Сплашване и натиск. България се изкачи до 71-о място в класацията за медийна свобода, но ситуацията остава нестабилна
България се изкачи с 20 места в класацията за медийна независимост на " Репортери без граници " (RSF) за 2023 година и заема 71-о място в света от общо 180 страни. Свободата на медиите обаче остава " нежна и нестабилна ", а " дребното самостоятелни гласове в България работят под непрекъснат напън ", се споделя в, оповестен в сряда.
До предходната година България обичайно беше последна от страните членки на Европейския съюз по независимост на словото. В класацията на RSF през 2022 година обаче и зае 91-о място .
Както тогава, по този начин и в този момент обаче констатациите за медийната среда в България остават по-скоро отрицателни, a изкачването се дължи значително на смяна в употребяваната методология на правене на класацията.
" Нито една от ограниченията, препоръчани от RSF за подкрепяне свободата на печата, не беше осъществена, само че и нямаше съществени нарушавания ", се споделя в известието на интернационалната неправителствена организация.
" Въпреки че България се е изкачила с 20 места, резултатът действително е усъвършенстван в доста по-малка степен (+3,86 пукта). Трябва да се вземе поради и фактът, че България се намира в диапазон от резултати с доста дребни разлики сред страните, който заради тази причина е зона, склонна към съмнения ", сподели пред Свободна Европа районният шеф на RSF Павол Шалай .
По думите му е имало позитивен резултат от отсъствието на ГЕРБ от властта и от отношението на кабинета " Петков " за отбрана на свободата на медиите. Едновременно с това обаче са се изострили нападките от политически партии против медии и публицисти, на първо място от страна на " Възраждане ".
Както и предходната година създателите на проучването означават, че " политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии въздейства отрицателно върху публицистичната самостоятелност на публичните медии, до момента в който независимостта на частните медии е застрашена от ползите на притежателите им в контролираните браншове ".
Анализът обръща внимание и на обстоятелството, че заплашването от страна на политици, както и на административният и правосъден напън върху издатели и публицисти са " честа процедура ". Освен това самостоятелните медии и проверяващите публицисти постоянно стават жертви на процедури за корист или SLAPP ( " дело пестник " ), показват създателите на отчета.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Последният сходен случай е от март тази година, когато стана ясно, че застрахователната компания " Лев инс " за 1 млн. лв. поради публикация, която цитира стенограма от съвещание на Министерски съвет.
Проверка на Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ) неотдавна пък сподели, че в Софийски областен съд са заведени общо шест каузи против публицистите Димитър Стоянов, Атанас Чобанов от BIRD и сътрудника им от „ Биволъ ” Николай Марченко.
През април прокуратурата сред Димитър Стоянов от BIRD и негов източник на информация.м Тогава АЕЖ упрекна прокуратурата.
" Заплахите и физическите набези против публицисти в България са непрекъснат проблем, само че още по-голям проблем е нежеланието на управляващите да ги проверяват или осъдят. Журналистите, работещи отвън столицата, са още по-изложени на сходни закани ", се споделя още в отчета на RSF.
Най-свободните и най-авторитарните страни
Най-свободни медии съгласно отчета имат Норвегия , Ирландия и Дания , които заемат първите три места в класацията за миналата година, в която вземат участие общо 180 страни. Китай остава един от най-авторитарните режими във връзка с свободата на словото, заемайки 179-о място. След нея на последно място е Северна Корея. Разликата с Русия е единствено 16 позиции - тя заема 164-о място.
" През 2022 година войната в Украйна разреши на Кремъл да стартира дефинитивна " чистка " на съветските медии. Системната цензура и насилственото овакантяване на самостоятелни съветски и задгранични медии освободиха пространство за разпространяване на координирана агитация от проправителствени медии ", се споделя в проучването.
От страните членки в Европейски Съюз като по-малко свободни са избрани медиите в Унгария (72-о място), Малта (84-о място) и Гърция (107-о място), които са единствените с по-лоши индикатори от тези на България.
Авторите на отчета показват, че Гърция се намира на последно място в Европейски Съюз по медийна свободна поради случаите на следене на публицисти от страна на службите с шпионския програмен продукт Predator. Това е " най-голямото нарушаване на медийната независимост в Европейски Съюз за 2022 година ", се споделя в проучването.
Индексът на " Репортери без граници " прави оценка средата за публицистика по света и се разгласява на Световния ден на свободата на пресата (3 май). Според настоящата ранглиста обстановката с медийната независимост е " доста неприятна " в 31 страни, " неприятна " в 42, " проблематична " в 55 и " добра " или " относително добра " в 52 страни. Средата за публицистика е " неприятна " в седем от 10 страни и приемлива единствено в три от 10, установяват от организацията.
До предходната година България обичайно беше последна от страните членки на Европейския съюз по независимост на словото. В класацията на RSF през 2022 година обаче и зае 91-о място .
Както тогава, по този начин и в този момент обаче констатациите за медийната среда в България остават по-скоро отрицателни, a изкачването се дължи значително на смяна в употребяваната методология на правене на класацията.
" Нито една от ограниченията, препоръчани от RSF за подкрепяне свободата на печата, не беше осъществена, само че и нямаше съществени нарушавания ", се споделя в известието на интернационалната неправителствена организация.
" Въпреки че България се е изкачила с 20 места, резултатът действително е усъвършенстван в доста по-малка степен (+3,86 пукта). Трябва да се вземе поради и фактът, че България се намира в диапазон от резултати с доста дребни разлики сред страните, който заради тази причина е зона, склонна към съмнения ", сподели пред Свободна Европа районният шеф на RSF Павол Шалай .
По думите му е имало позитивен резултат от отсъствието на ГЕРБ от властта и от отношението на кабинета " Петков " за отбрана на свободата на медиите. Едновременно с това обаче са се изострили нападките от политически партии против медии и публицисти, на първо място от страна на " Възраждане ".
Както и предходната година създателите на проучването означават, че " политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии въздейства отрицателно върху публицистичната самостоятелност на публичните медии, до момента в който независимостта на частните медии е застрашена от ползите на притежателите им в контролираните браншове ".
Анализът обръща внимание и на обстоятелството, че заплашването от страна на политици, както и на административният и правосъден напън върху издатели и публицисти са " честа процедура ". Освен това самостоятелните медии и проверяващите публицисти постоянно стават жертви на процедури за корист или SLAPP ( " дело пестник " ), показват създателите на отчета.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Последният сходен случай е от март тази година, когато стана ясно, че застрахователната компания " Лев инс " за 1 млн. лв. поради публикация, която цитира стенограма от съвещание на Министерски съвет.
Проверка на Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ) неотдавна пък сподели, че в Софийски областен съд са заведени общо шест каузи против публицистите Димитър Стоянов, Атанас Чобанов от BIRD и сътрудника им от „ Биволъ ” Николай Марченко.
През април прокуратурата сред Димитър Стоянов от BIRD и негов източник на информация.м Тогава АЕЖ упрекна прокуратурата.
" Заплахите и физическите набези против публицисти в България са непрекъснат проблем, само че още по-голям проблем е нежеланието на управляващите да ги проверяват или осъдят. Журналистите, работещи отвън столицата, са още по-изложени на сходни закани ", се споделя още в отчета на RSF.
Най-свободните и най-авторитарните страни
Най-свободни медии съгласно отчета имат Норвегия , Ирландия и Дания , които заемат първите три места в класацията за миналата година, в която вземат участие общо 180 страни. Китай остава един от най-авторитарните режими във връзка с свободата на словото, заемайки 179-о място. След нея на последно място е Северна Корея. Разликата с Русия е единствено 16 позиции - тя заема 164-о място.
" През 2022 година войната в Украйна разреши на Кремъл да стартира дефинитивна " чистка " на съветските медии. Системната цензура и насилственото овакантяване на самостоятелни съветски и задгранични медии освободиха пространство за разпространяване на координирана агитация от проправителствени медии ", се споделя в проучването.
От страните членки в Европейски Съюз като по-малко свободни са избрани медиите в Унгария (72-о място), Малта (84-о място) и Гърция (107-о място), които са единствените с по-лоши индикатори от тези на България.
Авторите на отчета показват, че Гърция се намира на последно място в Европейски Съюз по медийна свободна поради случаите на следене на публицисти от страна на службите с шпионския програмен продукт Predator. Това е " най-голямото нарушаване на медийната независимост в Европейски Съюз за 2022 година ", се споделя в проучването.
Индексът на " Репортери без граници " прави оценка средата за публицистика по света и се разгласява на Световния ден на свободата на пресата (3 май). Според настоящата ранглиста обстановката с медийната независимост е " доста неприятна " в 31 страни, " неприятна " в 42, " проблематична " в 55 и " добра " или " относително добра " в 52 страни. Средата за публицистика е " неприятна " в седем от 10 страни и приемлива единствено в три от 10, установяват от организацията.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ