Петър Ганев: Важно е новата власт да направи консервативен бюджет
България продължава да има много по-висок напредък от това, което следим като междинни равнища в Европейски Съюз. Близо сме до 3%, само че несъмнено има доста опасности.
Това сподели пред БНР основният икономист на ИПИ Петър Ганев. Институтът за пазарна стопанска система събира през днешния ден водещи икономисти, адвокати и представители на бизнеса в диалог за визията на България и опциите за напредък.
" Има сега напън към цените. Той в огромна степен е предизвикан от голям растеж на, първо, харчене в бюджета, което знаем, че е недостиг само че и дава голям подтик на потреблението. Рекорден растеж на заплати, рекорден растеж на кредитиране, растеж на наеми, на пенсии. Тоест страната дава импулса да има повече пари и то главно за ползване - хора, които получават и незабавно харчат. Това дава голям подтик към цените и по тази причина бюджетът е една от тематиките. Всъщност през новия бюджет можеш озаптиш в известна степен цените ".
Ганев е сравнил персоналното си ползване преди и след въвеждането на еврото през банковото приложение и установи, че за заведения за хранене за занимания " 10 -15% е, някъде, равнището на годишната инфлация ".
Относно ограниченията за стягане на контрола, съгласно Ганев би трябвало да има осветление по какъв начин тъкмо се образуват, усилва се и описът на нелоялните търговски практики въпросът е " дали е обикновено глобата за картел, за господстващо състояние, което е фундаментът на Закона за защита на конкуренцията, да е равна на глобата за спор с съответен снабдител ".
" Все отново би трябвало да има някаква съизмерност на нарушаването! Едно е да имаш господстващо състояние на пазара, друго е да имаш спор с съответен снабдител от всичките си стотици снабдители в магазина ".
" Голяма част от ценовите шокове идват извън ", безапелационен е Ганев. В ефира на " Хоризонт " той даде образец с рецесията в горивата
" Държавата има какво да направи и настрана би трябвало да се грижи там, където няма конкуренция. Много постоянно конкуренция няма в производството или алтернативата във вноса ".
Пред бюджета съгласно мен са по-дълбоки рисковете от това, което сега следим с цените, защото ние имаме траектория на държавните финанси, която се утежнява. Вече излязохме от 3% недостиг, на 3,5 сме. Ако нищо не създадем, този недостиг ще се разшири и дългът, който в този момент е на 30%, последователно ще отиде на равнища 40-45. Това може да стане за 3-4 години. Това основава риск от повдигане на налозите. Най-голямото обедняване идва, когато подвигат налог. Там има огромен риск и по тази причина е значимо новата власт да направи закостенял бюджет, който вкарва разноските в някаква рамка. Проблемът идва от разноските. Протестите бяха свързани с разноските, с недостига, до известността степен. Там би трябвало да е фокусът на новата власт.
Въпросът е и какво вършим идната година, защото в случай че тези автоматизирани механизми не бъдат изменени, това ще продължи да основава дисонанс – за едни да има 30-40% нарастване на приходите, а за други - 0 ", сподели той
Това сподели пред БНР основният икономист на ИПИ Петър Ганев. Институтът за пазарна стопанска система събира през днешния ден водещи икономисти, адвокати и представители на бизнеса в диалог за визията на България и опциите за напредък.
" Има сега напън към цените. Той в огромна степен е предизвикан от голям растеж на, първо, харчене в бюджета, което знаем, че е недостиг само че и дава голям подтик на потреблението. Рекорден растеж на заплати, рекорден растеж на кредитиране, растеж на наеми, на пенсии. Тоест страната дава импулса да има повече пари и то главно за ползване - хора, които получават и незабавно харчат. Това дава голям подтик към цените и по тази причина бюджетът е една от тематиките. Всъщност през новия бюджет можеш озаптиш в известна степен цените ".
Ганев е сравнил персоналното си ползване преди и след въвеждането на еврото през банковото приложение и установи, че за заведения за хранене за занимания " 10 -15% е, някъде, равнището на годишната инфлация ".
Относно ограниченията за стягане на контрола, съгласно Ганев би трябвало да има осветление по какъв начин тъкмо се образуват, усилва се и описът на нелоялните търговски практики въпросът е " дали е обикновено глобата за картел, за господстващо състояние, което е фундаментът на Закона за защита на конкуренцията, да е равна на глобата за спор с съответен снабдител ".
" Все отново би трябвало да има някаква съизмерност на нарушаването! Едно е да имаш господстващо състояние на пазара, друго е да имаш спор с съответен снабдител от всичките си стотици снабдители в магазина ".
" Голяма част от ценовите шокове идват извън ", безапелационен е Ганев. В ефира на " Хоризонт " той даде образец с рецесията в горивата
" Държавата има какво да направи и настрана би трябвало да се грижи там, където няма конкуренция. Много постоянно конкуренция няма в производството или алтернативата във вноса ".
Пред бюджета съгласно мен са по-дълбоки рисковете от това, което сега следим с цените, защото ние имаме траектория на държавните финанси, която се утежнява. Вече излязохме от 3% недостиг, на 3,5 сме. Ако нищо не създадем, този недостиг ще се разшири и дългът, който в този момент е на 30%, последователно ще отиде на равнища 40-45. Това може да стане за 3-4 години. Това основава риск от повдигане на налозите. Най-голямото обедняване идва, когато подвигат налог. Там има огромен риск и по тази причина е значимо новата власт да направи закостенял бюджет, който вкарва разноските в някаква рамка. Проблемът идва от разноските. Протестите бяха свързани с разноските, с недостига, до известността степен. Там би трябвало да е фокусът на новата власт.
Въпросът е и какво вършим идната година, защото в случай че тези автоматизирани механизми не бъдат изменени, това ще продължи да основава дисонанс – за едни да има 30-40% нарастване на приходите, а за други - 0 ", сподели той
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ