България кандидатства традиционната сезонна паша в планините да стане част от ЮНЕСКО
България се включи в многонационалната номинация за присъединение към детайла " Пасищни обичаи ", вписан в Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, заяви в петък Министерство на земеделието и храните.
Включването на България акцентира благосъстоянието на локалните обичаи, свързани с пасищното отглеждане на животни, както и ангажираността на страната ни към съхранението и популяризирането на устойчивите практики, излъчени през поколенията, прецизират от ведомството
" Пасищни обичаи " са включени в Представителния лист на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО на 18-ата сесия на Международния комитет за запазване на Световното нематериално културно завещание през 2023 година До момента детайлът включваше девет държбания, Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Румъния и Испания.
Кой взе участие в взаимната кандидатура и що е то " пасищни обичаи "?
Съвместната кандидатура за разширение е от страна на: България, Полша, Сърбия, Словакия, Турция и Украйна.
Сезонното напредване на стадата е обект на вековни знания и традицията се предава в фамилиите. Под " Пасищни обичаи " се има поради миграцията на стада тревопасни животни (овце, крави, кози и др.) към отдалечени пасища на сезонна паша. Обикновено се практикува в планинските региони.
Планините оферират обширни пасища, на които животните се отглеждат през по-голямата част от годината. Благодарение на стадата и лятната паша, земята в планинските пасища не е обрасла с шубраци и резервира своята висока естествена стойност.
Тези пасища са богати на биологично многообразие и основават мозайка от изключителни пейзажи, като в това време са източник на огромен брой млечни и месни артикули със предпазени наименования за генезис. В България планинската паша е способствала образуването на неповторими екосистеми, съществуващи и до през днешния ден във всички високи планини.
Пасищното отглеждане на животни включва още набор от празнични обичаи, които съпътстват отпътуването на животните към пасищата, като да вземем за пример летни пасищни фестивали и обичайни обреди.
То способства за общественото приобщаване, укрепването на културната еднаквост и връзките сред фамилиите, общностите и териториите, като в същото време противодейства на последствията от обезлюдяването на селските региони.
Какво обгръща регистрацията?
Регистрацията в Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, обгръща методите на развъждане на животните и практиките на ръководство на пасищата, както и на обвързваните с обичайна паша занаяти и хранителни артикули, които са приети за принос към човечеството.
Министерство на земеделието и храните инициира и координира процедурата по присъединение на България в партньорство с Министерство на културата и Министерство на външните работи. Пасищните обичаи на българските животновъди са вписани в националния указател на нематериалното културно завещание “Живи човешки съкровища – България ”, поддържан от Министерство на културата.
Включването на България акцентира благосъстоянието на локалните обичаи, свързани с пасищното отглеждане на животни, както и ангажираността на страната ни към съхранението и популяризирането на устойчивите практики, излъчени през поколенията, прецизират от ведомството
" Пасищни обичаи " са включени в Представителния лист на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО на 18-ата сесия на Международния комитет за запазване на Световното нематериално културно завещание през 2023 година До момента детайлът включваше девет държбания, Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Румъния и Испания.
Кой взе участие в взаимната кандидатура и що е то " пасищни обичаи "?
Съвместната кандидатура за разширение е от страна на: България, Полша, Сърбия, Словакия, Турция и Украйна.
Сезонното напредване на стадата е обект на вековни знания и традицията се предава в фамилиите. Под " Пасищни обичаи " се има поради миграцията на стада тревопасни животни (овце, крави, кози и др.) към отдалечени пасища на сезонна паша. Обикновено се практикува в планинските региони.
Планините оферират обширни пасища, на които животните се отглеждат през по-голямата част от годината. Благодарение на стадата и лятната паша, земята в планинските пасища не е обрасла с шубраци и резервира своята висока естествена стойност.
Тези пасища са богати на биологично многообразие и основават мозайка от изключителни пейзажи, като в това време са източник на огромен брой млечни и месни артикули със предпазени наименования за генезис. В България планинската паша е способствала образуването на неповторими екосистеми, съществуващи и до през днешния ден във всички високи планини.
Пасищното отглеждане на животни включва още набор от празнични обичаи, които съпътстват отпътуването на животните към пасищата, като да вземем за пример летни пасищни фестивали и обичайни обреди.
То способства за общественото приобщаване, укрепването на културната еднаквост и връзките сред фамилиите, общностите и териториите, като в същото време противодейства на последствията от обезлюдяването на селските региони.
Какво обгръща регистрацията?
Регистрацията в Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, обгръща методите на развъждане на животните и практиките на ръководство на пасищата, както и на обвързваните с обичайна паша занаяти и хранителни артикули, които са приети за принос към човечеството.
Министерство на земеделието и храните инициира и координира процедурата по присъединение на България в партньорство с Министерство на културата и Министерство на външните работи. Пасищните обичаи на българските животновъди са вписани в националния указател на нематериалното културно завещание “Живи човешки съкровища – България ”, поддържан от Министерство на културата.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ