България се люлее на ръба на отпадането от Европейския съюз,

България " се люлее на ръба " на отпадането от Европейския съюз ", само че въпреки всичко " остава мощен стремежът към [европейска] принадлежност на страни, които толкоз дълго се усещаха изоставени да бъдат в периферията ". Така дава отговор писателят Георги Господинов на въпрос в дали счита, че родината му може да напусне Европейски Съюз.

В диалога носителят на споделя още, че " през днешния ден сме европейци и заплахата идва по-скоро от крайната десница ". Това е отговорът му на въпроса дали е останало в днешна България нещо от мрачните времена на комунизма, когато през 1978 година в Лондон е погубен писателят и отстъпник Георги Марков.

Едно от приятните неща да бъда оповестен за пръв път във Англия е, че се срещнах с вдовицата му, споделя Господинов. " Беше доста вълнуващо. Тя ми сподели, че Георги щеше да е удовлетворен да види българска книга да реализира подобен триумф. "

От друга страна, романът му " Времеубежище " е учреден на страха, че Европа няма бъдеще. " Това е чувството, които си мисля, че всички имаме през последните евентуално 10 години - на недостиг на бъдеще. То е като да си на летището и да гледаш по какъв начин на таблото против всички полети се изписва cancelled, cancelled, cancelled. "

Журналистката... показва диалога като шерване от българския публицист на неговите политически страхове, съдействали за написването на " Времеубежище ", както и за " отварянето на кутията на Пандора на превърнатата в оръжие носталгия ". Заглавието на публикацията е " Моят разказ дистопия се трансформира в действителност ".

Идеята се въртяла в мислите на Господинов от десетилетие, когато през 2016 година настъпи първо Брекзит, а след това Доналд Тръмп завоюва президентските избори в Съединени американски щати. Той разказва по какъв начин тогава със брачната половинка му гледали в 4 часа сутринта на 9 ноември резултатите от гласуването на американците и когато оповестили спечелилия, тя избухнала в сълзи. " Плачеше за щерка ни. Не искахме това да ѝ се случи и изпитвахме безизходност и беззащитност. "

После пристигнала пандемията и съветската експанзия против Украйна. " Това, което си мислех, че ще се случи на следващия ден, стартира да се случва сега и казусът с дистопичните романи, издавани в дистопични времена, е, че се трансформират в документалистика ", споделя Господинов със смях.

Когато предишния февруари избухна войната, с екот се върнаха детските ми страхове, продължава да споделя той. " Ученията за дейности при нуклеарна война бяха част от детството ми и когато се появи вероятността от нуклеарни удари в Украйна, първите ми мисли бяха: " Какво да кажа на щерка ми? Не желая тя да живее в подобен боязън. "

В умозаключение публикацията разказва: " Сантименталният шовинизъм също е мощен и идващото от предчувствията в романа, които би трябвало да се осъществен, включва смешен фон, повдигнат към голямо национално знаме. Точно в този миг, споделя Господинов, България се готви да кандидатства за връх на Гинес, като издигне най-голямото знаме на най-високия стълб в света. "

" Миналото не е единствено това, което ви се е случило. Понякога е това, което преди малко сте си представяли ", написа във " Времеубежище ", напомня " Гардиън ".