Доклад за икономическата свобода: Слабата съдебна система задържа България сред държавите от Африка и Близкия изток
България се подрежда на 48-о място от 159 страни и територии, включени в „ Икономическа независимост по света: годишен отчет 2017 ”, направен от канадския институт „ Фрейзър ” и публикуван за България от Института за пазарна стопанска система.
Докладът показва картината през 2015 година – последната година, за която има налични публични данни за всички страни.
В международен мащаб икономическата независимост едва се усилва по отношение на миналогодишното издание, а за последните три десетилетия пропастта сред развитите и разрастващите се страни се свива доста.
Хонконг и Сингапур още веднъж са на челните две позиции, а Топ 10 се добавя от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, Англия, Мавриций, Грузия, Австралия и Естония.
Изследването мери икономическата независимост (свободния избор, конкурентните пазари, отбраната на частната благосъстоятелност, правилата на правовата страна и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 159 страни. Представянето на страните се мери по канара от 0 до 10 т., като 10 т. е оптималната икономическа независимост.
Докладът емпирично потвърждава, че по-високата икономическа независимост води до:
√ по-високи приходи на човек от населението;
√ по-голям дял на приходите на най-бедните 10% от населението;
√ по-малък дял на хората в бедност;
√ по-дълга дълготрайност на живота;
√ по-добра отбрана на гражданските свободи;
√ по-голям стопански напредък.
Резултатът на България в тазгодишното проучване е 7,39 т. от оптималните 10 точки (при 7,37 т. и 50-то място в миналогодишното), което подрежда страната на 48-о място сред Катар и Сейшелите (с по-висок резултат) и Бахрейн и Ботсвана (с по-нисък).
През 1990 година резултатът на България е по-нисък от представянето последните години главно поради огромния размер на държавното управление, тежкото контролиране на стопанската система и пречките пред интернационалната търговия. Стойностите на тези съставни елементи се усъвършенстват доста през годините на прехода с присъединението на страната в Европейски Съюз, отварянето на пазарите и установяването на пазарна стопанска система. Същевременно, обаче, до момента в който през 1990 година в категорията „ Съдебна система и право на благосъстоятелност ” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., цената му внезапно понижава и през 2005 година към този момент е под 5 точки, трансформирайки се в най-проблемната област за страната. Десет години по-късно, през 2015 година, няма никакъв прогрес в оценката за действието на правосъдната система и отбраната на правото на благосъстоятелност (което се вижда ясно и от Международния показател „ Право на благосъстоятелност ”, чието последно издание ИПИ показа преди няколко месеца).
Добрата вест е, че (предвид ниската база) България е на второ място след Румъния по най-голям растеж на резултата в показателя в интервала 2000-2015 година. Но до момента в който Румъния към този момент е на 20-о място в света, слабата правосъдна система в България към момента задържа страната измежду страните от Африка и Близкия изток и подкопава развиването на стопанската система.
Докладът показва картината през 2015 година – последната година, за която има налични публични данни за всички страни.
В международен мащаб икономическата независимост едва се усилва по отношение на миналогодишното издание, а за последните три десетилетия пропастта сред развитите и разрастващите се страни се свива доста.
Хонконг и Сингапур още веднъж са на челните две позиции, а Топ 10 се добавя от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, Англия, Мавриций, Грузия, Австралия и Естония.
Изследването мери икономическата независимост (свободния избор, конкурентните пазари, отбраната на частната благосъстоятелност, правилата на правовата страна и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 159 страни. Представянето на страните се мери по канара от 0 до 10 т., като 10 т. е оптималната икономическа независимост.
Докладът емпирично потвърждава, че по-високата икономическа независимост води до:
√ по-високи приходи на човек от населението;
√ по-голям дял на приходите на най-бедните 10% от населението;
√ по-малък дял на хората в бедност;
√ по-дълга дълготрайност на живота;
√ по-добра отбрана на гражданските свободи;
√ по-голям стопански напредък.
Резултатът на България в тазгодишното проучване е 7,39 т. от оптималните 10 точки (при 7,37 т. и 50-то място в миналогодишното), което подрежда страната на 48-о място сред Катар и Сейшелите (с по-висок резултат) и Бахрейн и Ботсвана (с по-нисък).
През 1990 година резултатът на България е по-нисък от представянето последните години главно поради огромния размер на държавното управление, тежкото контролиране на стопанската система и пречките пред интернационалната търговия. Стойностите на тези съставни елементи се усъвършенстват доста през годините на прехода с присъединението на страната в Европейски Съюз, отварянето на пазарите и установяването на пазарна стопанска система. Същевременно, обаче, до момента в който през 1990 година в категорията „ Съдебна система и право на благосъстоятелност ” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., цената му внезапно понижава и през 2005 година към този момент е под 5 точки, трансформирайки се в най-проблемната област за страната. Десет години по-късно, през 2015 година, няма никакъв прогрес в оценката за действието на правосъдната система и отбраната на правото на благосъстоятелност (което се вижда ясно и от Международния показател „ Право на благосъстоятелност ”, чието последно издание ИПИ показа преди няколко месеца).
Добрата вест е, че (предвид ниската база) България е на второ място след Румъния по най-голям растеж на резултата в показателя в интервала 2000-2015 година. Но до момента в който Румъния към този момент е на 20-о място в света, слабата правосъдна система в България към момента задържа страната измежду страните от Африка и Близкия изток и подкопава развиването на стопанската система.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ