България призова Северна Македония да не спира ключовия жп коридор
България се опълчва на проектите на Северна Македония да спре реализацията на жп линията, която би трябвало да свърже двете страни. Тя е част от така наречен Коридор 8, чието значение е още по-голямо, защото планува свързването на двете страни с Италия и Албания, както и основаването на интермодална връзка сред Черно и Адриатическо море.
Призоваваме държавното управление на Република Северна Македония да подходи отговорно и добросъвестно към всички поети задължения и договорености за навременно създаване на секторите от трасето на Трансевропейски кулоар VIII на нейна територия “, се споделя в позиция на Министерския съвет.
Реакцията на българското държавно управление идва две седмици, откакто стана ясно, че македонските управляващи не виждат смисъл в жп свързването с България и желаят да пренасочат обезпеченото финансиране към други планове, които обаче заобикалят страната ни. Министърът на превоза Александър Николоски е на мнение, че за държавното управление на Северна Македония жп Коридор 10, който свързва Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македония и Унгария с Гърция е предпочитан, съобщи Българска телеграфна агенция.
Трансевропейски Коридор 8 не е просто свързване на Република Северна Македония с България, а има за цел да увеличи геостратегическата самостоятелност на Европейски Съюз. Той се трансформира и в основен логистичен маршрут по южния фланг на НАТО от Адриатическо до Черно море и има голямо значение в сегашния геополитически миг, показват от Министерския съвет.
Отказът от създаване на съществени съставни елементи на Kоридор 8 отслабва груповата сигурност на Алианса. “
Премиерът Християн Мицкоски показва в изявление, че жп линията към България „ приключва в задънена улица, в полу-тунел, без предвидимост по какъв начин ще продължи по-нататък до Черно море, със наказания, които могат да доближат до 750 милиона евро “.
Според македонските управляващи пред плана има доста спънки. Транспортният министър споделя, че не би трябвало да се влагат пари в железница, по която влаковете няма да може да се движат с повече от 60 километра в час.
Вторият проблем е, че не знаем дали българите ще създадат своята част от железницата, там има малко да се направи, само че и един километър да липсва, тя не може да се употребява. Най-големият проблем е, че границата би трябвало да бъде преодоляна с тунел, който е планиран единствено на половина ", споделя Николоски, представен от изданието „ Денешен ”.
На българска територия планът е част от модернизацията на жп линията София – Перник – Радомир – Гюешево – граница с Република Северна Македония. От гара Гюешево до границата обаче няма построена връзка.
В предишното е взето решение връзката да бъде сред Гюешево и Крива Паланка (Р. Северна Македония), като за тази цел би трябвало да бъде построен граничен тунел с обща дължина 2 368 м, от които 1 194.70 м са на територията на България. Строителството на тунела от българска страна е почнало през 1941 година Напълно приключени са 550 м от него. След 1943 година строителството на тунела e прекратено, като облицованата част е била отделена с тухлена стена от прокопаните галерии и дълго време е употребена за складово помещение.
Българското държавно управление в позиция добавя, че с помощта на българските старания Коридор 8 е включен в обсега на Европейски транспортен кулоар „ Западни Балкани – Източно Средиземноморие “ като приоритет за Европейски Съюз. В края на 2023 година секторът Крива Паланка – Деве Баир е избран от Европейски Съюз като един от шестте флагмански плана на тактиката „ Глобален портал “ и финансиран с над 500 млн. евро грантове и заеми. Модернизацията и завършването на железопътния съставен елемент от Kоридор 8 на българска територия е част от националната стратегия „ Транспортна съгласуваност 2021 – 2027 “.
Министерският съвет припомня, че Република Северна Македония неведнъж е поемала и потвърждавала своя ангажимент за инфраструктурно свързване на двете страни, в това число Kоридор 8 – да вземем за пример в Договора за добросъседство от 2017 година и Протоколите към него от 2019 година и 2022 година, Меморандума за съгласие сред Албания, България и Северна Македония от октомври 2021 година, взаимната декларация на Албания, България, Италия и Северна Македония от ноември 2023 година, декларациите от Срещата на върха на НАТО от юли 2024 година и други
Коридор номер 8
Коридор номер 8 стартира от пристанище Бари в Италия и стига до българските пристанища във Варна и Бургас. Около 315 километра от него минават през Северна Македония – Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка. Липсват обаче връзки в западния край (от Кичево до границата с Албания) и в източния край (от Куманово до границата с България).
Общата дължина на източния завършек на железопътния Коридор 8 е 88.2 километра, от които 34 километра, т.е. секторът Беляковце – Крива Паланка се построява с финансова помощ от Европейски Съюз, предоставена посредством Инвестиционната рамка за Западните Балкани, с финансиран от нея грант от 75 милиона евро, допълнен от национални средства. За довеждане докрай му до границата с България е обезпечено финансиране от предприсъединителен грант от Европейски Съюз „ Финансова рамка за Западни Балкани “ и два заема от Европейска банка за възстановяване и развитие и Европейска инвестиционна банка.
Припомняме, че през октомври 2022 година бе даден старт на строителството на железопътния сектор сред Куманово и Крива Паланка. На церемонията по първа копка участва и българският министър председател Гълъб Донев.
Призоваваме държавното управление на Република Северна Македония да подходи отговорно и добросъвестно към всички поети задължения и договорености за навременно създаване на секторите от трасето на Трансевропейски кулоар VIII на нейна територия “, се споделя в позиция на Министерския съвет.
Реакцията на българското държавно управление идва две седмици, откакто стана ясно, че македонските управляващи не виждат смисъл в жп свързването с България и желаят да пренасочат обезпеченото финансиране към други планове, които обаче заобикалят страната ни. Министърът на превоза Александър Николоски е на мнение, че за държавното управление на Северна Македония жп Коридор 10, който свързва Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македония и Унгария с Гърция е предпочитан, съобщи Българска телеграфна агенция.
Трансевропейски Коридор 8 не е просто свързване на Република Северна Македония с България, а има за цел да увеличи геостратегическата самостоятелност на Европейски Съюз. Той се трансформира и в основен логистичен маршрут по южния фланг на НАТО от Адриатическо до Черно море и има голямо значение в сегашния геополитически миг, показват от Министерския съвет.
Отказът от създаване на съществени съставни елементи на Kоридор 8 отслабва груповата сигурност на Алианса. “
Премиерът Християн Мицкоски показва в изявление, че жп линията към България „ приключва в задънена улица, в полу-тунел, без предвидимост по какъв начин ще продължи по-нататък до Черно море, със наказания, които могат да доближат до 750 милиона евро “.
Според македонските управляващи пред плана има доста спънки. Транспортният министър споделя, че не би трябвало да се влагат пари в железница, по която влаковете няма да може да се движат с повече от 60 километра в час.
Вторият проблем е, че не знаем дали българите ще създадат своята част от железницата, там има малко да се направи, само че и един километър да липсва, тя не може да се употребява. Най-големият проблем е, че границата би трябвало да бъде преодоляна с тунел, който е планиран единствено на половина ", споделя Николоски, представен от изданието „ Денешен ”.
На българска територия планът е част от модернизацията на жп линията София – Перник – Радомир – Гюешево – граница с Република Северна Македония. От гара Гюешево до границата обаче няма построена връзка.
В предишното е взето решение връзката да бъде сред Гюешево и Крива Паланка (Р. Северна Македония), като за тази цел би трябвало да бъде построен граничен тунел с обща дължина 2 368 м, от които 1 194.70 м са на територията на България. Строителството на тунела от българска страна е почнало през 1941 година Напълно приключени са 550 м от него. След 1943 година строителството на тунела e прекратено, като облицованата част е била отделена с тухлена стена от прокопаните галерии и дълго време е употребена за складово помещение.
Българското държавно управление в позиция добавя, че с помощта на българските старания Коридор 8 е включен в обсега на Европейски транспортен кулоар „ Западни Балкани – Източно Средиземноморие “ като приоритет за Европейски Съюз. В края на 2023 година секторът Крива Паланка – Деве Баир е избран от Европейски Съюз като един от шестте флагмански плана на тактиката „ Глобален портал “ и финансиран с над 500 млн. евро грантове и заеми. Модернизацията и завършването на железопътния съставен елемент от Kоридор 8 на българска територия е част от националната стратегия „ Транспортна съгласуваност 2021 – 2027 “.
Министерският съвет припомня, че Република Северна Македония неведнъж е поемала и потвърждавала своя ангажимент за инфраструктурно свързване на двете страни, в това число Kоридор 8 – да вземем за пример в Договора за добросъседство от 2017 година и Протоколите към него от 2019 година и 2022 година, Меморандума за съгласие сред Албания, България и Северна Македония от октомври 2021 година, взаимната декларация на Албания, България, Италия и Северна Македония от ноември 2023 година, декларациите от Срещата на върха на НАТО от юли 2024 година и други
Коридор номер 8
Коридор номер 8 стартира от пристанище Бари в Италия и стига до българските пристанища във Варна и Бургас. Около 315 километра от него минават през Северна Македония – Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка. Липсват обаче връзки в западния край (от Кичево до границата с Албания) и в източния край (от Куманово до границата с България).
Общата дължина на източния завършек на железопътния Коридор 8 е 88.2 километра, от които 34 километра, т.е. секторът Беляковце – Крива Паланка се построява с финансова помощ от Европейски Съюз, предоставена посредством Инвестиционната рамка за Западните Балкани, с финансиран от нея грант от 75 милиона евро, допълнен от национални средства. За довеждане докрай му до границата с България е обезпечено финансиране от предприсъединителен грант от Европейски Съюз „ Финансова рамка за Западни Балкани “ и два заема от Европейска банка за възстановяване и развитие и Европейска инвестиционна банка.
Припомняме, че през октомври 2022 година бе даден старт на строителството на железопътния сектор сред Куманово и Крива Паланка. На церемонията по първа копка участва и българският министър председател Гълъб Донев.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ