Не е за вярване! Вече н е сме най-бедни в ЕС , унгарците са на дъното
България се отлепи от дъното на икономическите ранглисти в Европейски Съюз и се оказа, че към този момент не е най-бедната страна.
През 2023 година страната ни е съумяла да изпреварва Унгария по стандарт на покупателните качества, изразен в действително самостоятелно ползване на глава от популацията, сочат последните данни на Евростат.
Индексът включва всички артикули и услуги, които семействата употребяват, без значение дали са платени от семействата непосредствено, от държавното управление или от нестопански организации. Той може да бъде обсъждан като знак за богатство.
За 2022 година за България е бил 69% от междинния за Европейски Съюз, до момента в който за предходната година доближава 73%. Така изпреварваме унгарците, които имат 70%, колкото и през 2022 година
Далеч назад обаче сме спрямо Румъния, с която до неотдавна се съизмервахме като равни. В северната ни съседка показателят е 89%.
Данните на Евростат демонстрират, че действителното самостоятелно ползване на глава от популацията варира от 70 до 138% от междинното. 10 страни от Европейски Съюз имат над междинното равнище. Най-високо е то в Люксембург (138%), следват Австрия и Холандия (и двете с по 117%). В 17 страни показателят е под междинния за Европейски Съюз. Близко до нашето равнище са Словакия и Латвия, които имат 75%.
България обаче е на дъното в класацията по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, измерен посредством стандарта на покупателната дарба, с 36% под средноевропейското равнище. В последните години всички нови страни членки от Централна и Източна Европа съумяха да стигнат 70-90% от междинното равнище за Европейски Съюз. Ние сме единствените от района под него. Макар че наваксваме, тъй като през 2021 година бяхме под 60% и изоставахме с 10-15 пункта от останалите. Но настигането на другите върви много постепенно.
Единствено сме успели да се приближим до гърците, които в този момент имат 67% от междинния за Европейски Съюз стандарт. Но това се дължи главно на утежняването на индикаторите на Гърция, тъй като през 2004 година тя бе стигнала 98% от междинното за Евросъюза, а България тогава бе на 35 на 100. Сега разликата с южната ни съседка е стопена до 3%, което значи, че до година-две ще сме настигнали гърците.
Що се отнася за другите ни съседи, членове на Европейски Съюз - румънците, ще би трябвало да изчакаме повечко време, до момента в който се изравним. Защото Румъния има 71% от междинния стандарт на живот. Чехия и Словения са минали границата от 90%, а Латвия, Словакия, Унгария и Хърватия са в диапазона 70–80%. За да се назовем богата страна със 100% от междинния стандарт за Европейски Съюз, евентуално ще ни трябват най-малко 10 години със настоящия ритъм на развиване. Тогава може да бъдем като французите, които имат единствено 1% повече от междинното равнище за Европейски Съюз. А отличниците са Люксембург със 140 на 100 над междинното равнище, Ирландия (112%), Нидерландия (30%) и Дания (28%).
Донякъде успокоително за българите е, че цените у нас остават относително ниски - 60% от междинните за Европейски Съюз.
Най-скъпо е в Дания (143%), Ирландия (142%) и Люксембург (135%).
Най-голяма е разликата сред страните при алкохола и тютюневите произведения, което се дефинира от данъчното облагане. В Ирландия да вземем за пример тези артикули костват 3,2 пъти повече, в сравнение с у нас. По-скъпи от българските са тези в Полша и Румъния.
Ресторантите и хотелите в България също са най-евтини - с 52% от междинните цени в Европейски Съюз. Най-скъпи са в Дания (152%), Финландия (129%) и Ирландия (128%).
При облеклата цените са най-изгодни в Испания (81%), България (82%) и Унгария (88%). За ток, вода, парно, такси и други българите заплащат под 40% от междинните за Европейски Съюз. При здравните услуги процентът е 41, а в Румъния са най-ниски - 30,2%.
За обзавеждане и битова техника цените в България са 74, 2% от междинните в Европейски Съюз, а най-скъпо излизат в скандинавските страни.
И други данни на Евростат демонстрират, че България наваксва изоставането си от останалите. Страната ни е на второ място по растеж на заплатите с 15,8% към края на първото тримесечие на 2024 година. Изпреварва ни единствено Румъния с 16,4 на 100. А съгласно икономиста Лъчезар Богданов, в случай че се регистрира годишната инфлация към март, България е действително с най-голям растеж на заплатите, тъй като у нас повишаването е с 3,1%, а в Румъния с 6,7 на 100.
През 2023 година страната ни е съумяла да изпреварва Унгария по стандарт на покупателните качества, изразен в действително самостоятелно ползване на глава от популацията, сочат последните данни на Евростат.
Индексът включва всички артикули и услуги, които семействата употребяват, без значение дали са платени от семействата непосредствено, от държавното управление или от нестопански организации. Той може да бъде обсъждан като знак за богатство.
За 2022 година за България е бил 69% от междинния за Европейски Съюз, до момента в който за предходната година доближава 73%. Така изпреварваме унгарците, които имат 70%, колкото и през 2022 година
Далеч назад обаче сме спрямо Румъния, с която до неотдавна се съизмервахме като равни. В северната ни съседка показателят е 89%.
Данните на Евростат демонстрират, че действителното самостоятелно ползване на глава от популацията варира от 70 до 138% от междинното. 10 страни от Европейски Съюз имат над междинното равнище. Най-високо е то в Люксембург (138%), следват Австрия и Холандия (и двете с по 117%). В 17 страни показателят е под междинния за Европейски Съюз. Близко до нашето равнище са Словакия и Латвия, които имат 75%.
България обаче е на дъното в класацията по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, измерен посредством стандарта на покупателната дарба, с 36% под средноевропейското равнище. В последните години всички нови страни членки от Централна и Източна Европа съумяха да стигнат 70-90% от междинното равнище за Европейски Съюз. Ние сме единствените от района под него. Макар че наваксваме, тъй като през 2021 година бяхме под 60% и изоставахме с 10-15 пункта от останалите. Но настигането на другите върви много постепенно.
Единствено сме успели да се приближим до гърците, които в този момент имат 67% от междинния за Европейски Съюз стандарт. Но това се дължи главно на утежняването на индикаторите на Гърция, тъй като през 2004 година тя бе стигнала 98% от междинното за Евросъюза, а България тогава бе на 35 на 100. Сега разликата с южната ни съседка е стопена до 3%, което значи, че до година-две ще сме настигнали гърците.
Що се отнася за другите ни съседи, членове на Европейски Съюз - румънците, ще би трябвало да изчакаме повечко време, до момента в който се изравним. Защото Румъния има 71% от междинния стандарт на живот. Чехия и Словения са минали границата от 90%, а Латвия, Словакия, Унгария и Хърватия са в диапазона 70–80%. За да се назовем богата страна със 100% от междинния стандарт за Европейски Съюз, евентуално ще ни трябват най-малко 10 години със настоящия ритъм на развиване. Тогава може да бъдем като французите, които имат единствено 1% повече от междинното равнище за Европейски Съюз. А отличниците са Люксембург със 140 на 100 над междинното равнище, Ирландия (112%), Нидерландия (30%) и Дания (28%).
Донякъде успокоително за българите е, че цените у нас остават относително ниски - 60% от междинните за Европейски Съюз.
Най-скъпо е в Дания (143%), Ирландия (142%) и Люксембург (135%).
Най-голяма е разликата сред страните при алкохола и тютюневите произведения, което се дефинира от данъчното облагане. В Ирландия да вземем за пример тези артикули костват 3,2 пъти повече, в сравнение с у нас. По-скъпи от българските са тези в Полша и Румъния.
Ресторантите и хотелите в България също са най-евтини - с 52% от междинните цени в Европейски Съюз. Най-скъпи са в Дания (152%), Финландия (129%) и Ирландия (128%).
При облеклата цените са най-изгодни в Испания (81%), България (82%) и Унгария (88%). За ток, вода, парно, такси и други българите заплащат под 40% от междинните за Европейски Съюз. При здравните услуги процентът е 41, а в Румъния са най-ниски - 30,2%.
За обзавеждане и битова техника цените в България са 74, 2% от междинните в Европейски Съюз, а най-скъпо излизат в скандинавските страни.
И други данни на Евростат демонстрират, че България наваксва изоставането си от останалите. Страната ни е на второ място по растеж на заплатите с 15,8% към края на първото тримесечие на 2024 година. Изпреварва ни единствено Румъния с 16,4 на 100. А съгласно икономиста Лъчезар Богданов, в случай че се регистрира годишната инфлация към март, България е действително с най-голям растеж на заплатите, тъй като у нас повишаването е с 3,1%, а в Румъния с 6,7 на 100.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ