Международно изследване: Медийте в България са все по-зависими
България се подрежда до Гърция, Унгария и Италия като високорискова страна за медийната самостоятелност. Това демонстрират данните от интернационалния Мониторинг на медийния плурализъм, който беше показан в Европейския парламент, съобщи БНР. Изследването, което показва данни за 2016 година, е съфинансирано от Европейски Съюз и обгръща членките на общността, както и още няколко балкански страни.
Като съществени опасности създателите на проучването за България – медийните специалисти проф. Нели Огнянова, доцент Орлин Спасов и Николета Даскалова, показват концентрацията на благосъстоятелност и намесата на страната, притежателите и рекламодателите, в публицистичния развой.
В експертна полемика с представители на съсловни организации, висши учебни заведения и неправителствения бранш, те обрисуват цялостната картина на медийния пазар у нас, в който речта на омразата става все по-разпространена в жълти вестници, уеб сайтове, партийни малките екрани и обществени мрежи, а публицистиката постоянно е превръщана в инструмент за поляризация на обществото.
Последното е улеснено от притеснително ниските равнища на медийна просветеност измежду популацията и неналичието на обучение в тази посока, което да се реализира в учебно заведение.
В същото време от ден на ден медии отхвърлят да наемат публицисти на трудов контракт, не се грижат за отбраната им и не наблюдават за спазването на професионалните стандарти. Това се ускорява от концентрацията на благосъстоятелност, точното премерване на която все още е на практика невероятно.
На този декор приходите от реклама понижават, до момента в който страната продължава да разпределя съществени средства за медии, а обособените партии уголемяват своето въздействие върху малките екрани, радиа, онлайн и печатни издания. Посочва се като образец телевизия " Алфа " (на " Атака) и данните за 6 притежавани вестника от депутата Делян Пеевски (ДПС), свързван и с разпространяването на печатни издания.
Както показват създателите на проучването, в доста аспекти България има нужната правна рамка за самостоятелна публицистика, само че използването на нормите не е на задоволително високо равнище. Те упорстват за по-голямо присъединяване на гражданския бранш в работата на Съвет за електронни медии, действително "изсветляване” на медийната благосъстоятелност (и изключително в хода на придобивания), както и на въздействието на притежатели и рекламодатели.
По време на представянето на проучването в Екологичен потенциал през днешния ден нито един български евродепутат не взе отношение.
Като съществени опасности създателите на проучването за България – медийните специалисти проф. Нели Огнянова, доцент Орлин Спасов и Николета Даскалова, показват концентрацията на благосъстоятелност и намесата на страната, притежателите и рекламодателите, в публицистичния развой.
В експертна полемика с представители на съсловни организации, висши учебни заведения и неправителствения бранш, те обрисуват цялостната картина на медийния пазар у нас, в който речта на омразата става все по-разпространена в жълти вестници, уеб сайтове, партийни малките екрани и обществени мрежи, а публицистиката постоянно е превръщана в инструмент за поляризация на обществото.
Последното е улеснено от притеснително ниските равнища на медийна просветеност измежду популацията и неналичието на обучение в тази посока, което да се реализира в учебно заведение.
В същото време от ден на ден медии отхвърлят да наемат публицисти на трудов контракт, не се грижат за отбраната им и не наблюдават за спазването на професионалните стандарти. Това се ускорява от концентрацията на благосъстоятелност, точното премерване на която все още е на практика невероятно.
На този декор приходите от реклама понижават, до момента в който страната продължава да разпределя съществени средства за медии, а обособените партии уголемяват своето въздействие върху малките екрани, радиа, онлайн и печатни издания. Посочва се като образец телевизия " Алфа " (на " Атака) и данните за 6 притежавани вестника от депутата Делян Пеевски (ДПС), свързван и с разпространяването на печатни издания.
Както показват създателите на проучването, в доста аспекти България има нужната правна рамка за самостоятелна публицистика, само че използването на нормите не е на задоволително високо равнище. Те упорстват за по-голямо присъединяване на гражданския бранш в работата на Съвет за електронни медии, действително "изсветляване” на медийната благосъстоятелност (и изключително в хода на придобивания), както и на въздействието на притежатели и рекламодатели.
По време на представянето на проучването в Екологичен потенциал през днешния ден нито един български евродепутат не взе отношение.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ