България се разпада по външна поръчка
България се разпада по външна поръчка. Да, имаме си съд, войска и вътрешни силови структури, само че са в трагично положение.
Около Деня на Съединението някои политици, общественици, учени и видни жители показаха мнение, че страната ни е в една или друга степен порутена, а народецът – трагично разлъчен и погнусен от своето настояще.
Шефът на ПГ на Българска социалистическа партия в Народното събрание Борислав Гуцанов:
„ На прага сме на цялостен разпад на държавността, намираме се в неуместна политическа обстановка при изрично публично съмнение “.
Проф. Нако Стефанов уверено твърди, че „ ние сме очевидци на полуразпад на държавността и на българския дух “.
Проф. Васил Проданов написа, че България е страната с най-висока смъртност на човек от популацията измежду страните в Европейски Съюз. И напомня, че към 2009 година към този момент се е смъкнала до равнището на страната с най-голяма детска смъртност в Европа и на второ място в света по сърдечно-съдови болести.
Пълен разпад, полуразпад, прогресиращ разпад…
Не е вест, тези диагнози се носят в осведомителното пространство от началото на така наречен кротичък преход от социализъм тоталитарен към капитализъм развъртян. Сега обаче незабавно се появиха противоположни изказвания в успокоителен и даже оптимизиращ звук.
Внушава се чувство за безизходност, за апокалипсис, пресилено е, декларира политологът доцент Стойчо Стойчев. При съществуване на същинска спешна обстановка изборната интензивност на жителите щяла да бъде висока, а тя е ниска.
Няма рецесия, затова!
А с противоположните изказвания се нападна директно откритата у нас народна власт и се цели промяната ѝ! Ти да видиш!
Няма разпад на държавността, безапелационен е и Нидал Алгафари, познавач по политически пиар. Имаме си, споделя, войска, полиция, министерства на финансите и стопанската система, те си работят, значи имаме си и страна.
Държавата се крепи на институциите и в тях никой не говорел за разпад. Говорят го политиците, само че те не били тези, които би трябвало да я крепят. Последното е принос в политологията.
Според книжките Държава още е Върховна власт, водеща самостоятелна политика.
По-стара форма е Владичество върху избрана територия. Символизирано в редица европейски страни със златен глобус с кръст от горната страна като емблема в ръката на самодържеца. Най-често се схваща като самостоятелна независима страна.
Целите на страната се реализират посредством главните ѝ функционалности.
Те са две – вътрешна и външна. Вътрешната: да обезпечава вътрешния ред и сигурност, правата на хората, да опазва собствеността на юридическите и физическите лица и основава условия за развиването ѝ въз основа на закони.
Да подсигурява независимостта на страната, териториалната целокупност и граничната цялост.
Пак тази функционалност има значима роля за развиването на образованието, науката и културата, за опазването на здравето, пенсионното дело, публичното обезпечаване.
Защитата на собствеността и разпределението на богатствата се реализира от държавен уред, обществената власт се трансформира в политическа, а публичното ръководство става държавно.
Обаче властта действително се крепи върху силата на принудата и наказването, върху изключително значимия публичен регулатор правото, само че в никакъв случай единствено върху престижа на властимащите.
Съдът, армията и вътрешните силови структури – полицейски и секрети – са първата по значимост опора на страната.
Обективното им положение е огледало за положението на държавността в една страна. Стадо без кучета – вълци го яли, казано е. Преди всичко към тази сложна опора антични хорица са поискали да се откри господство върху тяхна краткотрайна земя.
Да, имаме си ги съд, войска и вътрешни силови структури, само че в какво положение са?
О. з. полк. Румен Стоянов, боен авиатор и инструктор 1 клас: „ След 20 години в НАТО водачите ни са с нулева подготовка и натренираност… „ Атлантици “ обещаваха по натовски стандарт 200 часа за водач, а летят по 5 – и то не всички… Виновни са всички, от водачите до депутатите! “
Не единствено авиацията е в трагично положение, изобщо армията е в такова. И Министерство на вътрешните работи се тресе от най-малко тридесетина години организационно, материално и кадрово. А генералите и комисарите по обвързване се постанова да настояват, че не е чак цялостна драмата при тях.
Правосъдието… все е за главен ремонт.
Значи и държавността е сред полу- и цялостен разпад. Съвсем не е инцидентно, а от боязън да не им подреден прелом.
Втората опора на държавността явно е своя парична единица като мощен инструмент за надзор върху икономическия и обществения живот, опазването на здравето, публичното обезпечаване и пенсионното дело в най-малко релативно самостоятелна страна.
Във валутен ръб сме, въодушевено управниците ни имат намерение скоро изобщо да отстранен левчето. Разпад с тежки проблеми.
Третата опора е културата, тук са науката и образованието.
Върху всичките са нанесени от съществени до доста тежки провали. България се разпада по външна поръчка. Постоянно настояща задача е размиването на националната еднаквост на българина. Не сме индивид, а съвсем стопроцентов обект поради водената външна политика.
В действителен васалитет с детайли на колония, поднесен като партньорство.
Демократична е онази власт, която се поддържа от огромната част от народа. Тази не се поддържа, единствено се търпи, само че освен това обществото се разединява и морално загнива. Едно е недостатък – такива постоянно има – друго е да стане норма.
Стане ли, което имаме от 35 години, обществото се скапва и страната с него.
Допусна се с началото на така наречен преход да се лъже и краде и това дефинираха като полезности и пазарна стопанска система. Бой по Православието с анулация Десетте Божи заповеди. По външна поръчка.
Ето какво ни сподели през 2016 година мъдрият американец проф. Ноам Чомски:
„ България пострада от колапса на комунистическия режим, нещо, което би могло да се назова стопански геноцид от страна на Запада… Добре е да знаете, че България е една провалена страна с помощта на Съединени американски щати. Мислете за пропагандата, която се шири за благородните цели на мощната страна Съединени американски щати. “
Гледаме, мислим.
Към 31.12.1946 година популацията на страната е 7 029 349 души, през 1989 година нараства до 9 009 018 души, към 1.8.2024 година сме 6 699 789. Казват ни обаче, че надали не процъфтяваме в изискванията на само вероятната демократична държавност. Като в Оруеловата „ Ферма за животни “.
Дължи се значително на политиците у нас.
Големият % от тях мълчешком работи в прорез с общите национални и държавни ползи. Фактически ги предава. Като имитира единодушие и доброжелателност, бори се с корупцията и другата престъпност, да вземем за пример. На процедура партиите им са откъснати от гласоподавателите и се саморазпадат.
Автор: Д-р Илия Илиев, Труд
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
