България ще се разделя на 4 района за планиране. По

България ще се разделя на 4 региона за обмисляне. По решение на Министерския съвет Националният статистически институт (НСИ) получава мандат за осъществяване на договаряния със статистическата работа на Европейската комисия „ Евростат “ за смяна в обсега на районите от равнище 2 в Република България и да показа пред нея вид за ново райониране за статистически цели. Целта е те да бъдат приведени в сходство с европейските условия за определяне на обща подредба на териториалните единици за статистически цели (NUTS).

Вместо на 6 региона на обмисляне, страната ще бъде разграничена на 4 региона, като столицата се обособява като обособен регион.

Промяната се постанова, защото Северозападният и Северен централен райони не дават отговор на условията на Евростат за най-малък брой на популацията в районите за статистически цели – 800 000 души. Обхватът на районите от равнище 2 е избран в Закона за районното развиване и би трябвало да подхожда на условията на общата подредба на териториалните единици за статистически цели. Изменението няма да докара до отражение в административно-териториалното устройство на страната.

Определеният вид за нов обсег на районите от равнище 2, който ще показа Национален статистически институт, е приоритизиран всред общо три оферти на Междуведомствена работна група, след разбор на резултатите от извършени публично разискване и съгласувателни процедури. Вариантът за нов обсег на районите от равнище 2 в Република България е с четири района за обмисляне от равнище 2, както следва:

Северен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра;

Източен, включващ областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол;

Южен, включващ областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали;

Столичен, включващ област София (Столична община).

Новото райониране ще докара до възстановяване на използването на политиката за районно развиване, защото основава условия за по-равномерно систематизиране на ресурсите, стимулиране на икономическото и обществено развиване в районите и понижаване на междурегионалните разлики посредством по-целенасочени старания за влияние на районно равнище.