България се намира в изборна спирала. Това е нещо като

България се намира в изборна серпантина. Това е нещо като обаян кръг. За да е допустимо образуване на постоянно държавно управление, е належащо политическата изразителност да излезе от предизборните модели, които в огромна степен са маркетингови, и да се ориентира към институционалните формати, които са свързани с градивни връзки сред политическите обединения и държавнически жанр от страна на техните управления. Предизборните акции са свързани главно с преследването на електорални резултати, до момента в който самата политика съставлява ръководство, вдишване на отговорност, взимане на решения и тяхното отстояване, което постоянно може да значи и претърпяване на електорални вреди.

През последните години този преход в политическата изразителност не може да се случи и тъкмо тук се получава омагьосаният кръг. Изборите водят до последващи избори без надграждане и без някакво доближаване към постоянен кабинет. От една страна опасенията от електорални загуби са огромни, от друга обаче самото събитие, че електоралната поддръжка не се трансформира в политики и надлежно в ясно избрани мандати (управляващи или опозиция) основава възможност от институционална ерозия. Всичко това бива неизбежно подсилвано и от изопачаването на главната цел, с която се организират парламентарните избори. Това е точно излъчването на постоянно ръководство.

Вместо това изборите стартират да играят ролята само на електорално съревнование. Не че те не са и това, само че в случай че не се е стигнало до образуване на кабинет, то в действителност няма по какъв начин да приказваме за финален избирателен резултат. Без конституиран кабинет не може да се приказва за ръководещи и съпротива, надлежно за спечелили и изгубили. При тази обстановка всички са губещи. Изглежда обаче, че прекалено много станаха политическите обединения у нас, които избират да губят дружно с съперниците си, вместо да бъдат поредни в своя път в политиката и да поемат отговорността пред електората да печелят или губят без значение от останалите и по този начин да бъдат обединения със лична физиономия, правила и полезности.

Междувременно институционалната ерозия става все по-очевидна в практиката. Израз на това са повишените равнища на миграционен трафик на територията на страната, комерсиалната далавера, похищенията против частна благосъстоятелност и други феномени с очебийно отрицателен знак. Те разкриват съществуването на луфтове във действието на държавността и дефицита на престиж в обществената сфера. Едно ръководство, с цел да е законно, би трябвало да дава отговор на всички конституционни стандарти. Възможността за служебно ръководство е разказана в Основния закон само като краткотраен вид. Когато приказваме за пълноценно ръководство на страната, би трябвало да е ясно, че то включва освен съществуването на държавно управление, само че и на парламентарно болшинство. Именно по този метод се реализира взаимоотношението сред законодателната и изпълнителната власт, което е в основата на държавното ръководство и без което няма по какъв начин да има реализация на каквито и да било законодателни начинания и обществени политики. Когато властта е служебна, парламентарният съставен елемент в ръководството на страната липсва. Оттук следва, че такава власт не би могла да е пълноценна и може да размени постоянното ръководство само в техническия, само че не и в политическия смисъл.

За да работят дейно администрациите на структурите, принадлежащи към изпълнителната власт, те се нуждаят от пълноценно държавно ръководство. Само по този начин могат да бъдат дефинирани съответни обществени политики за противопоставяне против спекулата, за ограничение на миграционния трафик, за понижаване на инфлацията и така нататък Когато тези политики бъдат налични, следва те да бъдат предоставени и поети от съответните администрации за привеждане в деяние и обезпечаване на заложените резултати. Без съществуването на такива политики институциите не могат да бъдат изпълнени със наличие. В резултат на това тяхната успеваемост спада, а с нея и доверието на жителите. И тъкмо тук се разкрива още една линия от омагьосания кръг на безкрайните избори. Гражданите хем губят доверие към политическата система, хем би трябвало да гласоподават. За да го създадат обаче би трябвало да имат доверие в статуквото, смяната или в нещо друго. Просто прилични равнища на изборна интензивност без доверие е невероятно да бъдат реализирани. А колкото повече се отсрочва конституирането на постоянен кабинет, толкоз повече доверие и гражданска сила ще е нужна, с цел да се преодолеят дефицитите във действието на държавността и да се компенсира времето, пропуснато от позиция на реализиране на законодателни начинания и осъществяване на обществени политики.

Липсата на постоянно ръководство се трансформира в проблем за междуинституционалното взаимоотношение освен на национално равнище, само че и сред самото национално равнище и локалните управляващи. Преди броени дни Столичният общински съвет (СОС) с ясно и отчетливо болшинство реши Паметникът на Съветската войска - МОЧА да бъде отстранен от центъра на града. Самият паметник е държавна благосъстоятелност, само че актуалното му местоположение съставлява общински терен. Искането на общината към страната е тя да реалокира собствеността си в музея за комунистическо изкуство или на друго място, което е държавен терен. Общинското искане е изцяло законно. От страна на страната обаче към момента липсва ясна реакция. Областният шеф даже не е изрекъл и една дума като коментар на решението на СОС и неговото осъществяване.

Това е явен образец за невъзможността национални и локални управляващи да влязат във взаимоотношение между тях. Съвсем ясно е и от кое място произтича казусът в този образец. Няма по какъв начин да е от страна на локалната власт, защото тя е напълно законна - дава отговор на всички конституционни и законови стандарти, планувани за нея, и също така решението е подкрепено от 41 от общо 61общински съветника. Липсата на работещ парламент обаче затруднява изработването на съответна позиция от страната по отношение на настояването на болшинството от общинските съветници. Дори тези партии и политици, които са срещу премахването на монумента, нямат опция да употребяват парламентарната естрада за изложение на позицията си и я показаха с викове пред постройката на Столичната община и с обругаване на нейната фасада. Няма по какъв начин да има работещ институционален ред без работещо Народно заседание, тъй като точно то е първата институция в страната.

Всичко това трансформира такива въпроси, които по същността си са институционални и управнически в предизборна акция. От сходно състояние никой не печели, даже и тези, които нямат тематики за своя акция и по-принцип разчитат на появяването на разнообразни въпроси в общественото пространство, които да яхнат и да експлоатират в своя изгода за избран интервал от време. Де факто перманентното положение на предизборна акция през последните две години изчерпа творчеството на политическите обединения за намиране на тематики, подобаващи за привличане на гласоподаватели, както и за тяхното дейно и безапелационно създаване. Това е една от аргументите, заради които в последно време интерес към гласоподаване демонстрират най-много твърдите партийни ядра. Те не се нуждаят от акция, послания, вдишване на задължения, гаранции за тяхното реализиране и т.н.