България в числа: 6,4 милиона души, обезлюдени села и икономика с парадокси
България продължава да губи население, цели села остават без поданици, а в това време жилища се строят и остават празни. Пазарът на труда страда от дефицит на работна ръка, до момента в който чувството за инфлация постоянно се разминава със статистическите данни. Това демонстрират последните разбори на националната статистика за демографията, стопанската система и метода на живот у нас. Гост в студиото на беше ръководителят на Националния статистически институт Атанас Атанасов.
В навечерието на избори тематиката за изборните описи още веднъж излиза на напред във времето. Данните от преброяването постоянно се съпоставят с броя на имащите право на глас, което поражда въпроси за разминавания.
" Национален статистически институт няма никакви задължения към изборните описи. Всъщност имаше концепция да се промени Изборния кодекс като концепцията беше Национален статистически институт да прави описи, само че тази концепция отпадна. Най-малкото заради това, че не е работа на Национален статистически институт да се занимава с избори. Ние сме самостоятелна институция, нашата работа е напълно друга ", означи Атанасов.
Според данни от преброяването, да вземем за пример във Видин популацията е към 70 000 души, до момента в който имащите право на глас са повече. Това поражда подозрения, които обаче имат разумно пояснение.
" Няма никакво разминаване. Национален статистически институт изследва какъв брой е популацията в страната. Включително чужденците, които се намират на територията на страната. Докато право на избор имат българските жители по Конституция, които без значение дали се намират в самата страна или се намират в чужбина, те имат право да гласоподават ", разясни шефът на Национален статистически институт.
Очакванията са популацията на България да остане към 6,4 милиона души, без основни отклонения.
" Не мисля, че ще има някакво значително отклоняване от това число. Около 6 милиона и 400 хиляди ", сподели той.
Демографските процеси обаче са дълготрайни и мъчно обратими:
" Демографските трендове са извънредно устойчиви. Те рядко могат да се трансформират бързо, тъй че тези трендове не престават години на ред. "
Спадът на популацията стартира още през 80-те години на предишния век.
" Демографската наклонност към понижаване на популацията не е от през вчерашния ден. Тя е от 1985 година, когато България имаше съвсем 9 милиона население ", посочи Атанасов.
Освен ниската раждаемост, въздействие оказват и миграционните процеси:
" Разбира се, за тези години една част от популацията мигрира в чужбина. Друга част има вътрешна миграция най-много към по-големите градове, в това число София. "
Данните демонстрират съществени районни несъответствия. В някои области популацията понижава трагично.
" Например, популацията на Видин сред последните две преброявания, т.е. единствено за 10 години, беше намаляло с една четвърта. Смолян, макар че е регионален град, сега популацията е към 24 хиляди. "
Картината в страната е още по-показателна, когато се погледнат дребните обитаеми места.
" В България има малко над 5200 обитаеми места. Голяма част от тези обитаеми места са обезлюдени. Ще дам един образец – съвсем 200 обитаеми места в България, макар че са със статут на обитаемо място, нямат нито един гражданин. "
Вътрешната миграция е ясно изразена – хората се насочват към огромните градове.
" Винаги има към по-големите обитаеми места миграция. Нормално е. Освен към София, към Пловдив, към Варна, несъмнено. Бургас дръпна последните години също доста. "
Днес едвам към една четвърт от популацията живее в селата.
Демографската конструкция демонстрира и превес на дамите:
" Нормално е, че дамите са повече… Всъщност в България повече от 7 години е разликата сред продължителността на живота на мъжете и на дамите. На 100 мъже се падат към 108 дами ", изясни Атанасов.
Въпреки намаляващото население, строителството в страната продължава да пораства:
" Има огромна част от новото строителство, което в действителност е празно. "
Причината е в метода, по който българите икономисват и влагат:
" Един от дребното разновидности е да спестявате в България, да инвестирате в недвижими имоти… по тази причина хората в България влагат в недвижими парцели ", сподели той.
Една от най-обсъжданите тематики остава инфлацията и чувството за нея:
" Ние мерим инфлацията на всичките 6 400 000 души в България, а не мерим инфлацията на обособеният човек… всеки човек е характерност и всеки човек е друг. Затова персоналната инфлация е друга от инфлацията, която е междинна за цялата страна ", изясни шефът на Национален статистически институт.
Делът на разноските за храна последователно понижава – знак за повишение на виталния стандарт:
" В момента е под 30% делът, който семействата харчат за храна… В 90-те години е достигал до 50%. "
Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица и растящи заплати:
" В България има извънредно невисок коефициент на безработица… в София съвсем няма безработица… имаме дефицит на работна мощ ", уточни Атанасов и добави, че това води до обилни разлики в приходите: " В София – 3500 лв. при 2500 за страната. "
Любопитен, само че малко прочут факт е съществуването на хора без поданство:
" По оценки на Организация на обединените нации, в света съществуват над 10 милиона души, които нямат нито едно гражданство… Във България те са малко над 500 индивида. "
Данните обрисуват ясна картина – България продължава да се сблъсква с демографски спад, районни неравенства и стопански несъгласия, само че и с признаци на последователно повишение на виталния стандарт и деен пазар на труда.
Вижте целия диалог във видеото
В навечерието на избори тематиката за изборните описи още веднъж излиза на напред във времето. Данните от преброяването постоянно се съпоставят с броя на имащите право на глас, което поражда въпроси за разминавания.
" Национален статистически институт няма никакви задължения към изборните описи. Всъщност имаше концепция да се промени Изборния кодекс като концепцията беше Национален статистически институт да прави описи, само че тази концепция отпадна. Най-малкото заради това, че не е работа на Национален статистически институт да се занимава с избори. Ние сме самостоятелна институция, нашата работа е напълно друга ", означи Атанасов.
Според данни от преброяването, да вземем за пример във Видин популацията е към 70 000 души, до момента в който имащите право на глас са повече. Това поражда подозрения, които обаче имат разумно пояснение.
" Няма никакво разминаване. Национален статистически институт изследва какъв брой е популацията в страната. Включително чужденците, които се намират на територията на страната. Докато право на избор имат българските жители по Конституция, които без значение дали се намират в самата страна или се намират в чужбина, те имат право да гласоподават ", разясни шефът на Национален статистически институт.
Очакванията са популацията на България да остане към 6,4 милиона души, без основни отклонения.
" Не мисля, че ще има някакво значително отклоняване от това число. Около 6 милиона и 400 хиляди ", сподели той.
Демографските процеси обаче са дълготрайни и мъчно обратими:
" Демографските трендове са извънредно устойчиви. Те рядко могат да се трансформират бързо, тъй че тези трендове не престават години на ред. "
Спадът на популацията стартира още през 80-те години на предишния век.
" Демографската наклонност към понижаване на популацията не е от през вчерашния ден. Тя е от 1985 година, когато България имаше съвсем 9 милиона население ", посочи Атанасов.
Освен ниската раждаемост, въздействие оказват и миграционните процеси:
" Разбира се, за тези години една част от популацията мигрира в чужбина. Друга част има вътрешна миграция най-много към по-големите градове, в това число София. "
Данните демонстрират съществени районни несъответствия. В някои области популацията понижава трагично.
" Например, популацията на Видин сред последните две преброявания, т.е. единствено за 10 години, беше намаляло с една четвърта. Смолян, макар че е регионален град, сега популацията е към 24 хиляди. "
Картината в страната е още по-показателна, когато се погледнат дребните обитаеми места.
" В България има малко над 5200 обитаеми места. Голяма част от тези обитаеми места са обезлюдени. Ще дам един образец – съвсем 200 обитаеми места в България, макар че са със статут на обитаемо място, нямат нито един гражданин. "
Вътрешната миграция е ясно изразена – хората се насочват към огромните градове.
" Винаги има към по-големите обитаеми места миграция. Нормално е. Освен към София, към Пловдив, към Варна, несъмнено. Бургас дръпна последните години също доста. "
Днес едвам към една четвърт от популацията живее в селата.
Демографската конструкция демонстрира и превес на дамите:
" Нормално е, че дамите са повече… Всъщност в България повече от 7 години е разликата сред продължителността на живота на мъжете и на дамите. На 100 мъже се падат към 108 дами ", изясни Атанасов.
Въпреки намаляващото население, строителството в страната продължава да пораства:
" Има огромна част от новото строителство, което в действителност е празно. "
Причината е в метода, по който българите икономисват и влагат:
" Един от дребното разновидности е да спестявате в България, да инвестирате в недвижими имоти… по тази причина хората в България влагат в недвижими парцели ", сподели той.
Една от най-обсъжданите тематики остава инфлацията и чувството за нея:
" Ние мерим инфлацията на всичките 6 400 000 души в България, а не мерим инфлацията на обособеният човек… всеки човек е характерност и всеки човек е друг. Затова персоналната инфлация е друга от инфлацията, която е междинна за цялата страна ", изясни шефът на Национален статистически институт.
Делът на разноските за храна последователно понижава – знак за повишение на виталния стандарт:
" В момента е под 30% делът, който семействата харчат за храна… В 90-те години е достигал до 50%. "
Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица и растящи заплати:
" В България има извънредно невисок коефициент на безработица… в София съвсем няма безработица… имаме дефицит на работна мощ ", уточни Атанасов и добави, че това води до обилни разлики в приходите: " В София – 3500 лв. при 2500 за страната. "
Любопитен, само че малко прочут факт е съществуването на хора без поданство:
" По оценки на Организация на обединените нации, в света съществуват над 10 милиона души, които нямат нито едно гражданство… Във България те са малко над 500 индивида. "
Данните обрисуват ясна картина – България продължава да се сблъсква с демографски спад, районни неравенства и стопански несъгласия, само че и с признаци на последователно повишение на виталния стандарт и деен пазар на труда.
Вижте целия диалог във видеото
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ