Край на демографския бум в Турция! България, Румъния и Франция я изпреварват с най-висока раждаемост в Европа
България, Румъния и Франция са трите страни в Европа с най-висока раждаемост.
След доста години на бързо повишаване на популацията демографското бъдеще на Турция виси на косъм. Рекордно ниската раждаемост през 2023 година и изменящата се възрастова конструкция демонстрират, че турското общество навлиза в стадий на застаряване, присъщ за високоразвитите страни. Регионалните разлики в това отношение също се задълбочават: по-бедният, югоизточен район на страната има доста по-висок коефициент на раждаемост и по-младо население, до момента в който северните райони по Черноморието имат по-висока междинна възраст. Тези настоящи трендове отразяват по-дълбоки трансформации, протичащи в Турция, водени от вътрешна миграция и процеси на рационализация, свързани с фактори като урбанизация и културни промени; те също са артикул на дълги години икономическа неустановеност. Едновременно с това нараства броят на най-вече младежи, които напущат страната. Тези развития предвещават идна демографска рецесия, която ще се отрази отрицателно на турската стопанска система и ще наложи сериозна промяна на обществената политика, написа osw.waw.pl.
Краят на демографския взрив
Доскоро Турция се отличаваше с бързия си ритъм на натурален приръст. Населението й, което е било 27,5 милиона през 1960 година, се е повишило до съвсем 45 милиона до 1980 година До 2000 година страната е имала 64,1 милиона поданици, число, което се е нараснало до 83,3 милиона през 2020 година Въпреки това, последните демографски данни, оповестени от Турската статистическа Институтът (TÜRKSTAT) след годишното броене допуска, че тази възходяща наклонност се е забавила доста. Данните демонстрират, че повече от 85,3 милиона души са живели в Турция през 2023 година, като темпът на повишаване на популацията на годишна база е достигнал най-ниското равнище за всички времена от 1,1‰, спад от 7,1‰ единствено година по-рано и 14,7‰ през 2018 година Освен това рекордно нисък брой деца (958 000) са родени в страната през 2023 година, а раждаемостта процентът спадна до 1,51 живородени на жена. От 2017 година този коефициент остава под 2,1 – равнището, което се смята за належащо за плодовитост на равнище заменяне. Въпреки че тези числа към момента поставят Турция над междинното за Европейски Съюз (1,46 съгласно данни на Евростат за 2022 г.), те са по-ниски от тези в няколко държави-членки на Европейски Съюз, в това число Франция, България и Румъния. Според демографската прогноза на Организация на обединените нации популацията на Турция ще продължи да пораства до 2047 година, достигайки връх от 91,4 милиона, само че по-късно ще стартира да се свива бързо, като се чака да падне до 65,3 милиона до 2100 г. Това значи, че ръководещият хайлайф задачата за 100-милионна Турция няма да бъде реализирана в обозримо бъдеще .
Източник: Турският статистически институт.
Към този миг турското общество към момента е по-младо от европейското, само че има ясни индикации, че то застарява. Средната възраст се увеличи от 25,8 години през 2000 година на 34 години през 2023 година, спрямо 44,5 години в Европейски Съюз. През 2023 година децата под 15-годишна възраст съставляват 21,4% от общото население, до момента в който хората над 65 години съставляват 10,2%. Въпреки това, съгласно прогнозите на TÜİK, заради намаляващата раждаемост, процентът на тези две групи ще се изравни още през 2040 г.; от този миг нататък делът на възрастните жители ще надмине този на по-младите и ще продължи да се усилва. Тази наклонност ще бъде повлияна и от възходящата дълготрайност на живота: от 72,6 години за родените през 2002 година до 78,5 години за групата през 2022 г.
Това във връзка с демографските данни отразява настоящите публични промени. Високата урбанизация (77% ) води до промени в метода на живот и ерозия на обичайните поведенчески модели. Средният брой години, прекарани в обучение, се усилва и младите турци се женят и основават фамилии на прогресивно по-късна възраст . Средната възраст на майките при раждане на първо дете се е повишила с 4,7 години от 2010 година до 27 през 2023 година Семействата стават по-малки, като междинният размер на семейството непрестанно понижава и делът на едночленните семейства. Друг фактор, способствуващ за спада на раждаемостта, е продължаващата икономическа рецесия, която, съчетана с висока инфлация (71,6% на годишна база през юни 2024 година съгласно публични данни), утежни изискванията на живот и евентуално повлия на решенията за раждане на деца.
Данните от TÜİK разкриват доста демографско многообразие в Турция . Най-високите коефициенти на плодовитост се намират в югоизточните провинции (вижте картата), които имат висок дял на кюрдско и арабско население: Шанлъурфа (3,27), Ширнак (2,72) и Мардин (2,40). За разлика от тях най-ниските коефициенти на раждаемост са в северния Черноморски район, с провинциите Бартин (1,13), Зонгулдак и Карабюк (по 1,14). Югоизточната част има най-младото население: междинната възраст в провинциите Шанлиурфа и Ширнак е надлежно 21,2 и 22,7 години. За разлика от тях най-високата междинна възраст е записана в черноморските провинции Синоп и Гиресун: надлежно 42,8 и 42,2 години. Югоизтокът също по този начин има най-големият междинен размер на семейството, най-високият дял деца и най-ниската междинна възраст на майките при раждане. Специфичните за района данни не разрешават директни изводи по отношение на етническата конструкция на страната, защото въпросите за етническата принадлежност непрекъснато са били оставяни отвън преброяванията. Въпреки това концепцията за възходящото кюрдско и арабско население и произлизащите от това промени в етническия състав на Турция е повтаряща се тематика в националистическия дискурс.
Селските региони в цялата страна, отслабени от вътрешната миграция, са изложени на риск от обезлюдяване. По-голямата част от турците живеят в огромни градове, ситуирани на запад; с Истанбул – най-големият метрополис в страната с 15,6 милиона поданици – помещаващ съвсем една пета от общото население.
Дилеми, свързани с миграцията
Турция е претърпяла както имиграция, по този начин и емиграция. Първото е подбудено от релативно стабилната политическа ситуация в Турция в съпоставяне с останалата част от района и от близостта й до Европа, която постоянно се преглежда като последна дестинация. Турция постоянно е една от спирките по пътя, а не крайната точка. Според турските миграционни управляващи през юли 2024 година броят на законните мигранти в страната възлиза на общо 4,4 милиона, което съставлява повече от 5% от популацията. Най-голямата група, наброяваща 3,1 милиона, бяха бежанци под краткотрайна протекция, пристигнали след експлоадирането на гражданската война в Сирия през 2011 година Допълнителни 1,1 милиона имаха позволения за престояване (предимно жители на Туркменистан, Русия и Ирак), до момента в който 228 000 (главно афганистанци ) са били под интернационална протекция.
Увеличаването на притока на чужденци може да наподобява като евентуално решение на демографските предизвикателства на Турция . Това обаче не е задоволително за огромна част от популацията, което се тормози да отвори страната за новодошлите, изключително тези от Близкия изток. Проблемът с миграцията породи съществено обществено напрежение, което докара до жестоки улични произшествия, които ескалираха в протести и офанзиви против търсещи леговище, изключително тези от Сирия. Политически фигури неведнъж са призовавали за тяхното депортиране. От 2021 година броят на сирийците в Турция непрестанно понижава, отчасти заради акцията на миграционните управляващи за непринудено връщане в страната им на генезис. Освен това сирийското бежанско население в Турция също е изправено пред демографски спад.
Друг фактор, влияещ неподходящо на демографската обстановка в страната, е възходящият интерес към емиграция измежду турските жители, изключително измежду младежите. Емиграцията стартира да нараства след 2020 година, само че 2023 година означи рекордна година за заминавания: 715 000 души са напуснали страната за непрекъснато, в това число 291 000 турски жители, което съставлява 53% нарастване по отношение на миналата година. По-голямата част от емигрантите са на възраст 25–29 години и 30–34 години. [18] През 2023 година 114 000 турски жители са получили първите си позволения за престояване в Европейски Съюз, като Германия (31 000), Полша (20 000) и Холандия (13 000) са издали най-вече позволения. [19] Турските жители също са кандидатствали за леговище в Европейски Съюз по-често, подавайки 90 000 молби за леговище през 2023 година, съвсем 40 000 повече спрямо 2022 година, което ги прави третата по величина група претенденти.
Безсилното държавно управление
Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който неведнъж е насърчавал дамите да имат „ най-малко три деца “, назова последните демографски статистики „ тревожни “ и предизвести, че рецесията в тази област съставлява „ екзистенциална опасност за страната “. Досега младото и бързо възходящо население на Турция беше един от нейните основни активи, изключително в очите на задграничните вложители. Намаляването на популацията, в случай че обстановката се развие съгласно прогнозите на Организация на обединените нации, може да има дълготрайно отрицателно влияние върху стопанската система на страната и позицията й на интернационалната сцена. Демографският спад също би представлявал предизвикателство за армията на страната, която е втората по величина мощ на НАТО с 481 000 чиновници. [20] Турските въоръжени сили разчитат на наборна повинност; мъжете на възраст от 20 до 41 години подлежат на наложителна военна работа.
Застаряването на популацията ще натовари в по-голяма степен осигурителната система, изключително заради възходящия брой пенсионери. Те към този момент са забележителна група за напън и значим сегмент от електората; техните потребности, като да вземем за пример индексирането на пенсиите, от ден на ден участват в политическия мейнстрийм. Това от своя страна съставлява предизвикателство за устрема на министър Мехмет Шимшек към фискална дисциплинираност. Неуспехът на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) да реализира предстоящото нарастване на пенсиите беше избран като една от аргументите за провалянето й на локалните избори през март 2024 година
Дискусията за демографската рецесия обаче едвам в този момент стартира и към момента не се е трансформирала в непрекъсната част от турския публичен спор. Благоприятните за фамилията политики и тактики за ограничение или най-малко за намаляване на евентуалните последствия от демографския спад към момента не са били цели за актуалното държавно управление. Министерството на фамилията и обществените услуги даде обещание да създаде цялостна стратегия за поддръжка на майките на пазара на труда посредством ограничения като разкриване на публични ясли и детски градини. В същото време държавното управление продължава да преглежда насърчаването на „ обичайните полезности “ и „ отбраната на фамилията “ като вероятни способи за превръщане на тези отрицателни трендове.
След доста години на бързо повишаване на популацията демографското бъдеще на Турция виси на косъм. Рекордно ниската раждаемост през 2023 година и изменящата се възрастова конструкция демонстрират, че турското общество навлиза в стадий на застаряване, присъщ за високоразвитите страни. Регионалните разлики в това отношение също се задълбочават: по-бедният, югоизточен район на страната има доста по-висок коефициент на раждаемост и по-младо население, до момента в който северните райони по Черноморието имат по-висока междинна възраст. Тези настоящи трендове отразяват по-дълбоки трансформации, протичащи в Турция, водени от вътрешна миграция и процеси на рационализация, свързани с фактори като урбанизация и културни промени; те също са артикул на дълги години икономическа неустановеност. Едновременно с това нараства броят на най-вече младежи, които напущат страната. Тези развития предвещават идна демографска рецесия, която ще се отрази отрицателно на турската стопанска система и ще наложи сериозна промяна на обществената политика, написа osw.waw.pl.
Краят на демографския взрив
Доскоро Турция се отличаваше с бързия си ритъм на натурален приръст. Населението й, което е било 27,5 милиона през 1960 година, се е повишило до съвсем 45 милиона до 1980 година До 2000 година страната е имала 64,1 милиона поданици, число, което се е нараснало до 83,3 милиона през 2020 година Въпреки това, последните демографски данни, оповестени от Турската статистическа Институтът (TÜRKSTAT) след годишното броене допуска, че тази възходяща наклонност се е забавила доста. Данните демонстрират, че повече от 85,3 милиона души са живели в Турция през 2023 година, като темпът на повишаване на популацията на годишна база е достигнал най-ниското равнище за всички времена от 1,1‰, спад от 7,1‰ единствено година по-рано и 14,7‰ през 2018 година Освен това рекордно нисък брой деца (958 000) са родени в страната през 2023 година, а раждаемостта процентът спадна до 1,51 живородени на жена. От 2017 година този коефициент остава под 2,1 – равнището, което се смята за належащо за плодовитост на равнище заменяне. Въпреки че тези числа към момента поставят Турция над междинното за Европейски Съюз (1,46 съгласно данни на Евростат за 2022 г.), те са по-ниски от тези в няколко държави-членки на Европейски Съюз, в това число Франция, България и Румъния. Според демографската прогноза на Организация на обединените нации популацията на Турция ще продължи да пораства до 2047 година, достигайки връх от 91,4 милиона, само че по-късно ще стартира да се свива бързо, като се чака да падне до 65,3 милиона до 2100 г. Това значи, че ръководещият хайлайф задачата за 100-милионна Турция няма да бъде реализирана в обозримо бъдеще .
Източник: Турският статистически институт.
Към този миг турското общество към момента е по-младо от европейското, само че има ясни индикации, че то застарява. Средната възраст се увеличи от 25,8 години през 2000 година на 34 години през 2023 година, спрямо 44,5 години в Европейски Съюз. През 2023 година децата под 15-годишна възраст съставляват 21,4% от общото население, до момента в който хората над 65 години съставляват 10,2%. Въпреки това, съгласно прогнозите на TÜİK, заради намаляващата раждаемост, процентът на тези две групи ще се изравни още през 2040 г.; от този миг нататък делът на възрастните жители ще надмине този на по-младите и ще продължи да се усилва. Тази наклонност ще бъде повлияна и от възходящата дълготрайност на живота: от 72,6 години за родените през 2002 година до 78,5 години за групата през 2022 г.
Това във връзка с демографските данни отразява настоящите публични промени. Високата урбанизация (77% ) води до промени в метода на живот и ерозия на обичайните поведенчески модели. Средният брой години, прекарани в обучение, се усилва и младите турци се женят и основават фамилии на прогресивно по-късна възраст . Средната възраст на майките при раждане на първо дете се е повишила с 4,7 години от 2010 година до 27 през 2023 година Семействата стават по-малки, като междинният размер на семейството непрестанно понижава и делът на едночленните семейства. Друг фактор, способствуващ за спада на раждаемостта, е продължаващата икономическа рецесия, която, съчетана с висока инфлация (71,6% на годишна база през юни 2024 година съгласно публични данни), утежни изискванията на живот и евентуално повлия на решенията за раждане на деца.
Данните от TÜİK разкриват доста демографско многообразие в Турция . Най-високите коефициенти на плодовитост се намират в югоизточните провинции (вижте картата), които имат висок дял на кюрдско и арабско население: Шанлъурфа (3,27), Ширнак (2,72) и Мардин (2,40). За разлика от тях най-ниските коефициенти на раждаемост са в северния Черноморски район, с провинциите Бартин (1,13), Зонгулдак и Карабюк (по 1,14). Югоизточната част има най-младото население: междинната възраст в провинциите Шанлиурфа и Ширнак е надлежно 21,2 и 22,7 години. За разлика от тях най-високата междинна възраст е записана в черноморските провинции Синоп и Гиресун: надлежно 42,8 и 42,2 години. Югоизтокът също по този начин има най-големият междинен размер на семейството, най-високият дял деца и най-ниската междинна възраст на майките при раждане. Специфичните за района данни не разрешават директни изводи по отношение на етническата конструкция на страната, защото въпросите за етническата принадлежност непрекъснато са били оставяни отвън преброяванията. Въпреки това концепцията за възходящото кюрдско и арабско население и произлизащите от това промени в етническия състав на Турция е повтаряща се тематика в националистическия дискурс.
Селските региони в цялата страна, отслабени от вътрешната миграция, са изложени на риск от обезлюдяване. По-голямата част от турците живеят в огромни градове, ситуирани на запад; с Истанбул – най-големият метрополис в страната с 15,6 милиона поданици – помещаващ съвсем една пета от общото население.
Дилеми, свързани с миграцията
Турция е претърпяла както имиграция, по този начин и емиграция. Първото е подбудено от релативно стабилната политическа ситуация в Турция в съпоставяне с останалата част от района и от близостта й до Европа, която постоянно се преглежда като последна дестинация. Турция постоянно е една от спирките по пътя, а не крайната точка. Според турските миграционни управляващи през юли 2024 година броят на законните мигранти в страната възлиза на общо 4,4 милиона, което съставлява повече от 5% от популацията. Най-голямата група, наброяваща 3,1 милиона, бяха бежанци под краткотрайна протекция, пристигнали след експлоадирането на гражданската война в Сирия през 2011 година Допълнителни 1,1 милиона имаха позволения за престояване (предимно жители на Туркменистан, Русия и Ирак), до момента в който 228 000 (главно афганистанци ) са били под интернационална протекция.
Увеличаването на притока на чужденци може да наподобява като евентуално решение на демографските предизвикателства на Турция . Това обаче не е задоволително за огромна част от популацията, което се тормози да отвори страната за новодошлите, изключително тези от Близкия изток. Проблемът с миграцията породи съществено обществено напрежение, което докара до жестоки улични произшествия, които ескалираха в протести и офанзиви против търсещи леговище, изключително тези от Сирия. Политически фигури неведнъж са призовавали за тяхното депортиране. От 2021 година броят на сирийците в Турция непрестанно понижава, отчасти заради акцията на миграционните управляващи за непринудено връщане в страната им на генезис. Освен това сирийското бежанско население в Турция също е изправено пред демографски спад.
Друг фактор, влияещ неподходящо на демографската обстановка в страната, е възходящият интерес към емиграция измежду турските жители, изключително измежду младежите. Емиграцията стартира да нараства след 2020 година, само че 2023 година означи рекордна година за заминавания: 715 000 души са напуснали страната за непрекъснато, в това число 291 000 турски жители, което съставлява 53% нарастване по отношение на миналата година. По-голямата част от емигрантите са на възраст 25–29 години и 30–34 години. [18] През 2023 година 114 000 турски жители са получили първите си позволения за престояване в Европейски Съюз, като Германия (31 000), Полша (20 000) и Холандия (13 000) са издали най-вече позволения. [19] Турските жители също са кандидатствали за леговище в Европейски Съюз по-често, подавайки 90 000 молби за леговище през 2023 година, съвсем 40 000 повече спрямо 2022 година, което ги прави третата по величина група претенденти.
Безсилното държавно управление
Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който неведнъж е насърчавал дамите да имат „ най-малко три деца “, назова последните демографски статистики „ тревожни “ и предизвести, че рецесията в тази област съставлява „ екзистенциална опасност за страната “. Досега младото и бързо възходящо население на Турция беше един от нейните основни активи, изключително в очите на задграничните вложители. Намаляването на популацията, в случай че обстановката се развие съгласно прогнозите на Организация на обединените нации, може да има дълготрайно отрицателно влияние върху стопанската система на страната и позицията й на интернационалната сцена. Демографският спад също би представлявал предизвикателство за армията на страната, която е втората по величина мощ на НАТО с 481 000 чиновници. [20] Турските въоръжени сили разчитат на наборна повинност; мъжете на възраст от 20 до 41 години подлежат на наложителна военна работа.
Застаряването на популацията ще натовари в по-голяма степен осигурителната система, изключително заради възходящия брой пенсионери. Те към този момент са забележителна група за напън и значим сегмент от електората; техните потребности, като да вземем за пример индексирането на пенсиите, от ден на ден участват в политическия мейнстрийм. Това от своя страна съставлява предизвикателство за устрема на министър Мехмет Шимшек към фискална дисциплинираност. Неуспехът на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) да реализира предстоящото нарастване на пенсиите беше избран като една от аргументите за провалянето й на локалните избори през март 2024 година
Дискусията за демографската рецесия обаче едвам в този момент стартира и към момента не се е трансформирала в непрекъсната част от турския публичен спор. Благоприятните за фамилията политики и тактики за ограничение или най-малко за намаляване на евентуалните последствия от демографския спад към момента не са били цели за актуалното държавно управление. Министерството на фамилията и обществените услуги даде обещание да създаде цялостна стратегия за поддръжка на майките на пазара на труда посредством ограничения като разкриване на публични ясли и детски градини. В същото време държавното управление продължава да преглежда насърчаването на „ обичайните полезности “ и „ отбраната на фамилията “ като вероятни способи за превръщане на тези отрицателни трендове.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ