Българска стопанска камара: Миналата година имаме ръст на износа с 21%
България продължава да печели позиции на международните пазари. През последната петилетка годишния ни растеж е приблизително към 11%. Световният импорт пораства приблизително със 7 % за същия интервал. Това се споделя в разбор " Мястото на България в международния експорт през 2022 година " на Веселин Илиев, някогашен основен шеф " Външноикономическо съдействие " в Българската стопанска камара, оповестен на интернет страницата на организацията.
Българският експорт през 2022 година e 50,25 милиарда щ.д.. Това е с 21% повече от износа през 2021 година – 41,9 милиарда щ.д. Световният експорт е повишен с 12% за интервала. България се изкачва в класацията и заема 57-мо място измежду всички експортьори в света (59-то място за 2021 г.), директно преди Литва и Египет и след Словения и Гърция. В Европейски Съюз резервираме 20-то място – и за 2021 година, и за 2022 година По-малки по население страни от Европейски Съюз, които са преди нас, са: Словения – 55 милиарда щ.д. експорт, Финландия – 86 милиарда щ.д., Словакия – 108 милиарда щ.д., Дания – 129 милиарда щ.д., Ирландия – 219 милиарда щ.д., съобщи обстоятелства.бг.
Ако не се регистрират най-малките стопански системи, водач по растеж на износа 2022/2021 година е Туркменистан – 350%, следван от Алжир 74%, Азербайджан 72%, Норвегия 69%. Всички те са огромни експортьори на енергоносители. Важни сътрудници, в чиито вериги за доставки сме включени и директно въздействат на износа ни, са Съединени американски щати с растеж 18%, Белгия - 16%, Италия - 14%, Обединеното кралство - 13%, Нидерландия - 9%, Франция - 6%, Германия - 2%.
При 7 от десетте водещи експортни пазара България реализира позитивен търговски баланс, включително с най-големите европейски експортьори – Германия, Италия, Франция, Белгия. Най-голям негативен баланс имаме с Русия, Китай, Турция и Нидерландия.
От разбора са изключени доставките на артикули за защитата, защото България третира тази информация като конфиденциална и не подава информация. На база огледални данни, през 2021 година България е изнесла артикули за защитата минимум за 1,5 милиарда щ.д. Редица страни, които са пазар за българска специфична продукция, също не дават данни за търговията си с нея, т.е. действителният експорт е по-голям. Припомняме, че за 2021 година износът на специфична продукция се прави оценка на 650 млн. щ.д.
За последните 5 години износът ни има средногодишен растеж от 11% в стойност. Световният импорт пораства приблизително със 7% за същия интервал. Това значи, че България продължава да печели позиции на международните пазари.
Групите артикули с максимален експорт са енергоносители (горива и електроенергия), електротехника и електроника, мед и произведения от мед, машини и апарати. Тези 4 групи артикули образуват над 1/3 от износа ни. 13 са групите артикули с експорт над 1 милиарда щ.д. Най-голям растеж записват енергоносителите – от 2,3 милиарда щ.д. На 6,1 милиарда щ.д. Група артикули под митнически код 99 Специфични доставки би трябвало да е на 7-ма позиция в експортната ни листа с 1,7 милиарда щ.д., само че ще бъде изключена от разбора ни, тъй като описанието не дава точна визия защо става дума.
Благодарение на растеж от 147% за една година, енергоносителите съумяват да се изкачат на първа позиция. Най-голям принос има износът на горива за Украйна – 892 млн. щ.д., само че и за Египет, Турция и Гибралтар, за където изнасяме горива за по над 400 млн. щ.д. В количествено изражение, износът на горива се усилва съвсем 2,5 пъти през 2022 по отношение на 2021 година, на петролен газ – с 1/3. Износът на електрическа енергия е за малко над 1 милиарда щ.д., главно за Словения, Сърбия и Македония. Количественият спад в износа на електрическа енергия е съвсем 2 пъти за една година.
Изделията на електрониката и електротехниката записват 7% средногодишен растеж за последните пет години, при растеж на международният импорт за същия интервал също 7%. Ръстът на цените способства за това износът на мед и медни артикули да заема трета позиция. Износът на машини и апарати все по-устойчиво форсира и бележи средногодишен растеж от 8%, до момента в който международният импорт пораства с 4%. Това значи, че българските производители на тези произведения са конкурентоспособни на световните пазари и изместват други снабдители.
Износът на зърно заема пета позиция, като водещите артикули в тази група са пшеницата – с растеж 15% приблизително годишно без растеж в количество, и царевицата – растеж от 4% в стойност и спад в количество 11% приблизително за 5-годишния интервал. Значим растеж следим при ориза, само че с размери надалеч зад пшеницата и царевицата.
Новата стокова група с експорт над 1 милиарда щ.д. са маслата, най-много – слънчогледовото масло. Средногодишният растеж е 51%, а единствено за интервала 2022/2021 година е 117% при 75% растеж в количество. Износът на олио е за Индия, Испания, Република Южна Африка и други Наблюдаваме развиването на рапичното масло, чийто количествен растеж е 5-6 пъти над износа през предходните години.
С над 1 милиард щ.д. експорт са още автомобилна промишленост и колела, пластмасови произведения, разнородни химически артикули, фармация, желязо и стомана, произведения от желязо и стомана, оптически и измервателни принадлежности.
По експертна оценка, първични материали и енергоносители образуват 31-32% от износа.
Структурата на Хармонизираната система е такава, че първични материали, метали и енергоносители се разказват изчерпателно с 6 знака, до момента в който изделията на електроника, машиностроене, хранителна и питейна промишленост и така нататък се разказват изчерпателно с 8 или повече знака. На международно равнище са хармонизирани първите 6 знака, по тази причина най-детайлното равнище на разбора ни стига до артикули, разказани с 6 знака. В резултат, стоките с максимален стойностен размер са точно първични материали, метали и енергоносители, а не изделията на електроника, електротехника и машиностроене, които имат водещи позиции като групи артикули.
Стоките с максимален стойностен размер в експортната ни листа през 2022 година са: приблизително тежки нефтени масла – 2 174 млн. щ.д., 293% растеж по отношение на предходната година; леки нефтени масла – 1 773 млн. щ.д. и растеж от 165%; катодна мед с експорт за 1 620 млн. щ.д.; анодна мед за 1 430 млн. щ.д; пшеница за 1 425 млн. щ.д; сурово слънчогледово масло 1 407 млн. щ.д. растеж 109%; биодизел 1 306 млн. щ.д. и растеж 45%; електрическа енергия за 1 008 млн. щ.д.; лекарства за 838 млн. щ.д.; природен газ 815 млн. щ.д. растеж 179%. Тези 10 артикули генерират 27,5% от износа ни.
В количествено изражение всред водещите артикули максимален растеж имат: слънчогледово масло - 112,1%, леки нефтени масла - 81,2%, сурово слънчогледово масло - 57,7%, природен газ - 35,5%, биодизел - 26,1%. Спад има при електрическата енергия - 45,7%, царевицата - 45,3%, и пшеницата - 21,4%. Най-големи пазари за нефтени масла са Украйна, Египет, Турция, Гибралтар, за катодна мед – Италия и Турция, за анодна мед – Германия и Белгия, за пшеницата – Алжир, за сурово слънчогледово масло – Испания.
Измежду стоките с експорт над 100 млн. щ.д. за 2022 година, неупоменати нагоре, максимален растеж в стойност по отношение на 2021 година бележат: слънчогледово олио - 177%, сярна киселина - 136%, суперфосфати - 133%, амониев нитрат - 132%, денатуриран етилов алкохол - 110%, електронни интегрални схеми - 53%.
През последните години международният импорт е повишен приблизително със 7%. Голям растеж на търсенето на международните пазари (над 1 милиард щ.д.) има при: содиев трихидроксил пропил, родий, произведения от благородни метали, ваксини. Засилва се търсенето на коли, първокласни артикули и редкоземни изкопаеми.
България държи 36,7% от международния експорт на пачи черен дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от износа на прясно патешко месо, въпреки и не огромни размери – сумарно за към 150 млн. щ.д. Временно консервираните череши имат 17,6% дял, месинг на листа и ленти – 15%, тръби и маркучи от каучук с такъми - 13,5%, слънчогледово кюспе - 12,4%, медни пръти и профили - 12%, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло – по 10,9%.
Стоките, с които България заема водещо място в международния експорт, демонстрират известна резистентност, само че има и нови отличници.
Българският експорт през 2022 година e 50,25 милиарда щ.д.. Това е с 21% повече от износа през 2021 година – 41,9 милиарда щ.д. Световният експорт е повишен с 12% за интервала. България се изкачва в класацията и заема 57-мо място измежду всички експортьори в света (59-то място за 2021 г.), директно преди Литва и Египет и след Словения и Гърция. В Европейски Съюз резервираме 20-то място – и за 2021 година, и за 2022 година По-малки по население страни от Европейски Съюз, които са преди нас, са: Словения – 55 милиарда щ.д. експорт, Финландия – 86 милиарда щ.д., Словакия – 108 милиарда щ.д., Дания – 129 милиарда щ.д., Ирландия – 219 милиарда щ.д., съобщи обстоятелства.бг.
Ако не се регистрират най-малките стопански системи, водач по растеж на износа 2022/2021 година е Туркменистан – 350%, следван от Алжир 74%, Азербайджан 72%, Норвегия 69%. Всички те са огромни експортьори на енергоносители. Важни сътрудници, в чиито вериги за доставки сме включени и директно въздействат на износа ни, са Съединени американски щати с растеж 18%, Белгия - 16%, Италия - 14%, Обединеното кралство - 13%, Нидерландия - 9%, Франция - 6%, Германия - 2%.
При 7 от десетте водещи експортни пазара България реализира позитивен търговски баланс, включително с най-големите европейски експортьори – Германия, Италия, Франция, Белгия. Най-голям негативен баланс имаме с Русия, Китай, Турция и Нидерландия.
От разбора са изключени доставките на артикули за защитата, защото България третира тази информация като конфиденциална и не подава информация. На база огледални данни, през 2021 година България е изнесла артикули за защитата минимум за 1,5 милиарда щ.д. Редица страни, които са пазар за българска специфична продукция, също не дават данни за търговията си с нея, т.е. действителният експорт е по-голям. Припомняме, че за 2021 година износът на специфична продукция се прави оценка на 650 млн. щ.д.
За последните 5 години износът ни има средногодишен растеж от 11% в стойност. Световният импорт пораства приблизително със 7% за същия интервал. Това значи, че България продължава да печели позиции на международните пазари.
Групите артикули с максимален експорт са енергоносители (горива и електроенергия), електротехника и електроника, мед и произведения от мед, машини и апарати. Тези 4 групи артикули образуват над 1/3 от износа ни. 13 са групите артикули с експорт над 1 милиарда щ.д. Най-голям растеж записват енергоносителите – от 2,3 милиарда щ.д. На 6,1 милиарда щ.д. Група артикули под митнически код 99 Специфични доставки би трябвало да е на 7-ма позиция в експортната ни листа с 1,7 милиарда щ.д., само че ще бъде изключена от разбора ни, тъй като описанието не дава точна визия защо става дума.
Благодарение на растеж от 147% за една година, енергоносителите съумяват да се изкачат на първа позиция. Най-голям принос има износът на горива за Украйна – 892 млн. щ.д., само че и за Египет, Турция и Гибралтар, за където изнасяме горива за по над 400 млн. щ.д. В количествено изражение, износът на горива се усилва съвсем 2,5 пъти през 2022 по отношение на 2021 година, на петролен газ – с 1/3. Износът на електрическа енергия е за малко над 1 милиарда щ.д., главно за Словения, Сърбия и Македония. Количественият спад в износа на електрическа енергия е съвсем 2 пъти за една година.
Изделията на електрониката и електротехниката записват 7% средногодишен растеж за последните пет години, при растеж на международният импорт за същия интервал също 7%. Ръстът на цените способства за това износът на мед и медни артикули да заема трета позиция. Износът на машини и апарати все по-устойчиво форсира и бележи средногодишен растеж от 8%, до момента в който международният импорт пораства с 4%. Това значи, че българските производители на тези произведения са конкурентоспособни на световните пазари и изместват други снабдители.
Износът на зърно заема пета позиция, като водещите артикули в тази група са пшеницата – с растеж 15% приблизително годишно без растеж в количество, и царевицата – растеж от 4% в стойност и спад в количество 11% приблизително за 5-годишния интервал. Значим растеж следим при ориза, само че с размери надалеч зад пшеницата и царевицата.
Новата стокова група с експорт над 1 милиарда щ.д. са маслата, най-много – слънчогледовото масло. Средногодишният растеж е 51%, а единствено за интервала 2022/2021 година е 117% при 75% растеж в количество. Износът на олио е за Индия, Испания, Република Южна Африка и други Наблюдаваме развиването на рапичното масло, чийто количествен растеж е 5-6 пъти над износа през предходните години.
С над 1 милиард щ.д. експорт са още автомобилна промишленост и колела, пластмасови произведения, разнородни химически артикули, фармация, желязо и стомана, произведения от желязо и стомана, оптически и измервателни принадлежности.
По експертна оценка, първични материали и енергоносители образуват 31-32% от износа.
Структурата на Хармонизираната система е такава, че първични материали, метали и енергоносители се разказват изчерпателно с 6 знака, до момента в който изделията на електроника, машиностроене, хранителна и питейна промишленост и така нататък се разказват изчерпателно с 8 или повече знака. На международно равнище са хармонизирани първите 6 знака, по тази причина най-детайлното равнище на разбора ни стига до артикули, разказани с 6 знака. В резултат, стоките с максимален стойностен размер са точно първични материали, метали и енергоносители, а не изделията на електроника, електротехника и машиностроене, които имат водещи позиции като групи артикули.
Стоките с максимален стойностен размер в експортната ни листа през 2022 година са: приблизително тежки нефтени масла – 2 174 млн. щ.д., 293% растеж по отношение на предходната година; леки нефтени масла – 1 773 млн. щ.д. и растеж от 165%; катодна мед с експорт за 1 620 млн. щ.д.; анодна мед за 1 430 млн. щ.д; пшеница за 1 425 млн. щ.д; сурово слънчогледово масло 1 407 млн. щ.д. растеж 109%; биодизел 1 306 млн. щ.д. и растеж 45%; електрическа енергия за 1 008 млн. щ.д.; лекарства за 838 млн. щ.д.; природен газ 815 млн. щ.д. растеж 179%. Тези 10 артикули генерират 27,5% от износа ни.
В количествено изражение всред водещите артикули максимален растеж имат: слънчогледово масло - 112,1%, леки нефтени масла - 81,2%, сурово слънчогледово масло - 57,7%, природен газ - 35,5%, биодизел - 26,1%. Спад има при електрическата енергия - 45,7%, царевицата - 45,3%, и пшеницата - 21,4%. Най-големи пазари за нефтени масла са Украйна, Египет, Турция, Гибралтар, за катодна мед – Италия и Турция, за анодна мед – Германия и Белгия, за пшеницата – Алжир, за сурово слънчогледово масло – Испания.
Измежду стоките с експорт над 100 млн. щ.д. за 2022 година, неупоменати нагоре, максимален растеж в стойност по отношение на 2021 година бележат: слънчогледово олио - 177%, сярна киселина - 136%, суперфосфати - 133%, амониев нитрат - 132%, денатуриран етилов алкохол - 110%, електронни интегрални схеми - 53%.
През последните години международният импорт е повишен приблизително със 7%. Голям растеж на търсенето на международните пазари (над 1 милиард щ.д.) има при: содиев трихидроксил пропил, родий, произведения от благородни метали, ваксини. Засилва се търсенето на коли, първокласни артикули и редкоземни изкопаеми.
България държи 36,7% от международния експорт на пачи черен дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от износа на прясно патешко месо, въпреки и не огромни размери – сумарно за към 150 млн. щ.д. Временно консервираните череши имат 17,6% дял, месинг на листа и ленти – 15%, тръби и маркучи от каучук с такъми - 13,5%, слънчогледово кюспе - 12,4%, медни пръти и профили - 12%, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло – по 10,9%.
Стоките, с които България заема водещо място в международния експорт, демонстрират известна резистентност, само че има и нови отличници.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ