Фискалният съвет: България се нуждае от структурни реформи, без тях има риск от по-високи данъци или дълг
България се нуждае от структурни промени, които да лимитират настоящите разноски, също от административна промяна за справяне с натиска от защита, пенсии, опазване на здравето и демография, другояче има риск от по-високи налози или дълг, предизвестяват от Фискалния съвет (ФС) в разбора си за действителното осъществяване на Бюджет 2025 година
Фискалният съвет/ФС/ дава доста сериозна предварителна оценка на осъществяването на консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2025 година и показва главните проблеми: мощно надценени прогнози; висока инфлация; нереалистични данъчни приходи; несъразмерни настоящи разходи; огромно несъблюдение на финансови планове.
Прогнозите на МФ и други институции (вкл. ФС в песимистичен/оптимистичен вариант) бяха за Брутният вътрешен продукт към 212–215 милиарда лева, действителен напредък 1,8–2,8% и инфлация 3,9–4,1%.
Реално (според данни на Национален статистически институт към 9 месеца + прогнози на ФС): БВП-225,8 милиарда лева.; действителен напредък 3,2%, само че инфлацията е 6,8%.
Грешката е към 5%, а тук-там повече, което е доста над интернационалните стандарти за позволена неточност (0,25–0,5%).
Данъчните доходи са неизпълнени с към 3% от Брутният вътрешен продукт (коригирано с по-високия Брутният вътрешен продукт – действителната дупка е 6–6,2 милиарда лева.)
Най-големи пропуски: Данък добавена стойност (−2% от БВП), акцизи (−0,3%), налог облага (дори без еднократните предплатени от банки – −0,4%).
Грешката в прогнозата за доходи е към 10% – отново доста над нормата. ФС отбелязва, че Национална агенция за приходите и Митници са работили обикновено (събираемостта действително +5% по отношение на 2024), само че проектите са били нереалистични.
Общо разноските са по-ниски от проекта с към 3,8 милиарда лева, което избавя недостига да не е още по-голям.
Като дял от Брутният вътрешен продукт: 41,2% (планирани 44,9%), само че по отношение на 2024 година (38,2%) – скок с 3% от Брутният вътрешен продукт.
- Капиталови разноски: неизпълнени с 21% (~2,5 милиарда лева.) – проблеми в ръководството + умишлен надзор за недостига.
- Разходи за личен състав: надвишават проекта с 1,5 милиарда лева, номинално +20% по отношение на 2024, което е главен мотор на недостига години наред. Броят бюджетни чиновници пораства.
-Социални разноски: покрай проекта, само че въпреки всичко има 900 млн. лева несъблюдение.
Заключение:
- Прогнозите са били нереалистични и оптимистични.
- Фискални трикове (100% дял от държавни компании, предплатен налог от банки, капитализиране на ББР вместо бюджетни разходи) заобикалят разпоредбите и основават дълготрайни проблеми.
- Текущите разноски (особено заплати) подкопават устойчивостта. При добър напредък дефицитът трябваше да е най-много 0,8% от Брутният вътрешен продукт.
- Нужни са структурни промени – ограничение на настоящи разноски, административна промяна, за справяне с натиска от защита, пенсии, опазване на здравето и демография. Иначе има риск от по-високи налози или дълг.
- 2025 година приключи с по-висок Брутният вътрешен продукт от прогнозите, само че с висока инфлация, слаби доходи, раздути настоящи разноски и неизпълнени вложения. ФС вижда това като сигнал за липса на дисциплинираност и упорства за по-сериозни промени, вместо „ нововъведения “, които единствено отсрочват проблемите.
FaceBookTwitterPinteresthttps://tribune.bg/bg/parite/fiskalniyat-savet-balgariya-se/
Автор
Моника Гаджанова
Фискалният съвет: България се нуждае от структурни промени, без тях има риск от по-високи налози или дългРусия блокира WhatsApp за неспазване на законовите регулации в странатаКирил Ананиев за цените: Пазарна стопанска система и някои практики на търговцитеАдв. Балачев за случая " Петрохан ": Поведението на ПП-ДБ е подозрително - те мълчат или се пробват да се оправдаватАсен Василев: ДАНС и Прокуратурата са проспали случая „ Петрохан “function setAnswerTo( name, id ) { $('#load_answer').html(''+name+'
