показват политическата неустойчивост като съществена спънка. Липсата на равнопоставени критерии за ядрото на съюза също е проблем. Шест водещи страни – Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Нидерландия – към този момент предизвикват по-дълбока интеграция.
Тези страни се стремят към засилено съдействие в защитата и стопанската система. Министрите на финансите на тези шест страни организираха видеоконференция по тематиката. Те подчертаха, че планът е отворен за нови участници. Европа стартира да се прегрупира и България би трябвало да откри своето място в този развой.
доктор Любомир Кючуков, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки:
„ България естество по другите тематики може да бъде както измежду водещите, по този начин и измежду страните, които се причисляват, стига самата концепция да допуска опция за присъединение. “
Кохезионната политика и районната непоклатимост са основни за София. Инвестициите и селското стопанство също остават водещи цели. България не трябва да изостава от интеграцията в финансовите пазари. Дигиталното евро е друга значима сфера за развиване. Политическата непоклатимост е наложителна за отбраната на националните ползи в Брюксел.
доцент Светла Бонева, декан в УНСС:
„ България би трябвало да обясни посоката, а по-късно да приказваме за скорости. България би трябвало да следва своя интерес и той е в Европа и да взе участие във всички интеграционни процеси. “
доктор Меглена Плугчиева, заместител министър-председател на Република България (2008 – 2009):
„ Непрекъснатите избори и смени на държавни управления, България губи тежест, губи профил, не ни вземат като сериозен сътрудник. “
Евродепутатът Радан Кънев счита, че „ Европа на две скорости “ е късмет за България. Това може да приключи режима на непрекъснато закъснение. Ползите включват засилена индустриална политика „ Made in EU “. Това е значимо за българския експорт към немския пазар. Страната към този момент взе участие в засилено съдействие посредством Европейската прокуратура.
Димитър Гърдев, ръководител на Комисията по европейски въпроси:
„ В настоящия свят на внезапна конкуренция, технологически напредък в изкуствения разсъдък, в новите технологии е ясно, че една страна сама не може да доближи тези параметри във водещите на света посоки. “
Президентът Румен Радев изрази опасения по отношение на разделянето на съюза. Той има вяра, че това ще понижи общата конкурентоспособност. Николай Джамбазки също предизвестява за риск от преобразяване на българите в хора „ втора употреба “. Людмила Елкова отбелязва, че концепцията е предизвикана от блокадите на Унгария.
На 19 март водачите на Европейски Съюз ще разискват стратегическите провокации пред Европа. Урсула фон дер Лайен ще показа пътна карта за единния пазар. Тя обгръща телекомуникациите, енергетиката и финансовите пазари. Германия упорства за този модел, с цел да избегне блокиране от най-бавните страни. Това акцентира немският финансов министър Ларс Клингбайл.
