България се управлява от отявлени комунисти
България се ръководи от отявлени комунисти и левичари. Мисля, че би трябвало всекидневно да им се напомня на алените кратуни (да, и за ГЕРБ говоря), че свободната стопанска самодейност, заложена в член 19 на Конституцията на Република България, е единственият път за резистентен напредък на една стопанска система, способна да обезпечи на работливите, знаещите и можещите - благосъстояние, на пенсионерите - заслужен живот, а на групите в неравностойно състояние – съответна грижа. Това написа в собствен коментар Йордан Иванов - ръководител на ДСБ Пловдив.
Това е ясно на няколко милиона българи не от през днешния ден, не и от през вчерашния ден. Стопанската самодейност на възрожденските българи е най-големият образец за това. Свободният бизнес и идеите на общности по места са спомогнали за възхода на България. Свободното от дотации земеделие, нерекетираните занаятчии и фабричното и манифактурното произвеждане, освободени от партиен рекет, са довели до същински дребен бизнес и определяне на устойчиви икономически контактите с европейските страни. Тук не следва да изключим и бизнес връзките ни с османската империя, откакто тя е залята с капитали от Европа вследствие на Хатихумаюн, упоменат в Парижкия кротичък контракт, който дава подтик на светската просвета в съседката ни. Тези неща, заедно, вършат възхода на България в тези времена факт. Как е било допустимо това? Предприемчивите и инициативни българи не са били подложени на рекет, никой не им е взимал парите, с цел да им ги подарява пред камерите, и високият експортен капацитет на страната е бил подложен на фундамент. Стопанската самодейност и духовният избор са довели до образуването и „ високото стоене “ на българската нация в тези времена. Както преди, по този начин и в този момент правото на свободна стопанска самодейност си има своите справедливи измерения:
- Свободата на договаряне - Къде е през днешния ден тя, когато през днешния ден бизнесът по места е подложен на тежък рекет? Ако искаш да продаваш суджук, има огромна възможност локален партиен функционер да пристигна да ти го вземе.
- Свободна конкуренция - Къде е през днешния ден тя, когато корупцията се управлява от най-високо равнище? Свободна конкуренция ще има на първо време тогава, когато се обезглави корупцията. В пазарните и публични връзки щом има високи равнища на корупция, свободната конкуренция е изцяло невъзможна. Едното автоматизирано изключва другото. Точно както наличието на ГЕРБ и Българска социалистическа партия във властта автоматизирано изключва изработката на промени в страната. Свободната конкуренция се характеризира преди всичко с равни старт и права за инициативните хора. В България бизнесът освен че няма равни старт и права, само че няма и равни отговорности. Равните права, отговорности и отговорности могат да бъдат обезпечени единствено и само от работеща правосъдна система. Политическата поддръжка на властимащите в България може да изстреля бизнесът, който стои покрай партиите, надалеч пред неговите съперници. И всичко това, в съвсем всеки бранш в страната. Т.е. свободната конкуренция изцяло липсва. Разбира се, когато приказваме за конкуренция, не следва да пропущаме и българската Комисия за защита на конкуренцията, която действа по-скоро като бюро услуги /плащаш и се случва каквото искаш/ в сравнение с като мощен регулатор, който се меси единствено там и тогава, където и когато му е работа.
- Свобода на практикуване на икономическа и комерсиална активност - Къде е тя, когато в България се краде частна благосъстоятелност? Къде е свободата ни, когато не можем да разчитаме на съда при кражба на частна благосъстоятелност? Къде е тази независимост, при изискване че в случай че искаш да стартираш малък бизнес, някое продължение на централната власт на локално равнище – да вземем за пример Регионална инспекция за опазване на околната среда, РЗИ или някаква друга комисия, в която кадрува локалния партиен водач – ще те направи минимум на вманиачен от рекет, условия, документи и разрешителни. От трите измерения на “свободната стопанска инициатива”, това звучи най-абсурдно за България. На фона на всички регулатори, които работят като бутони за въздигане и срутване на цели компании в България, свободата на практикуване на комерсиална активност звучи като химера. А на фона на органите на правосъдната власт, посредством които се краде частната благосъстоятелност, свободата стопански да се развиваш звучи като фантазия.
Правото на пазарна самодейност, несъмнено, няма безспорен темперамент. Когато става въпрос за ограничение на действия, които заплашват националния интерес, човешкия живот, публичното здраве и териториалната целокупност на страната, страната с нейните малцина, само че доста мощни институции, би трябвало да влезе в своята контролна роля. Но в тези сегменти се изчерпва намесата на страната. Повтарям – контролна роля, а не регулаторна. Това е фундаменталната разлика сред свободните десни, които осъзнават, че благосъстоянието на една нация е проекция на равнопоставеността на всички субекти в пазарния живот, и левите, които считат, че страната би трябвало да контролира всеки един аспект от човешкия живот. Всяка една нова регулация е десетки нови предпоставки за корупция. Звучи познато, нали?
Сега забравете, че в ГЕРБ има комунисти като Георги Марков, забравете и че Георги Гергов е бил обвързван със Съюз на демократичните сили, забравете и че патриотите са основани от Движение за права и свободи. Омешали са се като доста гладни хиени на дребна трапеза. Да, забравете това, то не е значимо в този момент. Замислете се друго – кои комунисти по-точно, ГЕРБ или Българска социалистическа партия, с ръководството си ни вършат по-богати? Докато страната не се отдръпна от сферата на директната стопанска интензивност, осигурявайки равни права и отговорности на всички субекти в публичния живот, разломът сред небогати и богати ще става по-голям, междинната класа ще бъде фантазия, а монополите, посредством повдигане на цени, ще разграбват дребното покачване на заплати и нелепото по мярка индексиране на пенсии.
Това е ясно на няколко милиона българи не от през днешния ден, не и от през вчерашния ден. Стопанската самодейност на възрожденските българи е най-големият образец за това. Свободният бизнес и идеите на общности по места са спомогнали за възхода на България. Свободното от дотации земеделие, нерекетираните занаятчии и фабричното и манифактурното произвеждане, освободени от партиен рекет, са довели до същински дребен бизнес и определяне на устойчиви икономически контактите с европейските страни. Тук не следва да изключим и бизнес връзките ни с османската империя, откакто тя е залята с капитали от Европа вследствие на Хатихумаюн, упоменат в Парижкия кротичък контракт, който дава подтик на светската просвета в съседката ни. Тези неща, заедно, вършат възхода на България в тези времена факт. Как е било допустимо това? Предприемчивите и инициативни българи не са били подложени на рекет, никой не им е взимал парите, с цел да им ги подарява пред камерите, и високият експортен капацитет на страната е бил подложен на фундамент. Стопанската самодейност и духовният избор са довели до образуването и „ високото стоене “ на българската нация в тези времена. Както преди, по този начин и в този момент правото на свободна стопанска самодейност си има своите справедливи измерения:
- Свободата на договаряне - Къде е през днешния ден тя, когато през днешния ден бизнесът по места е подложен на тежък рекет? Ако искаш да продаваш суджук, има огромна възможност локален партиен функционер да пристигна да ти го вземе.
- Свободна конкуренция - Къде е през днешния ден тя, когато корупцията се управлява от най-високо равнище? Свободна конкуренция ще има на първо време тогава, когато се обезглави корупцията. В пазарните и публични връзки щом има високи равнища на корупция, свободната конкуренция е изцяло невъзможна. Едното автоматизирано изключва другото. Точно както наличието на ГЕРБ и Българска социалистическа партия във властта автоматизирано изключва изработката на промени в страната. Свободната конкуренция се характеризира преди всичко с равни старт и права за инициативните хора. В България бизнесът освен че няма равни старт и права, само че няма и равни отговорности. Равните права, отговорности и отговорности могат да бъдат обезпечени единствено и само от работеща правосъдна система. Политическата поддръжка на властимащите в България може да изстреля бизнесът, който стои покрай партиите, надалеч пред неговите съперници. И всичко това, в съвсем всеки бранш в страната. Т.е. свободната конкуренция изцяло липсва. Разбира се, когато приказваме за конкуренция, не следва да пропущаме и българската Комисия за защита на конкуренцията, която действа по-скоро като бюро услуги /плащаш и се случва каквото искаш/ в сравнение с като мощен регулатор, който се меси единствено там и тогава, където и когато му е работа.
- Свобода на практикуване на икономическа и комерсиална активност - Къде е тя, когато в България се краде частна благосъстоятелност? Къде е свободата ни, когато не можем да разчитаме на съда при кражба на частна благосъстоятелност? Къде е тази независимост, при изискване че в случай че искаш да стартираш малък бизнес, някое продължение на централната власт на локално равнище – да вземем за пример Регионална инспекция за опазване на околната среда, РЗИ или някаква друга комисия, в която кадрува локалния партиен водач – ще те направи минимум на вманиачен от рекет, условия, документи и разрешителни. От трите измерения на “свободната стопанска инициатива”, това звучи най-абсурдно за България. На фона на всички регулатори, които работят като бутони за въздигане и срутване на цели компании в България, свободата на практикуване на комерсиална активност звучи като химера. А на фона на органите на правосъдната власт, посредством които се краде частната благосъстоятелност, свободата стопански да се развиваш звучи като фантазия.
Правото на пазарна самодейност, несъмнено, няма безспорен темперамент. Когато става въпрос за ограничение на действия, които заплашват националния интерес, човешкия живот, публичното здраве и териториалната целокупност на страната, страната с нейните малцина, само че доста мощни институции, би трябвало да влезе в своята контролна роля. Но в тези сегменти се изчерпва намесата на страната. Повтарям – контролна роля, а не регулаторна. Това е фундаменталната разлика сред свободните десни, които осъзнават, че благосъстоянието на една нация е проекция на равнопоставеността на всички субекти в пазарния живот, и левите, които считат, че страната би трябвало да контролира всеки един аспект от човешкия живот. Всяка една нова регулация е десетки нови предпоставки за корупция. Звучи познато, нали?
Сега забравете, че в ГЕРБ има комунисти като Георги Марков, забравете и че Георги Гергов е бил обвързван със Съюз на демократичните сили, забравете и че патриотите са основани от Движение за права и свободи. Омешали са се като доста гладни хиени на дребна трапеза. Да, забравете това, то не е значимо в този момент. Замислете се друго – кои комунисти по-точно, ГЕРБ или Българска социалистическа партия, с ръководството си ни вършат по-богати? Докато страната не се отдръпна от сферата на директната стопанска интензивност, осигурявайки равни права и отговорности на всички субекти в публичния живот, разломът сред небогати и богати ще става по-голям, междинната класа ще бъде фантазия, а монополите, посредством повдигане на цени, ще разграбват дребното покачване на заплати и нелепото по мярка индексиране на пенсии.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ