България продължава да живее под възможностите си и бележи устойчиви

България продължава да живее под опциите си и бележи устойчиви върхове в отрицателен проект.

Десетилетията операции и толерирани от властта парадокси доведоха до цялостна рецесия на доверието. Това също е умишлено търсено. Така най-лесно се хвърля сянка на подозрение върху всяко друго мнение.

Както преди хиперинфлацията през 90-те години и през днешния ден икономистите ни поучават да се откажем от недомислени разноски и да пестим. Тези препоръки са отправени към мъчно поддържащата своя екзистенц междинна класа у нас

Това съобщи в изявление за БГНЕС финансистът Георги Атанасов.

Страната е пред избори. Няма парламент. От месеци ръководи служебно държавно управление. Медиите непрекъснато разгласяват скандални разкрития. Успоредно с всичко това икономическата обстановка се утежнява в целия свят. Какво е мнението Ви по тези въпроси?

Георги Атанасов: Благодаря за поканата! Преди да отговоря на въпросите Ви бих желал да уточня нещо. Така се стекоха събитията, че от години извозвам по-голяма част от времето отвън страната. Не споделям, че не проследявам процесите у нас. Просто си давам сметка, че мнението ми е повлияно от този факт и малко или повече това, което споделям може да прозвучи като мнение на външен наблюдаващ.

Не ми се желае да приказваме за световни проблеми, тъй като тези въпроси вълнуват дребна част от читателите. Това не значи, че не би трябвало да ги следим деликатно.

Все отново, по-голям ми се коства въпросът какво е ситуацията на хората у нас, какво могат да чакат в близко бъдеще и какви са причинно-следствените връзки за икономическите неблагополучия?

Проблемите са доста и човек може да се обърка от къде да стартира. Без подозрение, належащо е слагането на някакви цели. Икономическите въпроси естествено са измежду тях. Но както самичък един от изявените теоретици на прехода към пазарна стопанска система призна, неточност беше да се стартират стопански промени преди да е реформирана правосъдната система.

Т.е. това е приоритет № 1?

Г. Атанасов: Погледнете самичък наличието на медиите. И наши и непознати. За тях правосъдната ни система е компрометирана. Публична загадка е, че години наред се одобряват искрено лобистки закони. Това се е трансформирало в специалитет на Народното събрание.

Приемат са закони, които не се съблюдават – мъртво родени, преднамерено и умишлено писани по този метод, с цялостното схващане, че няма да се ползват.

Издават се правосъдни решения, които не се изпълняват; включително и от държавни органи. Без това да води до някакви наказания за тези, които не извършват тези решения.
Ipsos: Политиците са на дъното по доверие, най-вече имат вяра на лекарите и на учените
Глобалният показател на доверие (ГИД) на Ipsos регистрира равнището на доверие към доста типове специалности от 2018 година насам, като дава сравне...

Издават се правосъдни решения с меко казано необичайно наличие. Достойни за рубриката „ Смях от правосъдните протоколи “.

Постоянно има известия за селективно използване на правото. От държавни институции, които по формулировка би следвало да са бранител на публичния интерес.

Медиите са цялостни с съответни разкрития по горепосочените тематики. В най-хубавия случай призваната да проверява изнесените данни институция дава отговор с оперетъчни постановки.

Как това се отразява на икономическото състояние?

Г. Атанасов: При по този начин описаната картина, условностите в икономическия живот на страната стават прекомерно доста. Изненада ли е, че искащите да влагат у нас понижават? Всъщност, години наред недопускането на външни вложители е съществена грижа на окупиралите се в обособени области лица от статуквото. В този смисъл, днешното състояние може да се преглежда като избран триумф за тях. Което демонстрира само късогледо угнетяване на конкуренцията. Наричам го котловинно мислене.
Николай Милчев показва по какъв начин се познава дали си на власт
" Имал съм доста време, повече от трийсет години към този момент, с цел да си мисля по какъв начин се познава дали си на власт. Преди това бях прекомерно млад, с цел да...

Сам казвате, че тези трендове не престават от години. Човек може да си намерения, че те не се отразяват толкоз отрицателно?

Г. Атанасов: Тази неподходяща картина се изкривява в допълнение от сложния стопански миг в интернационален проект. Последните месеци наблюдаващите регистрират най-високите цени на хранителни артикули на международния пазар от 10 години насам.

Енергийният бранш в Европа претърпява разтърсвания. При нас те са по-силни, поради искрено политическите бариери, които блокират даже обикновените рационални решения. Като прибавим икономическите последици, подбудени от международната Ковид-криза, мигрантскита вълна и неподходящата демографска обстановка у нас излиза наяве, че за икономическа синергия е мъчно даже да се мисли. Така ние продължаваме да живеем под опциите си и бележим устойчиви върхове в отрицателен проект.

Досадно стана към този момент да се приказва за високата смъртност, ниските приходи, високите равнища на корупция, селективното правосъдие, довели дружно до напускането на страната от население в дейна възраст. Успоредно с това, десетилетията операции и толерирани от властта парадокси доведоха до цялостна рецесия на доверието. Това също е умишлено търсено. Така най-лесно се хвърля сянка на подозрение върху всяко друго мнение.

Доста песимистично звучи всичко това?
Белянова: Съдбата на България e като на Христос, излъчена за власт и кюлчета
" Нима ориста на България бе по-различна от ориста на Иисус Христос? Предавана за власт, продавана за кюлчета и пачки, обругавана, изм...

Г. Атанасов: Преценете самичък. Някои икономисти се върнаха към препоръките, които бяха известни при започване на 90-те години и времето директно преди хиперинфлацията. Имам поради нуждата от финансови буфери в фамилния бюджет, неизбежните икономии, отвод от голословни разноски и други сходни. Това са потребни, а евентуално и навременни препоръки. Особено за живеещите с лимитирани приходи. А те по никакъв начин не са малко. Струва ми се, че тези хора от години са привикнали да оцеляват и надали наблюдават препоръките на икономистите. Затова ми се коства, че тези препоръки са отправени към мъчно поддържащата своя екзистенц междинна класа у нас. Представителите ѝ рядко попадат в тъй наречените верни описи – на хора, към които страната демонстрира някаква угриженост.

Не мислите ли, че песимистичните отзиви ускоряват убеждението, че нищо не може да се промени у нас? Така е било и отново по този начин ще бъде.

Г. Атанасов: Съгласен съм с Вас. Това също е умишлено издирван резултат. Все отново, назоваването на проблемите няма опция. Особено, когато някои външни наблюдаващи започнаха към този момент да напомнят позабравени отзиви за саморазрушителната ни природа, която постоянно е диктувала решенията ни в предишното.

Някакъв оптимистичен съвет в края на диалога няма ли да се откри?

Г. Атанасов: Не съм в позиция да давам препоръки. Бих си разрешил само да припомня, че правилата са остарели, без значение, че стопанската система е млада просвета. Това, че относително късно са дефинирани икономическите закони не значи, че те не са съществували в действителния свят и преди този момент. В обобщение: наличното следва да се ръководи умело. Може би тук е и мястото да се замислим за причинно-следствените връзки. Не разбирам на какво съображение могат да претендират за доверие хора, довели нещата до описаната картина?