„Евробарометър“: България е на едно от първите места по отказ от ваксинация срещу COVID-19
България се подрежда на едно от челните места по отвод от имунизация против COVID-19, сочат данните на „ Евробарометър “.
Скептицизмът към имунизациите у нас е един от най-високите в Европейски Съюз. У нас 22% са декларирали, че няма да се имунизират. Другите страни са Кипър (26%), Латвия (23%), Франция (22%) и Хърватия (22%).
След старта на имунизационната акция у нас и в Европейски Съюз, 19% от българите декларират, че желаят да се имунизират допустимо най-скоро. Това е повече от два пъти по-малко спрямо Европейски Съюз – 45%.
62% от нашите сънародници се съмняват в сигурността на имунизациите поради бързите темпове на създаване. За Европа този дял е 52%.
Схващането, че след имунизация за ковид ще има дълготрайни последствия е сходна – 65% за българите и 67% за жителите на Европейски Съюз.
Усещането, че епидемията се е отразила негативно на локалната стопанска система е особено в идентична степен както за съвсем всички български жители (93%), по този начин и за жителите на страните-членки на Европейски Съюз (93%).
От друга страна 12% от българските жители считат, че стопанската система ни няма да се възвърне, съпоставено с жителите на Европейски Съюз (8%).
Относно цялостните ограничения за битка с епидемията, българите са по-удовлетворени от тези в Европейски Съюз – 55%, спрямо националните (47%.
Въпреки това 68% от сънародниците ни ги считат за оправдани.
90% от българите считат, че на Европейски Съюз би трябвало да бъдат делегирани средства за по-доброто справяне с следствията от епидемията или евентуални бъдещи рецесии.
Относно достъпът до ваксини – и българите (30%), и европейските жители (36%) считат, че приоритет на Европейски Съюз е да обезпечи бърз достъп до безвредни и ефикасни ваксини за страните-членки.
Българските жители, които считат, че Европейски Съюз има основна роля в обезпечаването на достъп до ваксини е 87%. Българите показват също, че за информация по-скоро биха се доверили на Европейски Съюз (12%), в сравнение с локалното държавно управление (8%).
Българите имат най-високо доверие на здравните експерти – 62%. Това е съвсем идентично с настройките в Европейски Съюз – 67%.
В същото време българите са по-склонни да се доверят на неспециалисти – 39%, в сравнение с жителите на Европейски Съюз – 19%.
Политика и доверие
Българските жители имат по-високо доверие в Европейския съюз, в сравнение с в редица основни национални институции.
Повече от половината българи – 59% виждат Европейски Съюз в позитивна светлина. Средноевропейското ниво е 46%, което подрежда страната ни в трите страни-членки, в които Европейски Съюз има най-положителен облик – Португалия със 76% и Латвия с 57%.
Спрямо водещи национални институции, българите имат вяра повече на Европейски Съюз. Изключително ниско доверие получават националните политически партии – едвам 12%. Правителството се „ радва “ на 23% доверие, а правосъдната система – 23%.
Очаквания за бъдещето
През лятото на 2020 година делът на българските жители, които дефинират посоката на Европейски Съюз като вярна е 37%, а на средноевропейско ниво – 32%.
От „ Евробарометър “ регистрират, че по-ниските равнища на оптимизъм евентуално се дължат на пандемията.
През февруари 2021 година повече българи дават негативна оценка на ситуацията в страната. Тези от нас, които дефинират положението на страната като положително са едвам 20%.
Нисък е делът на българите, които правят оценка позитивно положението на стопанската система (10%), обстановката със заетостта (10%) и предлаганите публични прислужници (29%). По всеки от тези индикатори България се намира под междинното европейско равнище.
25% у нас считат, че обстановката в страната ще се усъвършенства в идващите 12 месеца.
И българи, и европейските жители дефинират опазването на здравето като най-актуален проблем на Европейски Съюз. При българите този дял е 43%, а при европейците – 38%.
Като втори най-значим проблем пред Европейски Съюз се показва стопанската система – 31% от българите и 35% от европейските жители. За българите третият най-значим проблем е емиграцията – 28% считат по този начин.
Скептицизмът към имунизациите у нас е един от най-високите в Европейски Съюз. У нас 22% са декларирали, че няма да се имунизират. Другите страни са Кипър (26%), Латвия (23%), Франция (22%) и Хърватия (22%).
След старта на имунизационната акция у нас и в Европейски Съюз, 19% от българите декларират, че желаят да се имунизират допустимо най-скоро. Това е повече от два пъти по-малко спрямо Европейски Съюз – 45%.
62% от нашите сънародници се съмняват в сигурността на имунизациите поради бързите темпове на създаване. За Европа този дял е 52%.
Схващането, че след имунизация за ковид ще има дълготрайни последствия е сходна – 65% за българите и 67% за жителите на Европейски Съюз.
Усещането, че епидемията се е отразила негативно на локалната стопанска система е особено в идентична степен както за съвсем всички български жители (93%), по този начин и за жителите на страните-членки на Европейски Съюз (93%).
От друга страна 12% от българските жители считат, че стопанската система ни няма да се възвърне, съпоставено с жителите на Европейски Съюз (8%).
Относно цялостните ограничения за битка с епидемията, българите са по-удовлетворени от тези в Европейски Съюз – 55%, спрямо националните (47%.
Въпреки това 68% от сънародниците ни ги считат за оправдани.
90% от българите считат, че на Европейски Съюз би трябвало да бъдат делегирани средства за по-доброто справяне с следствията от епидемията или евентуални бъдещи рецесии.
Относно достъпът до ваксини – и българите (30%), и европейските жители (36%) считат, че приоритет на Европейски Съюз е да обезпечи бърз достъп до безвредни и ефикасни ваксини за страните-членки.
Българските жители, които считат, че Европейски Съюз има основна роля в обезпечаването на достъп до ваксини е 87%. Българите показват също, че за информация по-скоро биха се доверили на Европейски Съюз (12%), в сравнение с локалното държавно управление (8%).
Българите имат най-високо доверие на здравните експерти – 62%. Това е съвсем идентично с настройките в Европейски Съюз – 67%.
В същото време българите са по-склонни да се доверят на неспециалисти – 39%, в сравнение с жителите на Европейски Съюз – 19%.
Политика и доверие
Българските жители имат по-високо доверие в Европейския съюз, в сравнение с в редица основни национални институции.
Повече от половината българи – 59% виждат Европейски Съюз в позитивна светлина. Средноевропейското ниво е 46%, което подрежда страната ни в трите страни-членки, в които Европейски Съюз има най-положителен облик – Португалия със 76% и Латвия с 57%.
Спрямо водещи национални институции, българите имат вяра повече на Европейски Съюз. Изключително ниско доверие получават националните политически партии – едвам 12%. Правителството се „ радва “ на 23% доверие, а правосъдната система – 23%.
Очаквания за бъдещето
През лятото на 2020 година делът на българските жители, които дефинират посоката на Европейски Съюз като вярна е 37%, а на средноевропейско ниво – 32%.
От „ Евробарометър “ регистрират, че по-ниските равнища на оптимизъм евентуално се дължат на пандемията.
През февруари 2021 година повече българи дават негативна оценка на ситуацията в страната. Тези от нас, които дефинират положението на страната като положително са едвам 20%.
Нисък е делът на българите, които правят оценка позитивно положението на стопанската система (10%), обстановката със заетостта (10%) и предлаганите публични прислужници (29%). По всеки от тези индикатори България се намира под междинното европейско равнище.
25% у нас считат, че обстановката в страната ще се усъвършенства в идващите 12 месеца.
И българи, и европейските жители дефинират опазването на здравето като най-актуален проблем на Европейски Съюз. При българите този дял е 43%, а при европейците – 38%.
Като втори най-значим проблем пред Европейски Съюз се показва стопанската система – 31% от българите и 35% от европейските жители. За българите третият най-значим проблем е емиграцията – 28% считат по този начин.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ