ЕС на две скорости - къде е България?
България би трябвало да бъде част от страните на първа скорост в Европа, само че страната би трябвало да бъде дейна в приноса си за развиването на Европейския съюз. Това обясниха дипломати и специалисти на полемика за бъдещето на евроинтеграцията. Те дефинираха политическата неустойчивост като спънка, само че и неналичието на равнопоставени критерии за страните, които биха били ядрото на Европейския съюз.
Шестте водещи страни, които предизвикват по-дълбока и бърза интеграция в Европейски Съюз са Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Нидерландия. Те се стремят към тясно съдействие в защитата, стопанската система и конкурентоспособността. Въпросът е дали към тези страни ще могат да се причислят и други на база ясни критерии или въз основа на икономическа мощност и политическо въздействие.
доктор Любомир Кючуков, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки: " България естество по другите тематики може да бъде както измежду водещите, по този начин и измежду страните, които се причисляват, стига самата концепция да допуска опция за присъединение. "
Кохезионната политиката, районната непоклатимост, вложенията и селското стопанство сa значими за България, показват специалистите. Страната не трябва да изостава от европейската си интеграция в съюза на финансовите пазари и цифровото евро. Затова освен въпросът за скоростите, а и за посоката на развиване имат значение.
доцент Светла Бонева, декан на факултет " Международна стопанска система и политика ", УНСС: " България би трябвало да обясни посоката, а по-късно да приказваме за скорости. България би трябвало да следва своя интерес и той е в Европа и да взе участие във всички интеграционни процеси. "
Нужна е политическа непоклатимост, с цел да може страната да отбрани ползите си дружно с останалите европейски страни.
доктор Меглена Плугчиева, заместител министър-председател на Република България (2008 - 2009): " Непрекъснатите избори и смени на държавни управления, България губи тежест, губи профил, не ни вземат като сериозен сътрудник. "
Димитър Гърдев, ръководител на Комисията по европейски въпроси и надзор на европейските фондове на Народното събрание (2025 - 2026): " В настоящия свят на внезапна конкуренция, технологически напредък в изкуствения разсъдък, в новите технологии е ясно, че една страна сама не може да доближи тези параметри във водещите на света посоки. "
Експертите подсетиха и за срещата на върха на водачите в Европейски Съюз на 19 март, когато ще се разискват точно стратегически въпроси за провокациите пред Европа и политиките за превъзмогването им.
Шестте водещи страни, които предизвикват по-дълбока и бърза интеграция в Европейски Съюз са Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Нидерландия. Те се стремят към тясно съдействие в защитата, стопанската система и конкурентоспособността. Въпросът е дали към тези страни ще могат да се причислят и други на база ясни критерии или въз основа на икономическа мощност и политическо въздействие.
доктор Любомир Кючуков, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки: " България естество по другите тематики може да бъде както измежду водещите, по този начин и измежду страните, които се причисляват, стига самата концепция да допуска опция за присъединение. "
Кохезионната политиката, районната непоклатимост, вложенията и селското стопанство сa значими за България, показват специалистите. Страната не трябва да изостава от европейската си интеграция в съюза на финансовите пазари и цифровото евро. Затова освен въпросът за скоростите, а и за посоката на развиване имат значение.
доцент Светла Бонева, декан на факултет " Международна стопанска система и политика ", УНСС: " България би трябвало да обясни посоката, а по-късно да приказваме за скорости. България би трябвало да следва своя интерес и той е в Европа и да взе участие във всички интеграционни процеси. "
Нужна е политическа непоклатимост, с цел да може страната да отбрани ползите си дружно с останалите европейски страни.
доктор Меглена Плугчиева, заместител министър-председател на Република България (2008 - 2009): " Непрекъснатите избори и смени на държавни управления, България губи тежест, губи профил, не ни вземат като сериозен сътрудник. "
Димитър Гърдев, ръководител на Комисията по европейски въпроси и надзор на европейските фондове на Народното събрание (2025 - 2026): " В настоящия свят на внезапна конкуренция, технологически напредък в изкуствения разсъдък, в новите технологии е ясно, че една страна сама не може да доближи тези параметри във водещите на света посоки. "
Експертите подсетиха и за срещата на върха на водачите в Европейски Съюз на 19 март, когато ще се разискват точно стратегически въпроси за провокациите пред Европа и политиките за превъзмогването им.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ